Представете си 800 часа преговори със 7 политически групи, в които влизат над 100 отделни фракции от 27 държави - без да броим останалите около 500 почти несъвместими интереси от бизнеса и екологичните организации.
Представете си, че това е работата ви по едно-единствено от огромния брой досиета, които Европейският парламент (ЕП) разглежда всяка година.
А сега си представете, че докато вие се борите за разумни компромиси между леви и десни, червени и зелени, Изток и Запад, индустрия и НПО-та - един ден недоволни земеделци от цяла Европа блокират всички входове и изходи на Брюксел с трактори.
До последния момент не знаете дали усилията ви няма да пропаднат безвъзвратно.
Накрая всичко завършва с успех и бира.
И със среща на площада пред ЕП, която основателите на ЕС едва ли някога са си представяли: двама съученици от Френската гимназия в София, завършили още когато Европейският съюз беше само мечта за България, намират общ език с френските свиневъди, чиято стопанска дейност току-що са променили през Европейския парламент.
Ето така изглеждат последните месеци на социолога Борис Гюров - политическия сътрудник на евродепутата Радан Кънев, който работи по някои от най-тежките реформи в ЕП по "Зелената сделка". По-точно – директивите за инфраструктурата за алтернативните горива и за емисиите от промишлеността.
Преди да се заеме със законодателната работа в Европарламента, той преподава политически науки в няколко университета. Включително е водил лекции за Европейския съюз и споделя, че отвътре всичко изглежда много по-различно, отколкото отвън.
Работата е изтощаваща и напрегната, изисква ранно ставане, активна дейност в парламента, срещи поне по 2-3 часа на ден, внимателно следене на законодателната дейност и много четене по всевъзможни теми.
Плюс още едно препоръчително умение - "да можеш да изслушваш и хора, които говорят... глупости".
Въпреки всичко Борис Гюров съветва младите българи да тръгнат по този път, защото крайният резултат наистина си струва.
"За първи път имам чувството, че работата ми има истински ефект. Работата е сериозна и тежка, изисква зрялост, но е много интересна. Научих купища неща, запознах се с много интересни хора. Аз съм човек с хуманитарен профил, а в момента знам как се произвежда водород", казва Гюров в подкаста "Европеец", част от проекта "Булевард Европа.
Аргументът му пред младите българи, които обикновено не гласуват, е още по-сериозен: този път ще е дори по-важно да се гласува за Европейски парламент, отколкото за българското Народно събрание.
Защото следващите 5 години ще са преломен момент за Европа и за България - от общата отбрана и войната в Украйна, през миграцията, до границите на зелените политики.
"Очевидно е, че връзката на България с ЕС е решаваща за бъдещето. Всичко в нашата среда е нормирано в този процес (в Европейския парламент). Това са решения, които засягат много повече всекидневния ни живот, дори от националния парламент", казва той.
Една от последните теми, по които сътрудникът на Радан Кънев работи, е Директивата за емисиите от промишлеността. Тя беше приета от Европейския парламент през март и задава нови по-строги правила за определянето на достижимите емисии за промишления сектор. Директивата не включва замърсяването с въглероден диоксид, а се стреми да ограничи други големи замърсители като тежки метали.
Това е един от най-големите законопроекти, особено във връзка с промишлените емисии, и основно досие по пакета "Fit for 55". Гюров казва, че той е особено важен на фона на проблемите със замърсяване на околната среда и целите на ЕС по "Зелената сделка".
"Това е нещо, за което ние не мислим. За замърсяването от промишлеността в България сме говорили последно 80-те години - около Чернобил и тежките комбинати на комунизма, които също много замърсяваха. Но проблемите със замърсяване продължават", допълва политическият сътрудник.
Споделя, че едно от нещата, което най-много го е шокирало, е примерът, че производствените мощности в Източна Германия (бившата ГДР) всъщност не са докрай модернизирани и са доста замърсяващи - дори в сравнение с българската индустрия.
Впечатлението на Гюров е, че Европейската комисия произвежда много досиета, които няма капацитета да ги наблюдава. Само промените в законодателството по "Fit for 55" са двуцифрено число, а са представени за по-малко от година.
Това е проблем и от гледна точка на факта, че има хора в Европарламента, които не работят - особено политици. По думите му "20% от хората работят в парламента, особено на експертно ниво".
Така в предложенията за законодателни промени се появяват и абсурдни идеи като изискването към всички бизнеси да представят "нещо, което приличаше на съчинение с елементи на разсъждение: Как ще се променя, за да отговоря на таргетите за намаляване на емисиите до 2050 г.".
Естествено, това изчезва от финалния вариант на директивата.
Да, работата в Европейският парламент е тежка бюрокрация. И това е търсен ефект, колкото и странно да звучи.
Този процес "има елемент на сито - канализира усилията на хората, изхвърля онези, които се държат психопатски или не са прочели нещата. Цялата посока е към сътрудничество", казва Борис Гюров.
Опитът му в Европейският парламент го е срещнал с хора от всички 27 държави с различен политически бекграунд. А законодателният процес е така структуриран, че понякога хора с различни мнения могат да се сближат.
"Например ние първо преговаряхме с една словашка еколожка от Либералите. Три-четири месеца непрекъснато спорих с нея, а парадоксът е, че в следващата фаза от преговорите пред Съвета на ЕС, аз вече трябваше да защитавам нейните промени".
Как ще изглежда Европа след 9 юни? Ще се сбъднат ли медийните прогнози за възход на "фашизоидните" партии? Ще остане ли Урсула фон дер Лайен за още един мандат начело на Европейската комисия? И какви са съветите на Борис Гюров към Gen Z в България?
Гледайте пълното интервю с Борис Гюров в подкаста "Европеец" в YouTube.