Австрия ще определи ръководителя на един от най-важните ресори на новата Европейска комисия - "Вътрешни работи и миграция".
Магнус Брунер от Австрийската народна партия (квота: ЕНП) беше посочен за комисар, отговарящ за Шенген, граничния и визов контрол, миграцията и предоставянето на убежища, вътрешната сигурност в ЕС, полицейското сътрудничество и др.
Това е важен сигнал за България и Румъния - Виена е единствената столица в Европа, която все още налага вето върху пълноправното членство на двете държави в Шенген. Все още няма конкретна дата за евентуалното присъединяване и през сухопътните граници.
Решението на Урсула фон дер Лайен да повери сектор "Миграция" на Брунер идва и 2 седмици преди ключовите парламентарни избори в Австрия на 29 септември.
Последните сондажи показват, че крайните националисти от "Свободната партия на Австрия" са първа политическа сила, но с малка преднина от 28% спрямо 25% за центристката дясна партия на Магнус Брунер.
Кой е Магнус Брунер?
52-годишният кандидат-еврокомисар е действащият министър на финансите на Австрия.
Юрист по образование с докторска степен по право, специализирал в King's College в Лондон, Магнус Брунер изглежда неочакван избор за сектор "Вътрешна сигурност". По всичко личи, че не личността, а националната и политическата му принадлежност е била водещият фактор при разпределението на позициите в ЕК.
Самият Брунер разказва през август, че очаква да получи икономическо, финансово или енергийно портфолио, като се има предвид професионалният му опит и позицията му на член на Еврогрупата.
Няколко седмици преди разпределението на постовете в ЕК, Der Standard допуска, че Брунер може да поеме ресора "Капиталови пазари, финансови услуги и банков съюз". Това портфолио досега беше ръководено от комисаря от Ирландия Марейд Макгинес, но занапред ще се управлява от Мария Луис Албукерке (Португалия).
В миналото Магнус Брунер е работил като политически директор на Австрийската икономическа федерация и е заемал висши ръководни позиции в две енергийни компании - Illwerke/VKw Group и OeMAG.
Политическата му кариера е изцяло свързана с традиционната десница. Брунер е председател на местната структура на Народната партия в провинция Форарлберг с център Брегенц.
Между 2009 и 2020 е депутат, а през 2020 г. е назначен за държавен секретар към Министерството на климатичните мерки, околната среда, движението, мобилността, иновациите и технологиите в кабинета на Себастиан Курц.
В края на 2021 г. е избран за финансов министър на канцлера Карл Нехамер.
Женен е, баща е на трима синове. Между 2020 и 2022 г. е бил председател на Австрийската тенис асоциация, почитател е на спорта.
Защо "Миграция"?
Брунер ще работи под надзора на вицепрезидента на ЕК по технологичния суверенитет, сигурността и демокрацията Хена Виркунен от Финландия.
В писмото си до него Урсула фон дер Лайен включва списък с 26 приоритетни теми - от създаването на нова стратегия за вътрешна сигурност в Европа, нов план за борба с тероризма, визовата политика, реформата на Шенген, киберсигурността, борбата срещу трафика на хора и срещу използването на миграцията за дестабилизиране на ЕС и още много други.
Той ще трябва да приложи на практика и новия Пакт за миграцията и убежището, който беше приет през май 2024 г. след дълги години на противоречия.
Според Фон дер Лайен - Брунер е подходящият човек за тази цел, защото е свършил "отлична работа като министър на финансите на Австрия" и има опит като юрист.
Въпросът, който медия като "Kurier" си задава, е дали Виена не получава прекалено тежка мисия, докато най-важните ресори в новата ЕК - икономическите - са разпределени към други комисари.
Австрийската десница беше принудена да втвърди сериозно позицията си по темата с нелегалната миграция от 2017 г. насам, когато Себастиан Курц влезе в коалиция с националистическата Партия на свободата.
Наследникът му Карл Нехамер наложи вето срещу присъединяването на България и Румъния към сухопътния Шенген в края на 2023 г.
Правителството във Виена твърди, че действащата система на Шенгенското пространство не функционира и има нужда от сериозна реформа, преди да се разшири.
"Фактът, че 11 държави от Шенген са върнали граничния контрол ясно показва, че системата трябва да се поправи. 70% от мигрантите все още пътуват през много страни от ЕС, без да бъдат проверявани. Това изисква решение", казва Нехамер през октомври 2023.
Година по-късно ситуацията не е много по-различна.
В момента осем държави от ЕС са върнали "временно" граничните проверки.
Австрия е една от тях, като се мотивира с нелегалната миграция, контрабандата, организираната престъпност и натискът върху системата за осигуряване на подслон за бежанци.
Рисковете, породени от руската агресия в Украйна, също са мотив на няколко страни като Норвегия, Словения, Дания и Германия.
Решението на Берлин да върне проверките по всички сухопътни граници със съседни държави от 16 септември дойде малко след исторически високите резултати на "Алтернатива за Германия" в Саксония и Тюрингия.
Временното спиране на свободното движение през границите може да се въведе при извънредни обстоятелства за избягване на конкретни заплахи за вътрешната сигурност на дадена държава.
Виктор Орбан, Марин льо Пен и Джорджа Мелони одобряват действията на германското правителство.
Австрийският канцлер Карл Нехамер също изрази задоволство, че "толкова голяма и влиятелна държава като Федерална република Германия преосмисля миграционния въпрос".
Това обаче предизвиква и критични реакции от съседите. Полският премиер Доналд Туск например поиска Германия да помогне повече за защитата на външните граници на ЕС, вместо да въвежда по-силен вътрешен контрол.
Същата позиция защитава и гръцкият министър-председател Кириакос Мицотакис, който настоява ЕС да увеличи финансирането за държавите на първа линия пред миграционната вълна.