Австрия ще определи ръководителя на един от най-важните ресори на новата Европейска комисия - "Вътрешни работи и миграция".
Магнус Брунер от Австрийската народна партия (квота: ЕНП) беше посочен за комисар, отговарящ за Шенген, граничния и визов контрол, миграцията и предоставянето на убежища, вътрешната сигурност в ЕС, полицейското сътрудничество и др.
Това е важен сигнал за България и Румъния - Виена е единствената столица в Европа, която все още налага вето върху пълноправното членство на двете държави в Шенген. Все още няма конкретна дата за евентуалното присъединяване и през сухопътните граници.
Решението на Урсула фон дер Лайен да повери сектор "Миграция" на Брунер идва и 2 седмици преди ключовите парламентарни избори в Австрия на 29 септември.
Последните сондажи показват, че крайните националисти от "Свободната партия на Австрия" са първа политическа сила, но с малка преднина от 28% спрямо 25% за центристката дясна партия на Магнус Брунер.
Кой е Магнус Брунер?
52-годишният кандидат-еврокомисар е действащият министър на финансите на Австрия.
Юрист по образование с докторска степен по право, специализирал в King's College в Лондон, Магнус Брунер изглежда неочакван избор за сектор "Вътрешна сигурност". По всичко личи, че не личността, а националната и политическата му принадлежност е била водещият фактор при разпределението на позициите в ЕК.
Самият Брунер разказва през август, че очаква да получи икономическо, финансово или енергийно портфолио, като се има предвид професионалният му опит и позицията му на член на Еврогрупата.
Няколко седмици преди разпределението на постовете в ЕК, Der Standard допуска, че Брунер може да поеме ресора "Капиталови пазари, финансови услуги и банков съюз". Това портфолио досега беше ръководено от комисаря от Ирландия Марейд Макгинес, но занапред ще се управлява от Мария Луис Албукерке (Португалия).
В миналото Магнус Брунер е работил като политически директор на Австрийската икономическа федерация и е заемал висши ръководни позиции в две енергийни компании - Illwerke/VKw Group и OeMAG.
Политическата му кариера е изцяло свързана с традиционната десница. Брунер е председател на местната структура на Народната партия в провинция Форарлберг с център Брегенц.
Между 2009 и 2020 е депутат, а през 2020 г. е назначен за държавен секретар към Министерството на климатичните мерки, околната среда, движението, мобилността, иновациите и технологиите в кабинета на Себастиан Курц.
В края на 2021 г. е избран за финансов министър на канцлера Карл Нехамер.
Женен е, баща е на трима синове. Между 2020 и 2022 г. е бил председател на Австрийската тенис асоциация, почитател е на спорта.
Защо "Миграция"?
Брунер ще работи под надзора на вицепрезидента на ЕК по технологичния суверенитет, сигурността и демокрацията Хена Виркунен от Финландия.
В писмото си до него Урсула фон дер Лайен включва списък с 26 приоритетни теми - от създаването на нова стратегия за вътрешна сигурност в Европа, нов план за борба с тероризма, визовата политика, реформата на Шенген, киберсигурността, борбата срещу трафика на хора и срещу използването на миграцията за дестабилизиране на ЕС и още много други.
Той ще трябва да приложи на практика и новия Пакт за миграцията и убежището, който беше приет през май 2024 г. след дълги години на противоречия.
Според Фон дер Лайен - Брунер е подходящият човек за тази цел, защото е свършил "отлична работа като министър на финансите на Австрия" и има опит като юрист.
Въпросът, който медия като "Kurier" си задава, е дали Виена не получава прекалено тежка мисия, докато най-важните ресори в новата ЕК - икономическите - са разпределени към други комисари.
Австрийската десница беше принудена да втвърди сериозно позицията си по темата с нелегалната миграция от 2017 г. насам, когато Себастиан Курц влезе в коалиция с националистическата Партия на свободата.
Наследникът му Карл Нехамер наложи вето срещу присъединяването на България и Румъния към сухопътния Шенген в края на 2023 г.
Правителството във Виена твърди, че действащата система на Шенгенското пространство не функционира и има нужда от сериозна реформа, преди да се разшири.
"Фактът, че 11 държави от Шенген са върнали граничния контрол ясно показва, че системата трябва да се поправи. 70% от мигрантите все още пътуват през много страни от ЕС, без да бъдат проверявани. Това изисква решение", казва Нехамер през октомври 2023.
Година по-късно ситуацията не е много по-различна.
В момента осем държави от ЕС са върнали "временно" граничните проверки.
Австрия е една от тях, като се мотивира с нелегалната миграция, контрабандата, организираната престъпност и натискът върху системата за осигуряване на подслон за бежанци.
Рисковете, породени от руската агресия в Украйна, също са мотив на няколко страни като Норвегия, Словения, Дания и Германия.
Решението на Берлин да върне проверките по всички сухопътни граници със съседни държави от 16 септември дойде малко след исторически високите резултати на "Алтернатива за Германия" в Саксония и Тюрингия.
Временното спиране на свободното движение през границите може да се въведе при извънредни обстоятелства за избягване на конкретни заплахи за вътрешната сигурност на дадена държава.
Виктор Орбан, Марин льо Пен и Джорджа Мелони одобряват действията на германското правителство.
Австрийският канцлер Карл Нехамер също изрази задоволство, че "толкова голяма и влиятелна държава като Федерална република Германия преосмисля миграционния въпрос".
Това обаче предизвиква и критични реакции от съседите. Полският премиер Доналд Туск например поиска Германия да помогне повече за защитата на външните граници на ЕС, вместо да въвежда по-силен вътрешен контрол.
Същата позиция защитава и гръцкият министър-председател Кириакос Мицотакис, който настоява ЕС да увеличи финансирането за държавите на първа линия пред миграционната вълна.
Проектът е съфинансиран от Европейския съюз в рамките на програмата за безвъзмездни средства, отпускани от Европейския парламент за дейности в областта на комуникацията. Европейският парламент не е участвал в неговата подготовка и по никакъв начин не е отговорен за или обвързан с информацията, данните или мненията, изразени в рамките на проекта, за които отговорност съгласно приложимото право носят единствено авторите, интервюираните лица, редакторите или разпространителите на програмата. Европейският парламент не може също така да поема отговорност за евентуални преки или непреки щети, нанесени при осъществяването на проекта.