Всичко, което произвеждат, се разпада още преди да е готово — така изглежда Америка в серия подигравателни AI видеа, които циркулират в китайските социални мрежи. Работници с наднормено тегло, остатъци от пица и кола на бюрото и лозунгът Make America Strong Again допълват гротеската. Докато видеото се подиграва с идеята за „Made in USA“, реалността в един луксозен завод в Тексас я прави тревожно правдоподобна.
The Chinese internet sphere is now pumping out one mean-spirited anti-American AI video after another pic.twitter.com/cKqUEDtisB
— Visegrád 24 (@visegrad24) April 10, 2025
През 2019 г. главният изпълнителен директор на LVMH Бернар Арно и тогавашният президент Доналд Тръмп откриват нов завод на Louis Vuitton в Тексас. Проектът предвижда производство на луксозни чанти в САЩ и създаване на 1000 нови работни места. Шест години по-късно резултатите са далеч от очакваните.
Разследване на Reuters, базирано на интервюта с 11 бивши служители и вътрешни документи, показва, че заводът в Алварадо е сред най-слабо представящите се в глобалната мрежа на Louis Vuitton. Това се потвърждава от вътрешни класации, цитирани от медията.
Основните проблеми включват липса на квалифицирани кожари, високо текучество и чести грешки при рязане и сглобяване. До 40% от кожите се разхищават — двойно повече от средното за индустрията, твърдят бивши служители.
Заводът произвежда предимно по-опростени модели като Neverfull, Metis, Felice и Carryall. Всички излизат с етикет Made in USA, но според множество източници качеството често не отговаря на стандартите на бранда.
Моделът Carryall
Някои работници споделят, че са били принуждавани да прикриват дефекти чрез т.нар. „топене“ — техника, при която с нагорещена игла или метален инструмент се заглажда или разтапя кожата или платът, за да се прикрият дупки, дефектен шев или неравности. Това е неофициална практика, която компрометира изработката, но според четирима бивши служители, с които Reuters говори, е била негласно толерирана от някои ръководители.
Ръководството на Louis Vuitton признава, че е имало подобен случай през 2018 г., свързан с конкретен мениджър, който вече не е част от компанията.
Заплащането в завода започва от $13 на час, като през 2024 г. достига $17. Минималното почасово възнаграждение в Тексас е $7.25. Въпреки обещанието за 1000 работни места, към февруари 2025 г. броят на служителите е под 300 — потвърдено и от настоящи представители на Louis Vuitton пред Reuters.
Компанията продължава да инвестира. Изградена е втора производствена база за $23.5 млн. Планира се и закриване на един от заводите в Калифорния до 2028 г., като на служителите е предложено да се преместят в Тексас или да напуснат. „Подценихме разстоянието между Калифорния и Тексас“, признава индустриалният директор Лудовик Поушар в интервю за Reuters.
Обучението в завода следва европейския модел – шест седмици базова подготовка, след което – менторство. Но според някои бивши служители времето е недостатъчно, а натискът – прекомерен. Това е довело до напускане на част от новоназначените.
LVMH получава значителни данъчни облекчения — включително 75% намаление на имотния данък за десет години. Според документи, получени от Reuters чрез официални искания за достъп до информация, компанията очаква да спести около $29 млн. от тези облекчения.
Проектът в Тексас цели да намали зависимостта от европейското производство и да избегне евентуални мита върху стоките от ЕС. Но разследването на Reuters показва, че пренасянето на занаятчийска традиция в индустриален контекст и различна културна среда остава трудно — дори когато става дума за най-престижните чанти в света.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
