Проектът за промени в Конституцията беше приет на първо обсъждане в пленарна зала на фона на критиките, които бяха отправени от правни експерти срещу вносителите му - включително за това, че не могат да бъдат приети от обикновено, а от Велико Народно събрание.
Формално - ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС имат достатъчно гласове, за да прокарат промените сами, на три четения. И трите партии обаче дадоха сигнал, че предстои сериозно пренаписване на някои от основните точки в проекта.
В петък се оказа и че проектът мина с 1 глас над минималния брой, нужен за продължаващо обсъждане на още две четения - т.е. 161 "за".
Против гласуваха 57 души от Възраждане, БСП И ИТН.
Основният двигател на промените Христо Иванов определи измененията като залог за стабилизирането на парламентарната демокрация и "завършването на консолидацията на българския суверенитет".
"Нашите най-близки партньори в Европейския съюз и в Съвета на Европа продължават да изказват загриженост и препоръки относно състоянието на правосъдието и върховенството на правото в България. Нещо повече, България е страната с най-много санкции, наложени по Магнитски. Това не е личен казус на един или друг. Това е проблем на суверенитета на България", каза Христо Иванов пред парламента.
Основните промени засягат преструктурирането на висшите съвети на магистратите и отделянето на съдебния съвет от колегиите на прокурорите и следователите, така че да се гарантира независимост при кадровите решения в съда.
Въвеждат се и ограничения на властта на главния прокурор, което Христо Иванов отрече да е "война срещу прокуратурата", а грижа за "подобаващата роля на държавното обвинение" в създаването на законност в България.
Третата група промени бяха провокирани от действията на служебните кабинети на Румен Радев в условията на непрекъснати предсрочни парламентарни избори.
"В последните две години изникна още един въпрос - че уредбата на служебните правителства позволява преминаването на българската държава, на българското устройство държавно и република в един, както се оказа, резервен режим, непредвиден изрично в Конституцията, режим на някакво полупрезидентска управление, което се случва извън нормалната система от противовес и баланси на управление на държавата", каза още той.
Текстовете, които засягат ролята на президента в съдебната власт и променят начина на избор на служебния премиер и кабинет, обаче бяха разкритикувани от най-различни групи при общественото обсъждане - вкл. от Съюза на съдиите.
От ГЕРБ, които иначе са съвносители на текстовете, също се обявиха против ограничаването на правомощията на президентската институция, макар че се застъпват за друга промяна - непрекъсната работа на парламента в условията на служебно правителство.
Тома Биков коментира, че ако властта на президента ще бъде ограничавана, "трябва да имаме смелостта да кажем на българските граждани, че президентът трябва да се избира от Народното събрание, а не на пряк избор. Да мислим как това, което ще приемем след няколко месеца, ще изглежда след 5 години, след 10 години, след 20 години".
Гроздан Караджов от ИТН "пророкува", че вносителите на промените ще "плачат с крокодилски сълзи утре, когато сегашният президент се яви на избори със свой проект и поеме изпълнителната власт, а новият президент е един от вашите хора".
Вместо това Атанас Атанасов посочи, че ще поиска в Конституцията да се запише, че Народното събрание трябва да приеме закон за дейността на служебните правителства - т.е. да определи правомощията им, които в момента са практически равни на тези на редовната изпълнителна власт.
ГЕРБ припознаха като свои и промените, които засягат инспектората, но дадохда да се разбере, че част от юристите им имат фундаментални разминавания с оригиналния текст на ПП-ДБ.
Точката, която разпали най-много полемика преди разглеждането на конституционните промени - за въвеждането на 24 май като национален празник - стана повод за критики от страна на БСП.
Корнелия Нинова предизвика Бойко Борисов да "излезе и да каже, че Трети март няма да се пипа", след като и той, и ДПС дадоха заден по темата в изминалите седмици.
Христо Иванов определи конституционния проект като "покана за дебат" и каза, че няма да има "самоцелно налагане" на текстове.
"Всички добронамерени и конструктивни критики, дори да не са добронамерени, ако са конструктивни и съдържателни, трябва да бъдат чути и ще бъдат чути... Ще слушаме със скромност и уважение всяко мнение, за да изработим възможно най-добрите решения", каза още той.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
