Какво е общото между правозащитна организация за жени от Палестина, венецуелския опозиционен лидер Едмундо Гонсалес Урутия и... милиардера Илон Мъск? На теория - не много. На практика всеки от тях може да бъде отличен за дейността си в "защита на правата на човека и основните свободи".
Европейският парламент обяви номинациите за наградата "Сахаров", която се връчва всяка година на изтъкнати правозащитници от цял свят, които се борят за най-различни каузи. Предложения кой да бъде удостоен с отличието могат да правят политическите групи в ЕП или поне 40 евродепутати.
Сред номинираните тази година има активисти от Венецуела, Палестина, Израел, Азербайджан. Кандидатурите обаче са и ясен знак за идеологическото разделение между парламентарните групи в новия Европарламент.
И този път наравно с политически дисиденти и смели журналисти попадна и името на милиардера и собственик на платформата Х Илон Мъск. Бизнесменът има две номинации за заслуги в "борбата за свобода на словото". И двете са от крайнодесни формации - съюза "Патриоти за Европа", в който влизат партията на унгарския премиер Виктор Орбан и австрийската "Партия на свободата", и "Европа за суверенните нации", в която са представителите на "Алтернатива за Германия", българската проруска партия "Възраждане" и полската "Нова надежда".
Аргументите за номинациите са свързани с възстановяването на блокирани профили в платформата му Х и на практика по-ниската модерация на съдържанието в нея, която консервативните кръгове намират за "свобода на изразяването".
Това е втората поредна година, в която милиардерът се бори за престижното отличие. През 2023 г. той отново беше предложен - тогава от групата "Идентичност и демокрация".
Битката за демокрация във Венецуела
Най-голямата политическа група - Европейската народна партия (ЕНП), е предпочела да номинира представители на венецуелската опозиция на фона на случващото се в страната. Тя предлага Мария Корина Мачадо като лидер на демократичните сили в южноамериканската държава и избрания за президент Едмундо Гонсалес Урутия.
Мария Корина Мачадо спечели предварителни избори през 2023 г., които трябваше да определят кандидата на демократичната опозиция за президентските избори през 2024 г. Тя обаче беше дисквалифицирана като кандидат от режима във Венецуела, а Урутия пое нейната роля.
Той се изправи срещу президента Николас Мадуро, който е начело на държавата от 11 години. На изборите през юли обаче Мадуро беше обявен за победител с резултат, който рязко се разминаваше с предварителните социологически прогнози. Опозицията твърди, че вотът е бил манипулиран.
За тези си твърдения режимът във Венецуела повдигна обвинения срещу Урутия за подбуждане към неспазване на закона и държавен заговор. Впоследствие се наложи той да напусне родината си и потърси политическо убежище в Испания.
Урутия е предложен за наградата "Сахаров" и от групата "Европейски консерватори и реформисти" (ЕКР) за неговия ангажимент към гарантиране на демокрацията във Венецуела.
Войната в Газа
Войната в Газа е акцентът в номинациите на групата на социалистите и демократите (ПЕС) и на "Renew Europe". И двете предлагат феминистки асоциации, които работят заедно за постигане на решения и мир в израелско-палестинския конфликт и работят за защита на правата на жени и младежи.
Предложени за "Сахаров" са израелската фондация "Women Wage Peace" и палестинската "Women of the Sun" заедно с техните съоснователки Яел Адми и Рим Хаджаджрех. И двете организации бяха номинирани по-рано и за тазгодишната Нобелова награда за мир.
Те са създадени и работят независимо една от друга, но през март 2022 г. обявиха партньорство с идеята да спрат кръвопролитията в израело-палестинския конфликт. Каузата им продължава и на фона на ескалиралото напрежение в момента в района на Близкия изток.
Групата на "Левите" в ЕП също поставя във фокус войната в Газа. Тя предлага палестинските журналисти, които отразяват случващото се в ивицата Газа. Над 100 кореспонденти са били убити на място, докато отразяват войната, която Израел обяви на терористичната групировка "Хамас" след нападенията срещу страната на 7 октомври 2023 г. Много от репортерите на терен са били нападнати, арестувани или са подложени на цензура, казват от фракцията на "Левите".
Въпреки опасностите журналистите в ивицата Газа продължават да вършат работата си.
Корупцията в Азербайджан
Друга жертва на репресиите от държавен режим е академикът и активист Д-р Губад Ибадоглу от Азербайджан. Той е предложен от групата на Зелените/Европейски свободен алианс (the Greens).
Ибаголу е застъпник за борбата срещу корупцията и е един от най-големите критици на азербайджанското правителство, особено по отношение на политиките му в петролния и газовия сектор.
От 2013 г. до 2019 г. той е член на управителния съвет на Инициативата за прозрачност в добивната промишленост (EITI), където се застъпва за прозрачността в управлението на ресурсите, въпреки че е подложен на значителен натиск от страна на управляващите.
През 2023 г. е арестуван, след като отправя критики към нефтената и газовата промишленост в страната. В момента е под домашен арест и е изправен пред евентуална присъда до 17 години затвор.
Неговият арест беше само един епизод от серия репресии срещу учени и членове на гражданското общество преди международната конференция за климата COP 29. Тя се проведе в Баку през ноември миналата година.
В резолюция от април 2024 г. Европейският парламент призова за сваляне на обвиненията срещу Ибадоглу.
Защо наградите "Сахаров" са важни?
Наградата "Сахаров" е най-високото отличие, присъждано от ЕС за дейност в областта на правата на човека. Тя е жест на признание за хора, групи и организации, които имат изключителен принос за защитата на свободата на мисълта. Връчва се от 1988 г. насам и носи името на големия съветски физик и политически дисидент Андрей Сахаров.
Носителите на приза получават както парична награда в размер на 50 хил. евро, така и възможности за подкрепа и популяризиране на техните каузи. Призът се връчва на специална церемония в Европейския парламент, като победители изнасят реч пред евродепутатите и цялата европейска общност.
След направените предложения от политическите групи предстои на 17 октомври в няколко парламентарни комисии да бъде гласуван и краткият списък. В него ще влязат само три от направените вече предложения.
Окончателният носител на "Сахаров" се избира от Председателския съвет - орган на Европейския парламент, ръководен от председателя, който включва лидерите на всички политически групи, представени в ЕП.
Тази година Председателският съвет ще избере лауреата на 24 октомври. Церемонията по награждаването ще се състои на 18 декември по време на пленарно заседание в Страсбург.
Носители на "Сахаров" впоследствие са печелили и Нобелова награда. Това са активисти като Нелсън Мандела, Малала Юсуфзай (Пакистан), Надя Мурад (Ирак) и други.
Миналата година със "Сахаров" беше отличена посмъртно Махса Амини и по-широкото движение "Жена, живот, свобода" за правата на жените в Иран. Церемонията по награждаването се проведе в Страсбург пред евродепутатите, но в отсъствието на семейството на Амини. Властите в Техеран забраниха на близките ѝ да напускат страната и дори конфискуваха паспортите им.