Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Русия трябва да работи за отслабване на преговорната позиция на САЩ спрямо Украйна, като разпалва напрежение между администрацията на Тръмп и други държави, докато продължава усилията си за разпадане на украинската държавност. Това пише в документ, цитиран от "Вашингтон пост", който очертава преговорната позиция на Москва.
Той е разработен от мозъчен тръст, близък до Федералната служба за сигурност на Русия (ФСБ).
В него се отхвърлят предварителните планове на американския президент Доналд Тръмп за мирно споразумение в рамките на 100 дни като „невъзможни за реализиране“ и се твърди, че „мирно разрешаване на украинската криза не може да се случи преди 2026 г.“
Документът също така отхвърля всякакви планове за изпращане на мироопазващи сили в Украйна, каквито предлагат няколко европейски държави и настоява за признаване на руския суверенитет върху окупираните от Русия украински територии.
В документа се призовава дори за допълнително разделяне на Украйна чрез създаването на буферна зона в североизточната част на страната, на границата с руските региони Брянск и Белгород, както и демилитаризирана зона в Южна Украйна, близо до Крим, който Русия незаконно анексира през 2014 г. Последното би засегнало региона на Одеса.
Освен това в документа се обсъжда необходимост от „пълно демонтиране“ на настоящото украинско правителство.
Документът, получен от европейска разузнавателна служба и прегледан от The Washington Post, подчертава предизвикателствата, пред които е изправен Тръмп в опитите си да постигне споразумение с Русия, след като Киев одобри предложението на Вашингтон за 30-дневно прекратяване на огъня.
Докато Русия все още не е дала знак, че ще се съгласи на примирие, анализатори предупреждават, че Москва разполага с множество начини да проточи процеса по постигане дори на временно прекратяване на бойните действия, а пътят към дългосрочно мирно споразумение остава несигурен.
„Русия не се интересува от ранно разрешаване на украинската криза“, казва Томас Греъм, бивш старши директор за Русия в Съвета за национална сигурност на САЩ по време на управлението на Джордж Буш и настоящ член на Съвета за международни отношения.
„Те последователно говорят за коренните причини, които, както знаете, са свързани с вътрешната политика в Украйна, но още по-важно – със сигурността в Европа и ролята на НАТО. Просто примирие, което не взема предвид тези фактори, не е от интерес за Русия. А Тръмп изглежда не го разбира", казва още Греъм.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че „не е запознат с подобен доклад“, като нарича препоръките в него „изключително противоречиви“.
Документът е изготвен от мозъчен тръст, който работи в тясно сътрудничество с Пето управление на ФСБ – подразделението, което отговаря за операциите в Украйна. Той е бил направен седмица преди разговорите между Русия и САЩ в Рияд, Саудитска Арабия, които се проведоха на 18 февруари.
Руски академик, близък до висши руски дипломати, казва, че основните препоръки в документа отразяват преобладаващия консенсус в Москва, но добавя, че не е ясно до каква степен ръководството на Кремъл действа спрямо подобни доклади.
Документът очертава начини, по които Русия може да засили позициите си в преговорите, като засилва напрежението между САЩ и Китай, както и между САЩ и Европейския съюз. Предлага също така Вашингтон да получи достъп до руски минерали, включително тези в окупираните от Русия територии в Украйна, като Донбас, където се твърди, че има залежи на редкоземни метали.
В интервю на 24 февруари руският президент Владимир Путин заяви нещо подобно, като предложи американски компании да разработват руски находища на минерали, включително в окупираните територии на Украйна. Това изглеждаше като опит да се подкопае споразумението между Украйна и САЩ за съвместно развитие на минералните ресурси.
Документът предлага Русия да се съгласи да не разполага своите балистични ракети в Беларус, на границата с ЕС, а в замяна - САЩ да не разполагат нови ракетни системи в Европа. Също така се предлага Русия да спре доставките на оръжие за държави, които САЩ смятат за „неприятелски“, а в замяна Вашингтон да прекрати военната помощ за Украйна – макар че в документа се признава, че спирането на руските оръжейни доставки за съюзниците на Москва би било „трудно осъществимо.“
Документът отхвърля като недостатъчна и евентуална сделка, предложена от специалния пратеник на Тръмп за Украйна, пенсионирания генерал-лейтенант Кийт Келог, която включва Киев да отстъпи територии, завзети от Русия, и да се съгласи никога повече да не се опитва да ги върне.
Документът заявява, че без официално признаване на руския суверенитет над окупираните територии, има „голяма вероятност“ въоръженият конфликт да бъде подновен в бъдеще, например след следващата смяна на администрацията в САЩ.
Предложенията за политически отстъпки от страна на Украйна – като отказ от членство в НАТО и провеждане на избори с участието на проруски партии – също се смятат за недостатъчни. „В действителност настоящият киевски режим не може да бъде променен отвътре. Необходимо е неговото пълно демонтиране“, се посочва в документа.
Също така се заявява, че всякаква мироопазваща мисия в Украйна би била „абсолютно ненужна“, тъй като ще бъде под „силно западно влияние“, а плановете на САЩ да продължат да въоръжават Украйна след евентуално мирно споразумение са „напълно неприемливи“.
Бившият руски дипломат Борис Бондарев заявява, че Русия се опитва да привлече Тръмп към преговори, като демонстрира своята „отвореност и гъвкавост“, но в същото време Путин ще се опита да протака преговорите, представяйки се като „истински приятел на Доналд Тръмп.“
