България може да заема позиция по някои теми, която да се различава с тази на останалите европейски партньори - и в това няма нищо страшно. Напротив, тя трябва да има възможност да изказва различни позиции в Брюксел и да ги обяснява със самочувствие.
Така вижда нещата Цветелина Пенкова (ПЕС/БСП), която скоро приключва първия си мандат като евродепутат. Преди да стане част от Европейския парламент тя работи във финансовия сектор в Лондон. Смята, че между последните ѝ две длъжности има значителни разлики. Най-голямата сред тях са резултатите - докато в корпоративните среди е по-лесно те да бъдат отчетени, в Европейския парламент това става далеч по-бавно.
"В Европейския парламент това, което сме постигнали до момента, често ще му видим реалния ефект за обществото и за икономиката след пет, шест, седем или осем години в зависимост от законодателствата. Може би заради това понякога нашата дейност и работа остава неразбрана от хората, тъй като отнема малко повече време, за да видят какво сме направили", казва Пенкова в подкаста на Булевард България "Европеец", в който представители на Gen Z задават въпроси по важни за тях теми.
Тя определя като едно от най-трудните неща в професията си именно това да обясни защо работата на евродепутатите е важна, както и дългосрочния ефект от решенията, които се взимат в парламента - "т.нар. несекси дума отчет" - какво всъщност е постигнато за последните пет години.
Едно такова постижение, върху което тя акцентира, е дейността ѝ по европейското законодателство за стартъпи. Самата тя определя финансовия сектор в ЕС като малко по-консервативен в сравнение с американския или азиатския пазар и по-малко склонен да поема високорискови проекти. Отделно, регулациите в Европа са и по-затегнати.
"За да привлечеше сериозен капитал в стартиращ проект, който е базиран на иновация, на нещо ново, което не може да се пипне, види или измери - ти трябва да го сложиш в регулаторната рамка. [Това е така], защото начинът, по който работят инвеститорите в Европа, е - ако то не е описано от закона, за тях то не пасва във всичките темплейти, които имат, и те не могат да оправдаят инвестицията в такъв проект", посочва Пенкова.
А ако има фондове, които биха инвестирали в подобни проекти, финансовите условия и лихвите за заем не са особено благоприятни за прохождащите предприятия. Именно поради тези причини подобно европейско законодателство за стартъпите е необходимо.
Първата стъпка по него е създаването на самата дефиниция за стартъпите, за да може да се гарантира достъпът им до финансовите пазари. В законодателство са заложени и различни допълнителни данъчни облекчения, защита на правата на заетите в този сектор, както и много други параметри, с които да се регулират, но и стимулират прохождащите предприятия.
"До този етап двата големи проблема бяха липсата на финансиране, както и много сложни други полузакони или стратегии, в които просто се споменава за стартъпи. Те са сложени някъде като пришивка на нещо, което въобще не може да се използва от сектора по адекватен начин. Така че дефиницията за достъп до финансиране е важна. Частният капитал е ключов в този сектор, до момента има финансиране, но то идва от публични средства - няма как да градим икономика така", посочва Пенкова.
Иновациите в България и корупционният имидж
Според евродепутата от ПЕС/БСП в България има изключително много проекти на идейна основа и на стартъп ниво, които се движат в крак с регулаторните тенденции в Европа. Става дума за стартъпи, насочени към зелени технологии, развитие на кръговата икономика, зелена енергетика и други.
Едни от големите проблеми пред тях обаче са тромавостта на нашето вътрешно законодателство: "Голяма част от иноваторите в България в момента, в който достигнаха един етап, на който реално могат да изкарат продукт, често бяха принудени да регистрират своите стартъпи в други държави от ЕС, тъй като тромавостта на нашето законодателство отблъскваше инвеститорите".
Пред тях обаче стои и далеч по-тежък проблем - корупционният имидж на страната ни. Пенкова си спомня, че докато е работила във финансовия сектор в Лондон, за отделните държави членки е имало индекси, които инвеститорите взимат предвид при взимането на решения за инвестиция.
"Политическата нестабилност в някаква степен може да се преглътне. В Европа тя се приема като временен процес, но от моя опит във финансовия сектор [основен проблем] беше корупционният риск - високите нива на корупция, които са познати, и липсата на работеща съдебна система. Всъщност това отблъсква инвеститорите", казва евродепутата.
Тя посочва как нивата на корупция у нас са публично достояние, но се разкриват не от българските правосъдни органи, а от медиите, което "не е нормално в една правова и правилно функционираща държава от ЕС".
"Вторият проблем е, че няма никаква наказуемост. Подават се сигнали, прави се разследване и в крайна сметка никога не се стига до присъди или до някакви последствия или каквито и да е действия от страна на НАП, прокуратура, разследващи органи", заявява Пенкова.
Това, което според нея е нужно, за да се противодейства на този корупционен имидж, който пречи и на развитието на стартъпите, е много сериозна реформа на съдебната система, защото "докато правораздаващите органи не поемат своята отговорност, много трудно ще можем да изчистим този имидж".
Пълното интервю слушайте (или гледайте) в подкаста "Европеец".