За една година България е спечелила близо 2 милиарда евро от бюджета на ЕС - нетната разлика между получените и внесените средства на държавата в общото финансиране на съюза.
България е и вторият най-голем получател на земеделски субсидии като дял от Брутния вътрешен продукт след Гърция.
Държавата е в топ 5 и на нетните "печеливши" от разпределението на средствата по фондовете за сближаване в икономиките и стандарта на живот между 27-те.
Това показват данни от Института за германската икономика, който прави анализ на потока от европейския бюджет за 2023.
Кой плаща и кой получава?
Германия е на първо място по отрицателно салдо между вноските и получените пари по европейски програми. Само нейният принос е достатъчен, за да осигури чистата печалба на държави като Полша, Румъния и Чехия, взети заедно.
На второ място се подрежда Франция с приблизително двойно по-малка нетна "загуба", а трета е Италия.
Когато става дума за отрицателните стойности - това е само разликата между директните вноски в бюджета на Европейския съюз, съотнесен към получените средства по програмите.
Реалните ползи за националните икономики на всяка от държавите членки на свободния пазар в ЕС са много по-големи - както за Германия, Франция и Италия, така и за останалите.
Полша остава най-големият нетен получател от европейския бюджет с малко над 8 млрд. евро за година. България е на девето място сред всички 27 страни в ЕС с около 2 млрд. евро.
Но когато разпределим тези средства спрямо националното население, ще се окаже, че България леко изпреварва Полша.
Бюджетът на ЕС се попълва от няколко източника: вноска, пропорционална на БВП на страните, митнически такси от внос от трети страни, малка част от ДДС, събиран от всяка страна и др. по-малки вноски. Годишните приходи трябва изцяло да покриват разходите.
Това са собствените ресурси на ЕС. Освен това Европейската комисия има право да тегли заеми от името на съюза - така беше привлечено финансирането за Програмата за възстановяване и устойчивост NextGeneration EU.
За съжаление първото и единствено плащане по ПВУ за България беше в края на 2022 г. и няма изгледи за скорошни реформи, които да отключат полагащото се финансиране. При това - през 2023 г. страната е била нетен платец по отношение на вноските за общия фонд NextGen EU.
Какъв е ефектът от еврофондовете спрямо населението?
Най-големият нетен печеливш от бюджета на ЕС по този усреднен показател се оказва Естония - 629 евро на глава от населението за година - спрямо Ирландия (минус 236 евро на глава от населението).
Топ 5 се доминира от балтийските републики, заедно с Хърватия и Унгария.
В предишни години Люксембург е бил сред големите нетни получатели на пари бюджета на ЕС, но през 2023 г. в страната влизат значително по-малко средства по програмата "Хоризонт Европа" и освен това се налага да се платят и допълнителни средства от държавния бюджет за корекция на по-ранни изчисления на БВП.
Колко важни са средствата от ЕС за икономиката на държавите?
В случая на България - отговорът е "много". С 2,23% еквивалент на нетните приходи от ЕС спрямо брутния вътрешен продукт, това е малко повече от целия годишен бюджет на България за отбрана.
Отчетените минус 17,4 млрд. евро от Германия не представляват значителен процент спрямо икономиката им за 2023.
70% от разходите в бюджета на ЕС за 2023 г. се разпределят през главите "Кохезия и ценности" и "Природни ресурси и околна среда". Анализаторите от германския институт са направили оценка на това колко средства влизат във всяка държава според програмите в тези две големи направления.
Според това изчисление най-големите нетни получатели в сферата на земеделската политика са Гърция и България (като процент от БВП)
България е на пето място по методиката им за изчисление на приходите от т.нар. кохезионни програми: