В рамките на 4 години България може да подобри значително икономическите си показатели и в крайна сметка да забогатее, ако предприеме мерки в икономиката, образованието и правосъдието.
Икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ) представиха Бяла книга за „Отключване на растежа: пътят напред след изборите“.
Според тях в следващите 4 години България може да достигне на границата от 75% от средното ниво за ЕС по показателя БВП на човек от населението в стандарти на покупателна способност.
Голямата цел е забогатяване и в момента всички държави членки от Централна и Източна Европа са достигнали от 75 до 90% от средното за Европа, включително Румъния. Само в България покупателната способност е 64% от средното в ЕС.
Според ИПИ за период от 4 години страната може да достигне 75%. "Други страни са го постигали в подобен хоризонт, можем и ние", обобщи Петър Ганев от ИПИ.
За целта е необходима активна политика в подкрепа на конкурентоспособността и възползване от пълния потенциал (физически и човешки) на страната. Сближаването с успешните страни в региона означава и чувствително покачване на възнагражденията в икономиката и въобще на разполагаемия доход на домакинствата.
Старши икономистът на ИПИ Лъчезар Богданов коментира, че хората стават по-производителни, от една страна, като са по-образовани, а от друга - като са въоръжени с технология и капитал.
"Това е значението на думата инвестиции - да вложиш ресурс в нещо, което ти помага да бъдеш по-производителен", каза Богданов и допълни, че в България инвестициите представляват средно 18% от БВП, на фона на средно ниво в региона на Централна и Източна Европа от 22,2%.
"За да сме по-богати, трябва всяка година да инвестираме по 8 млрд. лева и тук не става дума само за държавни инвестиции", коментира Богаднов и очерта ключовите насоки: Усвояване на средства от оперативни програми, ПВУ, Публична инвестиционна програма, частни инвестиции.
"Трябва да имаме много добра представа какво трябва да правим с тези индустриални зони и паркове така че да сме конкурентни на други страни", коментира икономистът.
Друг важен момент е данъчната политика и ясен политически ангажимент към нея.
"Ниски данъци, широка база - всички плащат, но плащат малко. Да насърчаваме тези които са малки и открити, без да насърчаваме тези които са скрити с други думи - престъпници", обобщи Богданов.
Ключови фактори за "забогатяването на страната" са още:
- работеща правосъдна система;
- сигурност и спазване на правилата;
- преодоляване на неграмотността;
Икономистите обърнаха внимание и на бюджета, който предстои да влезе в пленарната зала.
Петър Ганев припомни, че преди изборите чухме за увеличаване на разходите 18 млрд. лева, след изборите стана ясно, че проблем няма и дефицит ще е до 3%.
За да се повишат резултатите на учениците, икономистите от ИПИ очертаха още няколко мерки.
- фокусиране на политиката в изоставащите училища - да подобрим резултатите при тези, които са най-назад;
- обвързване на финансирането на училищата с резултатите;
- подобряване на грамотността по математика и български език;
"При математиката има над 50% функционална неграмотност, при четенето е малко по-добре, но има още много какво да се направи", коментира Адриан Николов от ИПИ.
Според икономистите коефициентът на заетост може да достигне от 75% на 80% в следващите 4 години.
Една от ключовите теми според ИПИ е ефективнта борба с корупцията и отлепване от дъното по върховенство на правото в Европейския съюз.
"Изоставането по отношение на върховенството на правото продължава да отличава България от успешните европейски икономики и да ограничава потенциала за дългосрочен растеж, пише още в Бялата книга.
За да отключи своя потенциал и да преследва целите за сближаване, ръст на доходите и намаляване на неравенствата, както и въобще подобрението на качеството на живот, България трябва да постигне отчетлив напредък в правосъдието.
" Ключово е да се премахне политическото и икономическото влияние над съда и прокуратурата, за да се спрат корупционните канали за източване на публичния ресурс. Липсата на осъдителни присъди срещу лица от висшите етажи на властта е единият от критериите, показващ отсъствието на реално сработване на институциите от съдебната власт. Липсата на разкрити обвързаности между съдебната власт и политическите лица и наказани и освободени магистрати благоприятства престъпността, покровителствана от политиката", обобщават икономистите.
Според Иван Брегов от юристите на ИПИ времето на големите реформи в правосъдието всъщност е отминало и то е отминало без да се постигнат фундаментално заложените цели, където съдиите се самоуправляват, а прокурорите не са подвластни на една личност.
"Не успяхме да го постигнем и похарчихме обществения ресурс. Знаете, че когато една обществена тема вибрира толкова силно, тя достига връх и пада на дъното", обобщи Брегов.
Според него бюджетът на съдебната власт може да е ключов инструмент, за да се "срути властта на главния прокурор".
"Ако искате да сте демократи - вдигнете законът за съдебната власт, които отлежава от март, той може да реши голяма част от проблемите в съдебната система", призова Брегов.
По думите му има начин да се спре и процедурата за избор на главен прокурор, чрез парламента.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: