Детективът с остър ум, тъмно минало и нетърпим характер е архетип, който телевизията не спира да преоткрива. Редом до Шерлок Холмс и Корморан Страйк, Карл Мьорк от Dept. Q (Netflix) се нарежда сред най-плътно изградените образи в съвременния детективски пантеон.
Създаден по романите на датския писател Юси Адлер-Улсен и адаптиран от Скот Франк (The Queen’s Gambit), сериалът пренася действието от Копенхаген в Единбург, където мъглата, дъждът, вината и готическата архитектура създават своя версия на скандинавски ноар.
За Карл Мьорк (в ролята Матю Гуд) всичко изглежда изгубено – работата, любовта, способността да се грижи за себе си, може би дори разсъдъкът му. При провалена операция един полицай загива, партньорът му и близък приятел остава парализиран, а самият той е прострелян.
Когато се връща на работа Мьорк е изпратен в мазето – съвсем буквално. Назначен е да ръководи нов отдел за неразрешени случаи, без екип, без ресурси, без подкрепа – уж като част от нова инициатива, но всъщност като форма на служебно заточение. И както често се случва с такива герои, именно в това забвение той открива посока.
Матю Гуд, актьор с аристократична осанка и познат от исторически драми като Downton Abbey и Brideshead Revisited, тук е напълно преобразен и изключителен. Карл Мьорк в негово изпълнение е гневен, яростен, арогантен, безцеремонен ...и ужасно харизматичен.
Той не понася състраданието и отблъсква всяка форма на близост, сякаш опитите за утеха само задълбочават самотата му. И въпреки отчаянието нещо в него продължава да търси смисъл. Именно затова се вкопчва в случая с изчезналата прокурорка Мерит Лингард – не само като детектив, а и като човек, който още не се е отказал от себе си.
Около Мьорк постепенно се оформя екип – аутсайдери със свои тайни и рани, от които също бягат.
Акрам Салим (в ролята: Алексей Манвелов) е бивш сирийски полицай – умен, наблюдателен, но често пренебрегван.
Тих, съсредоточен и методичен, той е пълната противоположност на Мьорк. Манвелов, шведско-руски актьор, е познат от Chernobyl, Jack Ryan и The Contractor.
Роуз (Лий Бърн) е млада полицайка в началото на кариерата си, преживяла нервен срив в миналото. Заради него е отстранена от работа на терен и пренасочена към административни задачи – без особени очаквания към нея.
Затова новият отдел се превръща в последна възможност да покаже на какво е способна. И го прави: бързо се утвърждава като един от най-проницателните членове на екипа.
Инстинктът ѝ е емоционален, но изненадващо точен. Бърн, сравнително ново лице за по-широката публика, прави силно впечатление с тази роля.
Д-р Рейчъл Ървинг (Кели Макдоналд) е терапевтът, когото Мьорк задължително трябва да посещава. Сцените между двамата са като партия шах или тенис мач – остроумни диалози, изпълнени с напрежение и химия между актьорите. Тя е достоен опонент, който винаги отвръща с точност, хапливост и прямота. Макдоналд, силно присъствие в британското кино, е позната от Trainspotting, No Country for Old Men, Nanny McPhee и Brave.
Дори жертвата в центъра на случая – прокурорката Мерит Лингард (Клоуи Пири) – не остава в сянка. Историята ѝ се развива паралелно с разследването: тя също търси отговори, държана в изолация и подложена на физическо и психологическо изпитание. Това двойно разгръщане на сюжета, отвътре и отвън, е може би най-силният драматургичен ход на сериала. Пири е позната на зрителите от The Queen’s Gambit, The Victim и Temple.
Макар сюжетът около отвлечената Лингард да е добре конструиран и тематично свързан с травмите на героите, той не оправдава напълно дължината от девет епизода. Плътността и очарованието на героите, както и атмосферата на сериала, са тези, които наистина ни държат прилепени към екрана през цялото време.
Романът вече е бил адаптиран в датския филм The Keeper of Lost Causes (2013), форма, която повече приляга на криминалната интрига. В Dept Q динамиката между персонажите е двигателят на действието, и се надяваме тя да бъде още по-разгърната във втория сезон, защото наистина се привързваме към Мьорк, Акрам и Роуз.
Преди всичко сериалът е изследване на вината и поглед към онези, които са видели „другия свят“ – най-лошото от човешката природа, и въпреки това са взели съзнателното решение да продължат напред.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
