България е свикнала на предизборни драми - но рядко борбите за власт в Православната църква излизат наяве.
Точно това се случва през последните дни около решението на Светия Синод да касира избора за Сливенски митрополит.
Една от най-големите епархии в БПЦ трябваше да излъчи свой ръководител след смъртта на 84-годишния митрополит Йоаникий - най-стария член на Синода, който заемаше тази позиция от 44 години насам.
Кой ще го наследи - това е ключов вътрешнополитически въпрос за Църквата.
Първо, защото Сливенската митрополия обхваща както област около централния град, така и регионите на Бургас, Ямбол и част от Хасковска област. В нейния обхват попадат ценни имоти по Южното Черноморие и Странджа, към които апетити имат хора, стоящи много далеч от богослужението.
Второ, защото бъдещият митрополит ще има важен глас и при евентуалните избори за нов патриарх.
Затова както предварителните избори на епархийския събор, така и отмяната им с решение на Синода провокираха сериозно напрежение - с тежки взаимни обвинения в "бунт и разкол", "самочинни сборища" и "обслужване на черноморски олигарси".
Вглеждането в детайлите около този скандал оставя човек с впечатление за вътрешни интриги, премълчавани с десетилетия проблеми и война между църковни лобита.
Или както казва митрополит Йосиф: "Не е тайна, че даже и в Америка се знаят имената на двамата фактори, единият в Св. Синод, а другият в партията на власт, чиито любимци не получиха необходимите гласове, за което поздравявам смелите 42 избиратели от Сливен за смелостта и дръзновението"
Много малко от участниците в тази история са водени от вярата, надеждата и любовта към ближния. Поне видимо. А Господ, който вижда скришом, както пише в Евангелието, той накрая на всички ще въздаде според заслуженото.
Кой има право да избере Сливенския митрополит?
Църквата е сложен организъм, подчинен на традиции, догми и правни норми, като Уставът на БПЦ е водещият документ в процедурите, както при всяка организация.
По устав, първо трябва да се избере временно изпълняващ длъжността Сливенски митрополит, който да организира избора на нов владика. В случая - тази отговорност се пада на Варненския митрополит Йоан, като най-близък географски до епархията.
Формално - гласуването става на Епархийски избирателен събор, в който участват представителите на всички църкви в митрополията. Тя обхваща центровете на духовни околии Сливен, Бургас, Ямбол, Тополовград, Карнобат, Малко Търново и Котел.
Светият Синод определя списъка на епископите, от които избирателите могат да изберат двама кандидати за нов Сливенски митрополит. Това са:
- Велички епископ Сионий - игумен на Троянския и на Бачковския манастири;
- Знеполски епископ Арсений - първи викарий на Пловдивския митрополит Николай, смятан за негова "дясна ръка";
- Белоградчишки епископ Поликарп - викарий на Софийския миртополит; известен е със своята духовност и социална дейност;
- Агатополски епископ Йеротей – досегашния заместник на Сливенска митрополия и игумен на Поморийския манастир;
- Мелнишки епископ Герасим – секретар на Светия Синод и председател на църковното настоятелство на храма „Св. Александър Невски“;
- Константийски епископ Михаил - заместник на Ловчанския митрополит Гаврил, който е известен с проруските си позиции,
- Браницки епископ Пахомий - ректор на Софийската духовна семинария;
- Смоленски епископ Висарион - втори викарий на Пловдивската епархия;
- Главиницки епископ Макарий - викарий на Русенския митрополит;
- Велбъждски епископ Исаак - втори викарий на софийския митрополит.
Всяка от седемте духовни околии в Сливенската митрополия излъчва по шестима избиратели - общо 42 души.
Трима от тях са свещеници, други трима са светски лица ("строго православни в живота и мислите си, познати като благочестиви и добродетелни", да са неосъждани, да са над 30-годишна възраст, поне със средно образование, да са кръстени православни християни). Те са предварително избрани за период от 4 години.
Всички те се събират в Сливен на 18 февруари и започват изборите.
На първия тур най-много гласове получава Агатополският епископ Йеротей. С 26 гласа, или повече от половината от всички избиратели, става ясно, че той е сигурен кандидат.
На второ място е Знеполският епископ Арсений (викарият на дядо Николай) със 17 гласа, а на трето е Константийският епископ Михаил (протежето на митрополит Гавриил) с 11 гласа.
При втория тур, който трябва да определи кой ще се съревновава срещу Йеротей пред Светия Синод, обаче нещата се променят коренно. Изоставащият епископ Михаил изведнъж удвоява подкрепата си и взима 22 гласа. Арсений отново има 17, но те вече не му достигат за класиране. По един глас получават Поликарп, Висарион и Пахомий.
Оттук нататък решението е в ръцете на Синода. Всички митрополити би трябва да се съберат, за да решат кой от двамата - Йеротей или Михаил - ще поеме мястото на покойния Йоаникий.
Незабавно след вота в Сливен обаче са внесени две жалби от един и същи човек - отец Евгений Янакиев, като едната е подписана и от неговия брат отец Силвестър и още един мирянин.
Ако това име ви говори нещо, то вероятно е свързано с многобройните му медийни изяви през последните 10 г. в качеството му на крайно консервативен православен свещеник. Баща е на 9 деца, публично отрича ваксините и заклеймява всичко, което смята за "грях" - от кукерските ритуали и Хелоуин до хомосексуалните хора.
Неговият брат отец Силвестър, който го подкрепя в битката срещу избора на Йеротей за митрополит, е отявлен националист, който громи "умнокрасивите либерасти", призовава за "неутралитет при проблема между Русия и Украйна", и определя всички политици в страната за "животни, чиято цел е унищожението на България" в профила си във Facebook.
И двете им жалби все пак съдържат смущаващи твърдения, които заслужават да се проверят сериозно.
В едната от тях се твърди, че "фаворитът" епископ Йеротей е допуснал злоупотреби със стотици декари църковни имоти край Черно море, докато е отговарял за тях като игумен на Поморийския манастир.
Първите данни за този случай датират още от 2020 г., като заради него митрополитът Йоаникий е възнамерявал дори да се оттегли преждевременно от поста си. Вместо това е уговорен от Синода да остане, а после уволнява жалбоподателя отец Евгений като протосингел.
Вторият сигнал на отеца е за изборни манипулации от членовете на епархийския събор, които "на чашка кафе и цигарка" се разбрали да гласуват за "неизбираем" втори кандидат (Михаил) вместо за реален съперник на Йеротей и така да поставят Синода пред свършен факт.
Двамата братя имат стара вражда с Йеротей - т.е. ситуацията е добре дошла, за да атакуват избора с жалба.
Жалбата е добре дошла обаче и за лобито на митрополит Николай в Синода.
Защото без формално оспорване от епархията, уставът на БПЦ нямаше да разреши касиране на избора.
Така на 24 февруари Синодът решава, че има основание да отмени епархийския избор и сам да определи кой ще бъде Сливенски митрополит.
Междувременно в "24 часа" и "Епицентър" се появяват статии, които хвалят БПЦ че "категорично се опълчи на опитите на сенчести бизнес кръгове да диктуват изборите за митрополити у нас".
На фона на добре известните връзки на митрополит Николай с Георги Гергов и предоставянето на архонтски титли на хора като Петър Манджуков, подобни безкритични твърдения все пак изглеждат, меко казано, наивни.
С особено мнение излизат двама души - Неврокопският митрополит Серафим, Видинският митрополит Даниил. Малко по-късно протестира и Американският, Канадски и Австралийски митрополит Йосиф.
Независимо от това - формално уставът на БПЦ изглежда спазен при касирането на вота.
Да, нарушава се традицията на българската църква от Възраждането, в която будните хора са имали активно лично отношение към делата ѝ. Но след 45 години комунизъм и преходен разкол, повече хора влизат в църквата само за да запалят свещ, да кръстят детето си или да се венчаят - а "будните" са оставили настоятелствата на "имотните".
На 12 март Светият Синод ще заседава и ще избере нови двама кандидати. А на 13 март в София отново Светият Синод ще избере измежду тях новия Сливенски митрополит.
За някои - това е "победа над местните олигархии". За други е прелюдията към финала на десетилетната кампания на митрополит Николай да седне на Патриаршеския престол.
Тъжното е, че маниерът на изборни злоупотреби е проникнал и в църквата, а борбата за власт и контрол над ресурсите ѝ тече с пълна сила.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: