Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Загуба от 30% само за няколко часа - с това ще се запомни последната седмица в историята на биткойн. 19 май беше един от най-кошмарните дни в търговията на криптовалутите, като изложи на показ сериозната волатилност на този тип активи - за добро или за лошо.
Цената на биткойн се увеличаваше на няколко вълни през последната година. Ако през април 2020 г. се продаваше за по-малко от 15 000 долара, на 13 април 2021 г. достигна исторически връх от над 64 000 долара.
Оттогава досега измина малко повече от месец, но криптовалутата изгуби почти 40 на сто от пазарната си оценка.
Първият силен удар дойде на 13 май, когато Илон Мъск публикува съобщение, според което Tesla няма да приема дигитални криптовалути при продажба на електромобили от съображения за вредите върху климата от прекомерната употреба на замърсяващи енергоизточници при добиването на биткойн и други разплащателни единици. Само преди няколко месеца Tesla обяви, че е инвестирала 1,5 млрд. долара в биткойн.
Няколко дни по-късно Китайската народна банка публикува предупреждение, в което забранява на местните финансови институции да се въздържат от предоставянето на услуги в замяна на плащане в дигитални валути.
Новината от Китай порази търговията с всички криптовалути. Биткойн се срина до 30 202 долара, преди да възстанови част от загубите си. Ethereum се обезцени с малко над 20%, а позиции за над 8,6 млрд. долара са изтеглени за едно денонощие.
Две от най-известните борси за търговия с криптовалути Binance и Coinbase претърпяха технически проблеми в сряда заради масовата активност на потребителите им, които се опитваха да продадат поевтиняващите активи.
Спадът се отрази и върху пазарната капитализация на компаниите, които се занимават с инвестиции в криптовалути или с инфраструктурата на търговията им.
Китайската народна банка казва в съобщението си, че този тип активи "не са реална валута" и "не бива и не може да се използват като валута на пазара" заради спекулативния им характер.
В същото време Китай работи по своя собствена система за дигитална версия на юана, която се тества от една година в няколко региона на страната. В нея участват няколко държавни банки, а търговски вериги като JD.com, Starbucks и McDonalds приемат криптовалутата. За разлика от децентрализираните валути като биткойн, дигиталният юан се издава, регулира и гарантира от държавата.
Дигиталният му формат дава възможност на китайската централна банка да проследява всички транзакции на индивидуално ниво в реално време, което създава притеснения за рисковете от разширяващия се правителствен контрол върху личните финанси. През 2017 г. Китай затвори борсите за биткойн в страната, през които дотогава минаваше по-голямата част от световната търговия на криптовалутата.
CBS посочва, че засега регулаторите не са особено обезпокоени от сценарий, при който срив на пазара на дигиталните валути би могъл да се пренесе и към останалата част от финансовата система.
Актуалната стойност на пазара им е около 1,5 трилиона долара, което остава пренебрежимо на фона на мащабите на фондовата борса, пазара на недвижими имоти и на държавни ценни книжа в САЩ към началото на 2021.
ЕЦБ също определи рисковия ефект от криптовалутите като ограничен към настоящия момент, тъй като все още не се използват за масови разплащания, а банките имат малки експозици към инструменти, свързани с този пазар.
