Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Ратко Младич, бившият командир на армията на босненските сърби, осъден на доживотен затвор за геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления по време на войната в Босна, е починал, съобщава Reuters, като се позовава на представител на ООН.
Младич, наричан „Касапина от Босна“ заради ролята си в клането в Сребреница и други престъпления по време на войната, беше на 83 години.
През последните години здравословното му състояние се влошаваше, а молбите му да бъде освободен по медицински причини бяха многократно отхвърляни.
Само няколко седмици преди смъртта му лекар на ООН предупреди, че Младич може да почине „по всяко време“. Въпреки това съдът отхвърли и последното му искане за освобождаване.
Младич прекара последните 15 години в центъра за задържане на ООН в Хага.
Сребреница
През юли 1995 г. силите на Армията на Република Сръбска, командвани от генерал Ратко Младич, превземат Сребреница – град в Източна Босна с преобладаващо мюсюлманско население, превърнал се по време на войната в убежище за десетки хиляди хора.
Още през 1993 г. ООН обявява Сребреница за „зона за сигурност“, която трябва да бъде защитена от въоръжени нападения. В района е разположен и нидерландски контингент на ООН.
На 11 юли 1995 г., след продължителна обсада, силите на босненските сърби превземат града.
След падането на Сребреница около 25 000 души, предимно жени, деца и възрастни, се събират край базата на ООН в Поточари. В същото време около 15 000 души, повечето мъже и момчета, тръгват пеша през горите към Тузла и територията под контрола на босненското правителство.
На 12 юли сръбските сили започват да извеждат хората от Поточари. Мъжете и момчетата, които са останали там, са отделяни от жените и децата и задържани. Много от тръгналите през горите също са заловени или се предават на сръбските сили.
Жените, децата и възрастните са качени на автобуси и отведени от района, без да знаят какво ще се случи с техните съпрузи, синове и бащи. За много семейства това е последният път, в който се виждат.
През следващите няколко дни са убити над 8000 босненски мюсюлмани, предимно мъже и момчета. Клането в Сребреница е най-тежкото масово убийство в Европа след Втората световна война и по-късно е признато от международните съдилища за геноцид.
Камери заснемат и самия Младич след превземането на града.
„Подаряваме този град на сръбския народ“, казва той пред камерата.
На следващия ден войници на босненските сърби са заснети да раздават сладкиши на деца и да уверяват цивилните, че ще бъдат отведени на безопасно място.
По същото време пленените мъже и момчета са откарвани с автобуси и камиони до различни места, където са екзекутирани.
Телата им са погребани в масови гробове. По-късно част от останките са изровени с тежка техника и преместени в други гробове, за да бъдат прикрити следите от убийствата.
Десетилетия след войната продължава идентифицирането на останките на жертвите.
Обсадата на Сараево
Младич е осъден и за ролята си в обсадата на Сараево – едно от другите големи престъпления по време на войната в Босна. Тя започва през 1992 г. и продължава близо четири години.
Армията на босненските сърби обстрелва града с артилерия и минохвъргачки, а снайперисти стрелят по цивилни. По време на обсадата загиват хиляди хора.
Съдът в Хага установява, че между 1992 и 1995 г. силите под командването на Младич умишлено атакуват цивилното население, за да всяват страх.
През 1995 г. негови войници пленяват и служители на ООН и ги използват като живи щитове, като ги връзват за обекти, които могат да бъдат поразени при въздушни удари.
От Югославската армия до войната в Босна
Ратко Младич е син на югославски партизанин, убит през 1945 г. Самият той избира военната кариера и става офицер в Югославската народна армия.
След началото на разпадането на Югославия през 1991 г. той се издига до командир на новосъздадената армия на босненските сърби, която поема през 1992 г.
В първите месеци на войната силите му установяват контрол върху голяма част от Босна и Херцеговина. Следват обсади на градове, разрушаване на села, убийства, депортации и преследване на несръбското население.
Международният трибунал установява, че Младич, заедно с политическия лидер на босненските сърби Радован Караджич и други представители на сръбското ръководство, участва в план за насилственото прогонване на босненски мюсюлмани и хървати от части от страната.
По време на войната в Босна загиват над 100 000 души, а повече от 2 милиона са принудени да напуснат домовете си.
16 години издирване
Още през юли 1995 г. Международният трибунал за бивша Югославия повдига обвинения срещу Младич.
Той обаче остава на свобода още почти 16 години.
До свалянето на Слободан Милошевич през 2000 г. Младич живее сравнително спокойно в Белград, макар и далеч от публичността.
През следващите години периодично се появяват информации, че е бил забелязан на футболни мачове, конни надбягвания или на срещи с бивши военни.
За част от сръбските националисти той продължава да бъде герой, което допълнително затруднява опитите на властите да го арестуват.
Младич е заловен едва през май 2011 г. в село Лазарево в Сърбия.
По това време физическото му състояние вече е силно влошено. Дясната му ръка е частично парализирана, вероятно вследствие на прекаран инсулт.
Няколко дни след ареста той е предаден на трибунала в Хага.
„Това са лъжи“
Процесът срещу него започва през 2012 г.
Младич никога не приема обвиненията и многократно влиза в конфликти със съдиите.
„Не признавам този съд“, заявява той през 2014 г.
Когато през ноември 2017 г. съдът го осъжда на доживотен затвор, Младич реагира с викове:
„Всичко това са лъжи. Всички сте лъжци.“
Той е признат за виновен по десет обвинения, сред които геноцид в Сребреница, преследване, убийства, изтребление, депортации, терор срещу цивилни и вземане на заложници.
През 2021 г. апелативната инстанция окончателно потвърждава присъдата му.
В процеса са изслушани 377 свидетели и са приети близо 10 000 доказателства.
До края на живота си Младич продължава да отрича отговорността си.
За оцелелите от Сребреница оценката е различна.
„За мен Младич е символ на всички ужасни престъпления, извършени по време на войната – момичетата ни бяха изнасилвани, момчетата ни убивани само защото бяха мюсюлмани“, казва пред Reuters Мунира Субашич, чийто съпруг и син са убити след превземането на Сребреница.
30 години от геноцида в Сребреница – престъплението, което Европа не можа да спре
