Деси Алексиева е ко-създател на кафе-книжарница с мисия - Fox Book Cafe. Нарича го културен клуб за деца от 0 до 3 г. Самата Деси е майка на 5 деца. Нещо повече, Деси е майката, която винаги ще изненада с домашна торта всички нас останалите родители. Нейният син Димитър и моята дъщеря бяха съученици в Музикалното в София, през това време се появи 5-тото дете Сава, а Деси смени корпоративния свят със света на мечтите - “лисичата” книжарница.
Преди да стане предприемач, в продължение на 22 години тя работи в корпоративния свят.
Прави го на пълни обороти - от офиса в Хага, от този в Лондон, и сега не спира да работи, само че от двуетажната книжарница Fox Book Cafe.
Covid-19, освен предизвикателство за белите дробове на населението по света, се оказва и огромен проблем за хората, решили да следват мечтите си със собствени средства и предприемачески дух.
“Вчера някой попита защо никой в България не говори за това какво се случва с малките и средни бизнеси в България. Истината е, че защото никой не иска да говори за смъртта. За бавната смърт, която очаква малките и средни бизнеси. Звучи драматично, нали? Но не е.”, казва Деси.
Всички хора, с които работи са в принудителен неплатен отпуск, не защото не иска да им плаща, а защото и те, и тя знаят, че няма с какво, защото оборотите са близо до абсолютната нула и работа няма.
Кризата сменя рутината на бизнеса, но по-лошата част от истината е, че бизнес няма. “Всички неща, които сме предприели като възможности за онлайн доставки и доставки в рамките на деня за София, като онлайн четения и виртуални срещи помагат минимално”.
Fox Book Cafe не е бизнес, който може да дава големи отстъпки, а клиентите също са засегнати от кризата.
“Благодаря на всеки един човек, който си е поръчал от нас или се е включил на онлайн лекция или четене, хора, вие ни спасявате, буквално. Онзи ден съм отишла до борсата за три книги. Две от тях намерих, за третата отидох в друга работеща книжарница, за да мога да я доставя на клиентката, като жест на благодарност, че се е обърнала към нас и ни е подкрепила”, казва Деси.
“Никога няма да забравя жената, която дойде миналата събота и си купи 40 книги от нас. Безкрайно съм ѝ благодарна и ще помня жеста ѝ завинаги.”
Доставките прави лично тя, или синът й Ники, за да се намали рискът от предаване на зараза. Въпреки, че книжарницата формално работи, хора не влизат, защото ги е страх и “с основание”, казва Деси.
“Благодаря на колегите ми, които идват някои от дните доброволно, за да ме подкрепят и да направят неща за бизнеса.”
Малкият бизнес няма свободен капитал. Той харчи това, което е изкарал вчера.
“Финансовите резерви бързо се изчерпват, защото ние не можем да не платим на доставчиците си или хонорари на хора, които са организирали събития за нас. Когато платим и наема, резервите ни намаляват още по-драстично. Позволявам си да забавям плащания с предварителна уговорка.”
Малкият бизнес е онзи, който първи пада и последен се изправя. “Давам си сметка, че дори и след отминаване на всички карантини и забрани, бизнесът няма да се възстанови още дълго време, защото изисква време да върнем навиците си отпреди кризата, а и всички ние ще се върнем в една променена реалност.”, казва Деси. “Това е причината някои малки магазини да работят, дори и малкото, което ще получат тези дни, ще им помогне да продължат да съществуват.”
“Как се справям аз?”, продължава разказа си Деси. “Всяка сутрин се събуждам рано, не защото съм ранобудна и работлива, а защото съм в стрес. Искам да работя и да правя неща за бъдещето, защото това ми дава усещане, че нещо се случва и че положението не е толкова зле.”
Деси продължава старата си рутина всеки ден. Добавя, че се чувства като предател на всички призиви да се седи у дома, но “кризите създават тревожности, аз се опитвам да бягам от тази като се затрупвам с работа”.
“Искам да мога да си стоя вкъщи и да съм спокойна, но не мога, защото постоянно трябва да мисля за нещо ново, което да направя и се грижа за оцеляването ни.”
Моето лично и семейно потребление е отдавна свито, казва Деси. “Пазарувам ден за ден, дори нямам запаси от храна вкъщи, защото реинвестирам в бизнеса си средствата, които получавам, не си плащам заплата. Осигурявам се на минималния осигурителен праг, защото изборът е дали да оцелее бизнесът или не. Малкият бизнес трудно си позволява осигурителната тежест. До скоро не си взимах и пари за четенията, които лично аз водя, за да може да имаме ресурс за бизнеса.”
В момента Деси Алексиева работи по доброволчески проект за създаването на сайт с научни статии за COVID-19. Прави го защото се чувства длъжна да помогне с каквото може на обществото и не иска хората да споделят съмнителни съвети за справяне, а научно обоснована информация.
В плана й за бъдещето е издаването на детска книга - “когато кризата в един момент мине”.
Прави неправителствена организация „Книгите и децата“, “защото не иска децата да растат в мълчание”.
Пише писма до министъра на културата за увеличаване субсидията за библиотеките.
“Обичам антиутопиите в литературата, но не искам да живеем в антиутопия. Не харесвам света, в който антиутопиите и прогнозите на параноиците започват да се сбъдват”, казва Деси.
Никой не го харесва, а и животът често е по-креативен от фантазиите на хората.
В понеделник Деси пак ще отиде с лаптопа си във FOX book café , защото ако има поръчки, няма как да ги изпълни от вкъщи.
“Ние трябва сега да правим неща за бъдещето, защото само така ще се справим и не трябва да се лишаваме от свободи повече от разумното, защото никой няма да ни ги върне доброволно.
Гледам да не се отчайвам, защото все си казвам, че каквото за всички, това и за мен и че и това ще мине. Въпросът е какви ще са последствията за нас като хора.
Пазете се и бъдете разумни.”
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
