Преди няколко години, по време на епидемията от ебола в Африка, доброволци на „Лекари без граници“ разказваха, че една от най-трудните им задачи е била да научат хората колко е важно редовно да мият ръцете си.

Тогава за първи път осъзнах, че това не е част нито от културата, нито от навиците на огромен брой хора по света, без значение къде живеят.

Затова не е изненада колко усилия се хвърлят сега от международни и национални институции, неправителствени организации и медии да убедят хората  в ползите от редовното миене на ръцете.

Но дори и спазването на „фанатична“ лична хигиена, по думите на един български лекар, не е достатъчно да предпази здравето ни, ако не прилагаме същите високи стандарти и по отношение на виртуалната си хигиена. Изборът на това каква информация намираме и използваме в интернет е не по-малко важен от това каква храна си купуваме и каква лична хигиена спазваме. 

Ето десет „червени лампи“, които да ви светват предупредително, докато навигирате сред инфодемията:

Обръщайте внимание на източника на информацията, особено в социалните медии.

Четенето на „новини“ във „Фейсбук“ е като разходка из Милано тези дни – зарази дебнат отвсякъде, а имунитетът е снижен.

Често не обръщаме внимание дали четем статус на „приятел“ или новина от медия. Ако е статус, следва въпросът кой е човекът и може ли да бъде той източник на информация или мнение по темата. Ако е медия – коя е, познаваме ли я, използвали ли сме я друг път. Никога, но особено в моменти на криза и масова паника, не се доверявайте на източник, който виждате за първи път. Най-просто е да пуснете частта от информацията, която ви се струва важна, на търсене в „Гугъл“ и да видите дали се появява и в други медии (кои) и какво друго излиза по темата. 

От няколко години в глобален мащаб се наблюдава засилено използване на приложенията за съобщения за разпространяване на дезинформация, пропаганда и всякакви проявления в регистъра на „фалшивите новини“. Това е обяснимо, тъй като хората предпочитат да обсъждат въпросите, които ги вълнуват, с малък кръг доверени приятели, за да не станат обект на критика в социалните медии.

В същото време, този начин на споделяне на информация се отличава с по-високо доверие към източника на информацията, снижена бдителност и същевременно – по-силна ангажираност с информацията, защото я получаваме от познати хора, в доста по-лично пространство и без възможност някой да я оспори.

Една от „червените лапми“, които ярко светят в подобни съобщения, е посланието „предай нататък“ – видите ли това, направете точно обратното: не споделяйте съобщението и провете информацията в него (виж по-горе). 

Кой говори понякога е не по-малко важно от това какво казва.

Журналист, политик или експерт (или просто някой, който търси внимание)? Какво знаете за този човек, за неговата експертиза, качества, морал?

Един от проблемите, които хората имат с разпознаването на лъжите онлайн е, че човешкият мозък не може да получи цялата информация, с която разполага в междуличностната комуникация, за да разпознае кога някой увърта, крие или откровено лъже.

В книгата си „Енигмата на разума“ Хюго Мерсие и Дан Спърбър пишат, че „няма развити механизми как да избираме автомобили по начина, по който имаме развити механизми за това как да избираме безопасна храна или надеждни приятели“. Същото важи и за избора на информация. Причината е, че човешкият разум е изградил тези механизми в процеса на милиони години еволюция, а медиите и още повече, виртуалното пространство, са се появили съвсем наскоро, няма и едно мигване време от еволюционна гледна точка.

Най-сигурният начин отново е сравняването – с други източници, с други мнения.

Пак според Мерсие и Спърбър, способността за критична оценка на собствените ни аргументи е силно надценена – човешкият разум е пристастен към себе си и винаги избира аргументите, които подкрепят вече съществуващото ни мнение. Затова единственият ни източник на критични, различни от нашите аргументи, са другите хора.  

Един от сигурните белези за качеството на информацията е качеството на текста: да се доверите на текст, пълен с правописни грешки и написан на „счупен“ език, като минал през „Гугъл преводач“ е все едно докато се разхождате в Милано тези дни да се ръкувате с всеки срещнат. Не бихте го направили, нали? Тогава не четете такива текстове, а още повече, не ги споделяйте! 

Предизвикването на масова паника е специалитетът на социалните медии.

Цялата им философия насърчава разпространението ако не на невярно, то със сигурност на сензационно съдържание – колкото повече се чете, споделя и коментира нещо, толкова по-видимо става то за все повече хора; колкото по-емоционално е съобщението, толкова повече ангажираност предизвиква и съответно, става по-видимо.

Затова е добре да броите до 10, преди да натиснете „сподели“, а най-добре междувременно да проверите информацията. 

Друга „червена лампа“ са призивите за търсене (и намиране) на виновни за проблема. В случая с коронавируса вече имаме нарочени „обществени врагове“ – азиатци, имигранти, чуждестранни работници, пътуващи, дори религиозна секта (в Южна Корея).

Освен от медицинска гледна точка (за проследяване пътя на заразата) въпросът с преносителите няма никакво друго значение, колкото и политически, медийни и всякакви други спекуланти да се опитват да ви убедят в това. Нито е възможно някоя нация (държава) да се херметизира и да се изолира напълно от света. За сметка на това могат успешно да ви изтъргуват идеята, че отказването от граждански права в името на сигурността (и здравето) е добра сделка.

Конспиративните теории са най-конвертируемият жанр в условия на криза, защото предлагат дефицитна стока – лесно и подредено обяснение.

Когато хората се питат откъде се взе коронавирусът, а учените (макар да се работи със светлинна скорост, на фона на обичайните темпове, с които се правят научните изследвания) все още не могат да дадат категоричен отговор, конспиративните теории предлагат готови шаблони, които само трябва да се освежат и адаптират към новата ситуация: вирусът е изкуствено създаден; американците искат да изтребят китайците; планетата е свръхнаселена и пандемиите са начин да се намали населението. Да четете и разпространявате подобни истории е все едно да вървите из Милано и да се целувате с всеки срещнат. 

Всички тези сюжети не са нови и сме ги чували и преди, но винаги има хора, които се връзват, даже стават повече.

Конспиративните теории са необорими, защото самият опит за опровергаването им ги легитимира, т.е. признава им се някаква валидност. Те са характерни с вътрешна противоречивост, която именно ги прави толкова гъвкави и адаптивни и в същото време, не позволява оборване с логични аргументи.

Конспиративните теории винаги се вписват в голямата картина на „Матрицата“ – светът, който си мислим, че познаваме, е измама, създадена и контролирана от избрана върхушка, в нейн собствен интерес и за сметка на обикновените хора.  

Това послание, което допреди десетина години беше напълно маргинализирано и заточено в политическата и медийната периферия, беше легитимирано от популистите и изведено като лайтмотив на политическите им действия. За правата на ощетените хора се борят президент-милиардер, който обещава обогатяване на бедните; премиер на държава от ЕС, който въстава срещу „брюкселския елит“; главен прокурор, който иска да овъзмезди „ощавения“ народ.

На този фон изобщо не е изненада, че хората са готови да повярвят на всякакви небивалици, особено когато се разпространяват от легитимни медии и говорители.

И все пак, бъдете нащрек, когато някой ви обявява за жертва и иска да ви спаси.

Кой, ще кажете, има полза да спекулира с тревогите на хората в такива смутни времена? По-лесно е да се каже кой няма.

Основната част от медиите всъщност не разпространяват лъжи и манипулации, просто „накървавяват“ ситуацията (по израза на колега журналист), т.е. преувеличават, внасят прекомерен драматизъм, нарушават етичните стандарти и пр.

Проблемът е, че в условията на вече снижен имунитет (поради всичко описано по-горе), хората са уязвими, а веднъж покълнали, страховете и съмненията много трудно се уталожват. В момента най-големият страх на хората изглежда е дали властите (където и да е по света) ще се справят. Този страх, уви, изглежда основателен и самите властимащи очевидно напълно го споделят. Поради това и действията, и реакциите, и думите им невинаги са убедителни. 

На това именно разчитат спекулантите на страх – крайната цел на всяка дезинформация всъщност не е да ви убеди, че е вярно едно или друго, а че нищо не е вярно.

Че всички лъжат.

Че има глобален заговор, насочен срещу нас (като народ, като раса, дори лично срещу теб, човеко пред екрана!). Почувствате ли се така, значи сте заразени.

Но дори само осъзнаването на този факт е достатъчно, за да сработи имунитетът и да започне да се бори.

Може да му помогнете като ограничите контактите с произволни източници на информация, ползвате само качествени медии и обсъждате темата с уважавани от вас експерти и знаещи хора. И пазете дистанция – не приемайте нищо твърде лично и твърде присърце, дайте шанс на здравия разум.

Прочети