Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
За хората, които са израснали през 90-те години, хероинът не е абстрактен спомен от криминалните хроники на прехода.
Той е част от историята на цяло поколение, което твърде рано се сблъсква със загубата на приятели, познати и училищни трепети, и на семейства, които остават с въпроса дали са можели да направят нещо повече.
После хероиновата вълна постепенно отшумява. Или поне така изглежда.
Днес на нейно място идва наркотик, който е многократно по-силен, по-евтин за производство и толкова концентриран, че разликата между дозата, която човек търси, и тази, която може да го убие, се измерва в милиграми.
Фентанилът вече е в България
Журналистката Мария Черешева прекарва една седмица на терен, където със съдействието на „Розовата къща“ - център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол, влиза във всекидневието на зависимите.
Документалната история “Много хора умряха”, или как фентанилът дойде в България" е разказана визуално чрез кадрите на фотографката Вера Гоцева и е публикувана в медийната платформа ДЕН, издавана от фондация „Документалистите“ .
Статистиката е стряскаща. Само за последните две години в България са отчетени 117 смъртни случая, доказано причинени от фентанил.
През 2023 г. те са били едва пет.
Реалният брой вероятно е по-висок, защото в данните попадат хора, на които е извършена аутопсия и е установено конкретното вещество. При свръхдоза човек първо спира да диша, след което спира и сърцето му, а причината за смъртта може да остане описана именно като дихателен или сърдечен арест.
Защо фентанилът е толкова опасен
Фентанилът има напълно легитимно приложение в медицината и се използва като мощно обезболяващо средство при тежки операции.
Дори в контролирана болнична среда обаче той изисква изключително точно дозиране. На улицата такава точност няма.
Едва два милиграма, или 0,002 г. фентанил могат да предизвикат смъртоносна свръхдоза. При хероина леталното количество е значително по-голямо и варира в зависимост от толеранса на организма, чистотата на веществото и начина на приемане.
При нелегално произведения фентанил минимална грешка при смесването или концентрацията може да се окаже фатална.
Това променя и самия бизнес с наркотиците.
Хероинът трябва да бъде произведен от опиумен мак, след което да бъде пренесен по международни маршрути и разпределен през сложни престъпни мрежи. Фентанилът е синтетичен. Една лаборатория може да се окаже достатъчна за снабдяването на огромен пазар.
В същото време в България хероинът постепенно изчезва. Качеството му пада и става по-трудно достъпен, докато фентанилът е по-силен и по-евтин.
Действието му е между 80 и 100 пъти по-силно от това на морфина. Така фентанилът на практика започва да заема мястото на хероина.
Пазарът избира по-евтината и по-силната стока. Само че тук цената се измерва в човешки живот.
Фентаниловата криза
Малко известен факт е, че една от първите тежки фентанилови кризи не започва в САЩ, а в Естония още през 2001-2002 г., след като хероинът почти напълно изчезва от местния пазар, разказват авторите на репортажа.
Причината е свързана с Афганистан, откъдето по това време идва огромна част от хероина в света. През 2000 г. талибаните забраняват отглеждането на опиумен мак и производството рязко се свива. В Естония празнината постепенно е запълнена от синтетични опиоиди, включително фентанил.
В много по-големи мащаби същото вещество по-късно се превръща в един от основните двигатели на опиоидната криза в САЩ.
През последните 10 години близо 900 000 американци умират вследствие на употреба на опиоиди, като пикът е по време на COVID пандемията и годините непосредствено след нея, когато броят на смъртните случаи на годишна база надхвърля 100 000 души.
През 2024 г. здравните власти в страната отчитат обрат с близо 30% спад на смъртността. Сред факторите за него са широкото разпространение на антидота налоксон, познат и като Narcan, услугите за намаляване на вредите, включително тестване на наркотиците за опасни примеси и раздаване на чисти игли и спринцовки, действията срещу веригите за доставка на фентанил, както и разширяването на лечението на зависими с метадон и други медикаменти.
В България мащабите все още са несравними с американските, но сигналите за навлизането на фентанила стават все повече.
ГДБОП съобщава още през юни 2023 г., че веществото вече се е появило на българския наркопазар. Оттогава изземваните количества растат. През 2025 г. полицията конфискува близо 6 кг чист фентанил, а тенденцията се запазва и през 2026 г.
На 4 август 2026 г. идва и една от най-мащабните акции. ГДБОП разбива лаборатория за производство на фентанил в София.
Според МВР тя е имала капацитет да произвежда между 6 и 10 кг от веществото дневно, а продукцията е била предназначена за българския пазар. Това са огромни количества на фона на броя на употребяващите опиоиди в страната.
По данните, които Мария Черешева цитира, хората с рискова употреба на наркотици в България са около 30 хил., а около 10 хил. от тях употребяват опиоиди.
Това поставя и въпроса за кого всъщност са предназначени количества от по няколко килограма на ден.
Черешева посочва, че сред експертите има опасения България да може да се превърне и в източник за чужди пазари. Това засега не е доказано. МВР няма данни конкретната лаборатория да е изнасяла фентанил извън страната. Но производственият ѝ капацитет би го позволил.
Полицейската акция показва едната страна на проблема - колко фентанил вече може да бъде произведен и разпространен в България.
Другата е много по-трудна за измерване: кои са хората, които го употребяват, как живеят и какво става с тях, след като полицейската акция приключи.
"Фентанилови зомбита"
Именно към тази част от историята тръгва Мария Черешева. За нея обаче темата не започва с разбитата лаборатория.
Започва с едно телефонно обаждане през лятото на 2024 г. Неин близък е починал след употреба на фентанил.
Журналистката познава този тип загуба още от 90-те. През годините е губила приятели и близки заради наркотиците и това е причината дълго време да избягва темата професионално.
Работила е по много тежки истории, но не и по такива.
Страхува се, че ще я върне към собствените ѝ спомени. След смъртта на близкия ѝ човек през 2024 г. обаче решава, че иска да получи повече отговори.
В същия период в социалните мрежи започват да се появяват видеа от София и Пловдив с хора, прегънати в необичайна поза след употреба на наркотика.
Подобни сцени от години се свързват с американската опиоидна криза.
Черешева ги вижда със собствените си очи още през 2022 г. във Филаделфия - хора, наведени напред под почти невъзможен ъгъл, но все още на крака. Състоянието има дори свое разговорно име на английски - fentanyl fold.
Сега подобни образи се появяват и в България.
С тях идва и изразът „фентанилови зомбита“.
Потребители публикуват във Facebook снимки или статуси за видени на улицата „зомбита“. Въпросът често не е какво се е случило с тези хора, а защо се намират там, защо плашат децата и защо „развалят гледката“.
„Тогава вече се почувствах наистина много подтикната да спра и аз да си завирам главата в пясъка“, разказва Черешева.
За една седмица тя и фотографката Вера Гоцева влизат в свят, който съществува в центъра на София, но за много от жителите на града остава почти напълно невидим.
"Паралелна София“
Журналистката посещава местата в сърцето на столицата, където наркотиците се продават и употребяват открито.
На едно от тях има двама дилъри - единият продава фентанил. Другият - метамфетамин.
Хората идват, купуват си дозата и си тръгват.
Но тези, които Мария Черешева среща, трудно се побират в популярния образ на „наркомана“.
Има бездомни. Има хора, които живеят в палатки. Но има и такива, които всяка сутрин ходят на работа.
Служители на държавни институции. Хора с лаптопи. Хора, които донякъде поддържат външно нормален живот и внимателно крият зависимостта си. Умишлено кадрите са без лица, защото много от хората, които застават пред обектива на Вера Гоцева, се притесняват от последствията.
Един от събеседниците ѝ описва „Розовата къща“ като мястото, където може да се срещне със своето „общество“. После взема дозата си и отива на работа.
Много от хората, които Черешева среща, са дългогодишно зависими от хероин и просто са преминали към фентанил, когато той навлиза на пазара. Други са били в лечение и отново са започнали да употребяват.
При много от тях има психични проблеми, травми от детството или тежки събития в живота.
Черешева се опитва да разбие и един от най-устойчивите митове около зависимостите - че става дума просто за поредица от лоши решения, които могат да бъдат поправени с достатъчно силна воля.
Зависими от фентанил, но без да знаят
Но на терен вижда и още нещо. Има хора, които може дори да не знаят, че употребяват фентанил.
При доброволни тестове, правени сред посетители на „Розовата къща“, фентанил се появява и в проби на хора, които казват, че употребяват други наркотици - например метамфетамин или т.нар. „билка“.
Извадката е малка - няколко десетки души - и не може да бъде превърната в национална статистика.
„Билката“ е отделна част от този паралелен свят. Името може да накара някого да си представи марихуана, но става дума за синтетични канабиноиди с неясен състав, които са особено разпространени сред по-млади хора и в маргинализирани общности.
По време на работата си на терен Мария Черешева се чувства физически по-застрашена около хора под влияние на „билка“, отколкото около употребилите фентанил.
Причината са състоянията на силна превъзбуда, психози и агресия, които наблюдава.
И затова предупреждението ѝ към родителите е съвсем конкретно: „билка“ не означава „трева“.
Голяма част от хората в документалната история Черешева среща благодарение на „Розовата къща“.
Тя е единственият център за хора, употребяващи наркотици в България, и се управлява от Центъра за хуманни политики.
Там човек може да потърси помощ, дори ако продължава да употребява и все още не е готов или няма възможност да започне лечение. Там се раздават чисти игли и спринцовки, за да се намали рискът от разпространение на ХИВ, хепатити и други инфекции. Хората могат да се нахранят, да заредят телефона си или да получат съдействие за издаване на лична карта, ТЕЛК или намиране на работа.
„Розовата къща“ не лекува зависимости. Но може да помогне на човек да стигне до лечение.
Лидер по смъртност в Европа
През 2024 г. националните регистри по съдебна медицина в България отчитат общо 127 смъртни случая вследствие на употреба на наркотици. При 53 от тях, или цели 42%, е потвърдено наличието на фентанил.
Само година по-рано картината е съвсем различна. През 2023 г. общият брой на смъртните случаи от свръхдоза е 47, а фентанил е открит при едва пет от тях. Това означава повече от десетократно увеличение на доказаните фатални случаи, свързани с веществото, само за година.
Агенцията на Европейския съюз за наркотиците (EUDA) обръща специално внимание на България в доклада си за 2026 г. Според данните ѝ общо за 2024 и 2025 г. в страната са регистрирани над 100 смъртни случая, свързани с фентанил. Така България се нарежда на първо място по смъртност на глава от населението в Европа.
Има ли изход?
Експертите, които работят със зависимости, са категорични, че силовият подход, на който България разчита в борбата с фентанила, сам по себе си не е достатъчен.
Една от първите стъпки за ограничаване на смъртността е осигуряването на широк достъп до налоксон - единствения ефективен антидот, който блокира действието на опиоидите и може да спаси човешки живот при свръхдоза с фентанил.
По данни на EUDA 15 европейски държави вече имат национални програми за т.нар. домашен налоксон. Сред тях са Естония, Германия, Норвегия, Италия и Испания, а Хърватия и Финландия започват пилотни програми през 2024 г.
В момента достъп до налоксон в България имат само болниците и звената за спешна помощ, а медикаментът е наличен за венозно приложение.
Цялата история можете да прочетете в платформата "ДЕН"
Фентанил за около 300 млн. евро е иззет при акциите в Русе и София
Фентанил се добавя към почти всеки наркотик, за да увеличи употребата му
