Мекици за 9 лева и други парадокси: Как се променя старият център на София

Районът между Пожарната и Халите някога се смяташе за квартал „второ качество“ - заради бежанците в близост до Женския пазар, Психодиспансера, но и не само. Дълги години за мнозина в София всичко извън южните части на града звучеше като като провинция – ако перифразираме популярната фраза, приписвана на Хемингуей.

Сега част от същите тези хора през уикенда идват специално до стария еврейски квартал, за да си купят две мекици за 9 лева или пържени филии за 13,50, пускат сторита със снимки над тиквено лате и co-work-ват от кафенетата на “Екзарх Йосиф”.

От една страна, джентрификацията е неизбежен и понякога позитивен процес. Той връща живот в занемарени квартали, повишава стойността на имотите и подобрява инфраструктурата. За стария център на София, затворен между булевардите „Дондуков“, „Сливница“, „Княгиня Мария Луиза“ и улица „Раковски“, промяната е осезаема: нови кафенета и културни пространства вдъхват различен дух на мястото.

В същото време обаче, този процес носи и негативни последици.

Старият еврейски квартал губи естествения си облик и се превръща в туристическа атракция. За местни хора става скъпо и шумно за живеене. Част от бизнесите, които са били на мястото с години, не могат да устоят на покачващите се цени. Така стана с кварталния обущар на ъгъла с “Веслец”, на когото новият наем не е по-силите. Пространството няма да стои дълго време празно - съседният био магазин е готов да се разшири, а новините за вдигнати наеми двойно и изравнени в евро са почти всекидневие. Инвеститори дебнат за всяко свободно парче земя, което може да се превърне в ново строителство.

Общото усещане за поскъпване на живота не се връзва напълно със зеещите препълнени контейнери, пребърквани редовно от клошари, разбитите тротоари, неравните павета и рушащите се фасади.

„Един от белезите на джентрифицираните квартали, по който много хора определят, че процесът вече е факт, е, че кафето вече е много скъпо, че ежедневните разходи нарастват, продуктите в супермаркета са с повишени цени и в един момент е трудно да си позволиш да живееш там. Тоест, това е процес, който е от една страна има добри черти, защото облагородява инфраструктурата, но от друга страна - носи специфични проблеми е много трудно да се контролира и балансира“, казва архитект Ина Вълканова, която работи в сферата на организацията на градска среда.

Завършила е образованието си в Германия, израснала е в Португалия. Учила е още в Испания, работила е и в Холандия и е наблюдавала процеса по джентрификация в не един или два европейски града.

"Джентрификация“ (Gentrification) е термин, който описва именно трансформацията на един квартал от ниска към висока стойност. Процесът често е съпроводен с повишаване на наемите и цените на имотите, както и с привличане на жители с по-високи доходи и бизнеси с повече капитал, които изтласкват досегашните.

„По принцип този процес, от една страна, е добър, тъй като обръща вниманието към зони, които са били неглижирани и ги възстановява, инфраструктурата се облагородява. Причината да има много активисти, които са срещу този процес, е, че той реално изтласква хора от жилищата им, защото те вече не могат да си позволят “, обяснява архитект Ина Вълканова и отбелязва, че в България, заради многото собствени имоти, за разлика от Берлин или Ню Йорк, където повечето хора са под наем, тук проблемът не е толкова в жилищното изтласкване, колкото в промяната на функциониране на района.

В модерния свят терминът за пръв път е използван в контекста на Лондон, когато работническата класа е изместена и на нейно място идват хора с повече финансови възможности и с изисквания за облагородяване на квартала.

Впоследствие процесът, описан в контекста на Лондон, се случва в Бруклин през 80-те години, след това в Берлин и в десетки други градове и столици. Някои от най-бързо джентрифциращите се градове, според архитект Вълканова, са Барселона, Порто и Кьолн – в последните два има лични наблюдения, докато е живяла там.

„Това, което например се случи в Порто, е, че центърът в момента, според мен, е почти празен. Когато на апартаментите на много хора в един момент се вдигне стойността, те сами ги напускат и отиват да живеят в други райони. Така тези апартаменти стават инвестиционни имоти, предназначени основно за туризъм. Малко от хората, които са живели там, все още са там“, разказва архитект Вълканова.

Според нея процесът по джентрификация, макар и с много по-бавен темп, вече се случва и в стария център на София - в карето заключено между булевардите „Сливница“, „Дондуков“, „Княгиня Мария Луиза“ и ул. „Раковски“. Та самата живее на Женския пазар и е свидетел на промените.

Ако човек не се е разхождал в района, може да остане приятно изненадан от осветените павирани улички, които вечер греят с целогодишната си украса от лампички, в които инвестира местният бизнес. Контрастът с тъмна и неприветлива София е голям. Лъч към този район насочва и арт фестивалът квАРТал, който се провежда вече девета година.

„Благодарение на този фестивал успяхме наистина да покажем, че тези улички могат да се променят и сега имат съвсем друг облик. Сградите вече са боядисани и съседите милеят за своята квартал", казва Мартина Стефанова, която е двигателят зад арт фестивала в стария еврейски квартал.

Хората, които живеят в квартала и представителите на бизнеса, с които разговаряме, не са убедени, че фестивалът квАРТал действително допринася за облагородяването на фасадите и сградите, но са единодушни, че привлича вниманието, включително на местната власт, към района.

"Мисля, че квАРТал като идея е страхотен. В София за разлика от други европейски столици, а дори и в Пловдив, няма обособен стар квартал и наистина е чудесна идея да се фокусира вниманието на хората към него, но трябва да се реализира с повече изложби и улично изкуство", казва Вероника, която през 2022 година отваря цветарски магазин в района.

Фестивалът КвАРТАл е част от културния календар на Столичната община и като такъв получава субсидия от 7000 лева за 2024 година. Според програмата има редица изложби и посещения на галерии в района.

Критиките към него, които чуваме обаче в разговорите ни с представители на част от бизнесите в района, са, че културата изостава зад търговската дейност.

„Фестивалът КвАРТал допринася много за квартала - привлича вниманието на общината към определени проблеми, привлича и вниманието на хората. Организаторите дават гласност на отделни нужди и затруднения, на които преди не е обръщано внимание, но не е добре организирано“, казва собственик на магазинче в района, който моли да остане анонимен.

Разказва ни, че по време на фестивала през септември е организиран базар на площада пред банята, мястото изглежда не било достатъчно за всички дошли да покажат продукцията си и оттам част от будките се озовали пред магазинчетата от квартала - директно пред витрините им.

Друг, също помолил за анонимност, ни разказва, че се е отказал да участва във фестивала, защото не си го представя по начина, по който се реализира – като дискотека на открито, където културата остава на заден фон след яденето и пиенето.

Всички те са на мнение, че фестивалът трябва да се развива, но да се подобри организацията, така че и за хората от квартала да не става прекалено шумно, и да има достатъчно информация за културната програма.

„Хората от квартала са свикнали да им е тихо и когато се изсипе половин София, това се променя. Трябва предварително да се обсъди и да се комуникира с тях. Да има обособени кътове и зони, масовото затваряне на улици не е добра идея или от общината трябва да осигурят паркинг“, казва още един от собствениците на магазин в района.

Общото мнение е, че фестът все повече бяга от първоначалната си идея и заприличва на Капана Фест в Пловдив. Разликата е, че в сградите над малките павирани улички на Капана в Пловдив почти не живеят хора. В една от старите къщи там временно пребивава архитект Вълканова, която през 2016 година се връща в България, като част от инициативата One Architecture week.

"Според мен квАРТал не би искал да бъде като Капана. Това не е нещо, което някой от живущите в квартала би желал да се случи, защото хората, които живеят в тази част на София ще продължават да си живеят там и държат да имат комфорт. И всъщност искат един по- балансиран квартал, с по- балансирани функции, а не локация, таргетирана само върху специфичната публика на туристи и гастрономия. В Капана не живеят много хора, за разлика от еврейския квартал, който е един стар жилищен район.” обяснява архитект Вълканова.

Тя приема, че процесът по джентрификация в стария център на София е започнал, но върви с бавен темп, за разлика от други градове в Европа, и все още бизнесите с високи цени не са изместили напълно останалите.

„Думата „джентрификация“ за съжаление е придобила негативен оттенък, въпреки че смисълът ѝ не е негативен. Ако погледнем примерите на други световни столици и други градове - виждаме например сгради на стари фабрики, които са се превърнали в културни центрове. Това също е тип джентрификация. В нашия случай обаче ние не се занимаваме с джентрификация, тоест ние не променяме смисъла на квартала и неговата функция. Ние връщаме духа му. Това винаги е бил търговски квартал, който беше забравен над 80 години и тънеше в разруха“, казва Мартина Стефанова, организатор на КвАРТал.

Казва, че благодарение на разказването на историята на сградите в района, голяма част от които имат архитектурна и историческа стойност, много от собствениците решават, че няма да ги продадат на инвеститори, които да „построят големи, стъклени офисни сгради“.

„Какъвто беше и продължава да бъде донякъде планът за този район, така че ние по никакъв начин не джентрифицираме. Когато тези сгради се бутнат, тогава вече ще има истинска джентрификация“, смята Мартина Стефанова и допълва - поне 80% от сградите паметници на културата в района са били извадени от списъка с инвестиционна цел.

„В момента, ако погледнете кадастралния план, в следващите 4 години близо 70-80% от тях ще се бутнат. И когато в тях има живущи, които отказват да продават, за да бъде построена нова стъклена офис сграда, това е начинът, по който спираме този процес, събуждайки гражданското общество и паметта.
Ние не можем да се борим с институции и строители, но можем да стоим като гражданско общество, което има памет и иска да я запази“, казва още Мартина Стефанова.

По думите ѝ, освен събитията в рамките на квАРТал, целогодишно се събират историите на сградите с архитектурна, културна и историческа стойност в района и те биват популяризирани и разказвани в различни канали, включително социалните мрежи.

Мартина не е съгласна, че яденето и пиенето изместват културата.

“Това не е фокусът, защото ако същите тези бизнеси бяха отворили нашата програма, можеха да видят колко много изложби имахме, посветени на архитектурното наследство или да отидат в Дома на киното, където ние разказахме за интериорите. Гледат само себе си и не осъзнават защо са там, защото те нямаше да бъдат там, ако ние не работихме 9 години. Защото никой не искаше да бъде в този квартал преди 9 години. Ние започнахме да ги каним, те канят други, да отварят там“, казва тя и допълва, че и е отнело 5 години, „за да ги науча, че това не е безплатен труд, а това е един огромен труд, защото тя рекламата не е безплатна.“

Казва, че с връщането на паметта за архитектурното наследство, към което се стреми, се вдигат и цените на имотите, което според нея, може да спаси някои сгради от събаряне.

"Там има собственици и живущи под наем. Те, ако искат да живеят с такъв нисък наем - София е огромен град и могат да изберат да не живеят в топ центъра на София. Защото, когато те плащат нисък наем, утре някой ще дойде и ще каже на собственика ще ти дам повече пари, за да бутна тази сграда, защото тя не струва нищо и той ще каже добре. Това ли искаме? Тогава ще осъмнем с истинската джентрификация“, смята Стефанова и припомня, че когато районът е застрояван, той неслучайно се намира зад двореца и там са отсядали царски гости.

"Ако връщането към старото му предназначение е джентрифициране, да ние наистина джентрифицираме, именно, за да го върнем към старото му значение, за да може тези сгради да се запазят", казва Мартина Стефанова.

Освен с покачване на цените и наемите обаче, джентрификацията върви ръка с известно напрежение, наченките, на което вече се усещат, ако говорите с хора в квартала. Според архитект Вълканова точно това е моментът, в който трябва да започне разговорът как хората, бизнесът и местната власт си представят района след пет години.

"В Кьолн живеех до един площад, където всяка вечер ставаше доста шумно. Започнаха да се събират много повече хора, много повече гастрономия и това в един момент стана арена на борба между всички тези млади хора, които ползват подобни публични пространства и другите, които живеят там. Полицията използваше всякакви невероятни методи, за да контролира явлението - например пускаше лампите в 00:00, страшно ярко, за да се разотиват хората, забраняваше външни столове след 22:00, което на свой водеше до протести от страна на младите хора, които непрекъснато се струпваха там и до момента не се е разрешил този проблем в Кьолн", казва архитект Вълканова, като допълва, че София, и старият ѝ център, все още са далеч от подобно развитие, но латентно проблемите се трупат и е добре да се започне отсега да се обсъжда бъдещото им решаване.

"Това, така или иначе, ще се случи в даден момент - както в Кьолн например - но там ситуацията вече беше на доста късен етап, всички бяха твърде изнервени и разстроени, отстоявайки своята гледна точка. Тук според мен ситуацията може да бъде овладяна още сега, преди да са изострени проблемите", казва архитект Вълканова.

Според нея вариантът е да се сформират общи екипи от собственици в района, бизнеси, архитекти и местна власт и те да очертаят начина, по който да се развива старият център, така че функциите в района да останат балансирани, без да се преминава единствено към гастрономия и туризъм например.

"Според мен сега е най-добрият момент процесът да започне, тъй като това са латентни проблеми, които не са много изострени, и хората могат да седнат на една маса. Има конкретика, има и много примери, които да бъдат коментирани", казва тя.

По този начин сравнително лесно ще се избегне и сценарий, познат в много други градове - феноменът "Donut city/ neighbourhood", който изтласква хората от централните или други квартали, защото постепенно функциите са се променили така, че да обслужват само бизнес, само туристи, но не и да са предназначени за семейства.

По думите ѝ София остава един от балансираните в подобно отношение градове и целта трябва да е това да не се променя занапред.

Снимки: Архив на Булевард България, личен архив на интервюираните и Иван Шишиев от Етюдите на София