Когато 26-годишната Сачийн Литълфедър за първи път стъпва на сцената на "Оскарите", тя е изгонена от Холивуд с освирквания, подигравки и заплаха с физическо насилие и арест.
Годината е 1973, а младата жена излиза пред камерите от името на великия Марлон Брандо, който току-що е отличен заради ролята си в "Кръстникът".
Брандо отказва да приеме статуетката. Звездата на Холивуд изцяло бойкотира церемонията на Филмовата академия в знак на протест срещу начина, по който киноиндустрията представя живота и историята на коренното население на Америка.
Затова той изпраща Литълфедър - чийто баща е с произход от племената апачи и яки - за да обясни мотивите за отказа му.
Младата жена държи в ръцете си дълга реч, написана от Брандо. В нея той осъжда поведението на европейските заселници в Северна Америка, които са "избивали, лъгали, отнемали с измама земите на индианците и са принуждавали коренното население да подписва споразумения, които никога не са били изпълнявани" от страна на властите.
"Превърнахме ги в просяци на континент, който им е давал живот, откакто се помнят. Каквато и инерпретация на историята да направим, колкото и извратена да е тя, ние не постъпихме правилно", се казва в предварително подготвената реч на Брандо.
Причината, която Марлон Брандо посочва за своя отказ от "Оскар", е, че филмовата индустрия "носи същата отговорност както всички останали за унижението на индианците и подигравките с техния образ, описвайки ги като диваци, врагове и злодеи".
"И без това на децата им е трудно да растат в този свят. Когато индианските деца гледат телевизия и филми - и видят как тяхната раса е представена в киното - умовете им се нараняват по начини, които ние никога няма да осъзнаем", се казва в речта.
В нощта на наградите Лив Улман и Роджър Мур представят номинациите за една от най-престижните категории на "Оскарите" и обявяват победителя - Марлон Брандо. Вместо него излиза момиче в роба и дълги коси, украсени с традиционни накити. Мур ѝ предлага златния "Оскар", но тя отклонява наградата и започва да говори, прекъсвана от недоволството на залата.
Сачийн трябва да изпълни две обещания - да не докосва статуетката (по молба на Брандо) и да не говори повече от 60 секунди (по разпореджане от продуцента на церемонията Хауърд Кок, който заплашва, че ако това не бъде изпълнено, ще я свалят с полиция).
Затова и тя не успява да прочете цялото послание на Марлон Брандо пред залата, но я представя на медиите след церемонията.
Сачийн се представя и казва, че няма да може да представи речта на Брандо заради ограниченото време, а "за съжаление той няма да може да приеме тази щедра награда.
"Причината за това е отношението към американските индианци днес от страна на филмовата индустрия и телевизията", казва Литълфедър, след което започват и освирвкания от публиката. Част от залата все пак ръкопляска, докато други се опитват да спрат изказването ѝ или жестикулират с ръце, имитирайки удар с томахавка, за да я обидят.
"Моля да не приемате появата ми като натрапване и дано в бъдеще сърцата и разбиранията ни да се срещнат с любов и щедрост. Благодаря ви от името на Марлон Брандо", казва тя. Церемонията е наблюдавана от около 85 милиона души на живо по телевизията.
В по-късно интервю тя твърди, че известният актьор от уестърните Джон Уейн се е опитал да я свали от сцената насила и се е наложило да бъде удържан от шестима души от охраната, за да не се доближава до нея.
Именно уестърн жанрът налага някои от стереотипните образи, срещу които се бунтува Брандо - индианците са вечните коварни врагове на каубоите, символи на свободата и смелостта с откриването на нови територии.
Клишето на безличните злодеи - индианци в американското кино се променя значително след 70-те години, като изграждането на образите им става по-нюансирано и внимателно.
Почти 50 години по-късно Сачийн Литълфедър се завръща в Академията - но този път като неин почетен гост. Управленският борд на организацията отправи публично извинение към цената, в което признава, че елитът на филмовата общност се е отнесъл несправедливо и обидно спрямо нея.
"Това е сбъдната мечта. Дълбоко съм трогната от това, че виждам колко голяма промяна има от момента, в който отказах да приема наградата на Академията преди 50 години", казва тя в позиция по повод извинението. "Когато излязох на подиума през 1973 г., останах сама".
Един месец преди церемонията на Оскарите, активистка организация на индианските племена окупира градче в Южна Дакота, за да протестирa срещу злоупотребите и маргинализирането на коренното население на Америка. Блокадата, в която се намесва и ФБР, се случва в място, което е от историческо значение - Wounded Knee, където през 1890 г. са избити близо 300 мъже, жени и деца от индиански племена при битка с американската армия.
Речта на Сачийн Литълфедър привлича огромно внимание към каузата на правозащитниците, но и провокира контрареакция срещу самата нея - с лични обиди, опити за цензура или внушения, че самата тя нямала индианска кръв, а използвала случая за лично облагодетелстване.
На 18 юни председателят на Академията Дейвид Рубен пише официално извинение до Литълфедър: "Тормозът, който преживяхте заради позицията си, беше незаслужен и неоправдан. Емоционалното бреме, което трябваше да носите, и щетите върху кариерата ви в нашата индустрия са непоправими. Прекалено дълго време Вашият кураж беше неоценен. Затова поднасяме най-дълбоките си извинения и искрено възхищение".
Цялата позиция на Академията ще бъде представена по време на церемония на 17 септември, организирана в чест на Сачийн Литълфедър. Това ще е първото ѝ посещение в Музея на академията, в който е изложена нейна снимка от историческата ѝ реч на "Оскарите" през 1973 г.
Макар да започва кариерата си като актриса и модел, по-късно Литълфедър посвещава живота си на изучаване на традиционната медицина, като работи в хосписа на Майка Тереза в Сан Франциско.
"Когато се качих на сцената, не съм очаквала никакви поздравления. Излязох там само защото моите предци бяха с мен и говорех истината", казва тя пред Hollywood Reporter.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
