Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Военният конфликт в Източна Украйна вече започва да ескалира и се превръща в една от водещите теми за световните лидери. Сблъсъците между проруските сепаратисти и украинските военни отново са на дневен ред, САЩ и ЕС са загрижени, че Москва увеличава военното си присъствие на границата, а от Русия отвръщат, че може да се стигне до събитие като геноцида в Сребреница и затова са готови да се намесят.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков обяви, че "гражданската война в Украйна се подновява и заплашва националната сигурност на Руската федерация“. По този начин той аргументира в петък решението на Москва да мобилизира около 20 хиляди войници край границата – най-много от 2014 г. насам.
„В случай на ескалация на военните действия в Украйна и евентуално повторение на човешката катастрофа от Сребреница, което, между другото, и президентът Владимир Путин спомена, нито една държава в света няма да стои и да гледа отстрани. Всички страни, включително и Русия, ще предприемат мерки, за да предотвратят подобни трагедии“, каза Песков, цитиран от ТАСС.
Той се върна към клането в Сребреница през юли 1995 г., когато силите на сръбския генерал Ратко Младич избиват над 8000 босненски мюсюлмани – мъже и деца. Москва за пореден път обвини Украйна в „омраза“ към населението на Донбаската република – предимно рускоговорящи граждани.
„Русия предприема мерки за собствената си сигурност“, каза Песков. „Ние не представляваме заплаха за нито една друга страна в света“.
Конфликтът в Източна Украйна тлее вече седма година, а до момента са убити около 14 хиляди души, сочи информацията на местните власти. В края на февруари ситуацията отново започна да се влошава въпреки подписаното временно мирно споразумение от 22 юли 2020 г.
На 6 април украинският президент Володимир Зеленски съобщи, че през тази година в Донбас са убити 24 души. Само след 26 март живота си са загубили най-малко 9 украински войници. „Всеки ден война струва живота на смели, патриотични мъже, които трябва да градят бъдещето на Украйна“, написа той в Twitter. Два дни по-късно Зеленски замина за Донбас, за да бъде редом до войниците като „върховен главнокомандващ“.
Киев обвинява Москва за продължаващите конфликти, а от Русия отговарят, че са готови да реагират, ако Украйна атакува проруските сепаратисти. Според зам.-ръководителя на президентската администрация на Путин – Дмитрий Козах, за Украйна това е „началото на края“.
„Ако има повторение на конфликта в Сребреница, трябва да защитим местното население“, каза той. Путин говореше за това през 2019 г., но украинските военни не дават индикация, че подобно нещо е възможно да се случи.
„Началото на разпада на Украйна ще дойде с влизането им в НАТО. Зеленски няма планове за истински бойни действия, а си прави пиар“, добави Козак.
Украинските власти съобщават, че в четвъртък е бил убит 23-годишен войник след огън, открит от сепаратистите. Те използвали картечници, гранати и минохвъргачки, а отсрещната страна отвърнала на огъня. „Виждаме, че Русия мобилизира войски около границата, но това не значи, че страната ни е обградена. Ситуацията е под контрол“, уверява командирът на армията ген. Руслан Хомчак.
Няколко видеа в социалните мрежи показват как руски влакове превозват тежко въоръжение към региона на Донбас. САЩ, които преди няколко дни изразиха пълна подкрепа към Киев, изпратиха два бойни кораба в Черно море, които ще останат там до 4 май. Турските власти, цитирани от Reuters, обявиха, че са били уведомени от Вашингтон още преди 15 дни за преминаването на корабите през Босфора и Дарданелите. Източник на CNN, запознат със случая, казва, че по този начин САЩ иска да изпрати „сигнал“ на Русия за това, че следят какво се случва в Донецк и Луганск.
Германският канцлер Ангела Меркел проведе телефонен разговор с Владимир Путин, в който е изразила „загриженост“ относно ескалацията на напрежението в Източна Украйна, пише Deutsche Welle. Руският президент е заявил, че действията на Киев са „провокативни“ и съседната държава е тази, която „умишлено изостря ситуацията“.
От ЕС и НАТО неколкократно предупреждават Русия да не увеличава военното си присъствие по границата. Откакто конфликтът започна след анексирането на Крим през 2014 г. обаче, Москва отговаря, че тези призиви представляват намеса във вътрешните работи.
