Трите големи и политически умерени паневропейски партии - Европейската народна партия, Социалистите и демократите и либералите от "Обнови Европа" запазват мнозинството си в новия Европйски парламент. Очакванията за възход на крайнодесните партии на някои места на европейските избори се сбъднаха, на други - не, и това още не значи, че по-крайните настроения в Европа доминират.
Крайната десница обаче нанесе сериозни поражения на формацията на германския канцлер Олаф Шолц, на френския президент Еманюел Макрон и австрийския канцлер Карл Нехамер.
Но въпреки успехите ѝ в неделя, основните проевропейски партии се очаква да запазят мнозинството си в новия ЕП. Дясноцентристката ЕНП печели най-голям брой места, което увеличава шансовете на нейния водещ кандидат Урсула фон дер Лайен да получи втори мандат като председател на Европейската комисия.
Как гласуваха в държавите в ЕС?
Една от големите жертви на изборната нощ обаче се оказа властта във Франция. Там крайнодясното "Национално обединение" (RN) на Марин Льо Пен спечели два пъти повече гласове от формацията на президента Макрон.
Заради поражението той взе решение да разпусне парламента и да свика незабавно предсрочни парламентарни избори, които ще се проведат в два тура на 30 юни и 7 юли.
В Германия крайнодясната "Алтернатива за Германия" (AfD) направи най-доброто си представяне до момента въпреки скандалите около нея през последните месеци. Тя остана на второ място, но спечели и по-голям дял от гласовете в сравнение с трите партии в управляващата коалицията на канцлера Олаф Шолц.
Победителят в Германия очаквано е консервативният алианс на Християндемократическия съюз и Християнсоциалния съюз, които в момента е в опозиция на национално ниво. Зелените бяха най-големите губещи там в неделя, като отчетоха спад с 8,5 процентни пункта.
В Австрия крайнодясната "Партия на свободата" спечели изборите и се очаква да удвои броя на евродепутатите си до шест. Тя изпреварва с 2% управляващата консервативна "Народна партия" (OeVP) в предварителните резултати.
Друг европейски лидер, който отбелязва известно поражение, е унгарският премиер Виктор Орбан. Неговата партия "Фидес" остава първа политическа сила, но за първи път от 20 години получава по-малко от 50% подкрепа. Тя е взела 44,17% от вота, докато опозиционната партия "Тиса" на Петер Магяр - 30,09%. Това се случи при рекордно висока избирателна активност в страната - около 60%.
Почти окончателните резултати от изборите в Нидерландия потвърждават победа за крайнодясната антиимиграционна "Партия на свободата" на Герт Вилдерс. Според почти пълното преброяване тя може да спечели с едно място повече в новия Европарламент.
Друг крайнодесен победител от вечерта е партията на италианския премиер Джорджа Мелони "Братя на Италия", която укрепи позициите си и увеличи местата си в ЕП с поне шест.
Мелони е един от малкото европейските лидери, които всъщност са по-силни след европейските избори. Единствен друг пример е този в Полша, където управляващата партия на премиера Доналд Туск е големият победител от вечерта и повтаря резултатите си от националните избори през декември.
Очаква се "Гражданската коалиция" на Туск да има 19 евродепутати в следващия Европейски парламент - същия брой, който имаха предишните управляващи от популистката партия "Право и справедливост" (ПиС) досега. Националната консервативна партия, която управляваше страната от 2015 до 2023 г., постига разочароващ резултат в сравнение с предишния европейски вот.
В Гърция управляващите също печелят изборите, но с доста по-слабо представяне - малко под 28% от гласовете. Те имаха за цел да повторят резултата си от предишните избори, когато събраха 33%.
В Словакия партия "Смер" на премиера Роберт Фицо загуби изборите, като беше изпреварена от опозиционната партия "Прогресивна Словакия" с близо 3% разлика. Резултатът идва на фона на покушението срещу популисткия премиер в средата на май, което доминираше предизборната кампания и медийното внимание в страната.
Друг случай, в който опозиционните партии изпреварват управляващите, е този в Испания. При 99% преброени гласове дясната "Народна партия", която е извън правителството, получава с 4% повече от лявоцентристката формация на премиера Педро Санчес. Това означава 22 места за консерваторите - с 9 повече от предишните европейски избори, и 20 места за социалистите.
Поражение за зелените партии
След силното си представяне през 2019 г. Зелените претърпяха поражение в Германия, където от 21 места се сринаха до 12, едва се задържаха във Франция, а в Португалия не успяха да вкарат нито един евродепутат.
Те все пак постигнаха някои победи на други места, макар и по-малки. В Дания те имат три места, т.е. една победа, а в Швеция се очакваше те да имат три места.
Прогнозата към този момент показва, че групата на Зелените ще заема само 53 евродепутати, докато през март 2024 г. те са били 72.
Бас Ейкхаут, един от двамата водещи кандидати на политическата група, заяви, че не е обезкуражен от прогнозните резултати и обеща да настоява за ускоряване на "Зелената сделка".
Разпределение на местата в новия ЕП
Както прогнозираха социологическите проучвания, дясноцентристката "Европейска народна партия" (ЕНП) отново е най-голямата. Oчаква се тя да спечели 191 места.
Лявоцентристкият Прогресивен алианс на социалистите и демократите (ПЕС) изглежда ще спечели около 135 места. Либералната група "Обнови Европа" остава трета по големите в парламента.
Крайнодясната група "Идентичност и демокрация" (ИД) ще спечели 57 места. Тя не успява да изпревари групата на европейските консерватори и реформисти (ЕКР), която е от групата на по-меките евроскептици.
Вижте разпределението по политическа семейства към този момент: