На "олимпийски" шопинг с Ивет Горанова

“Извинете може ли една снимка?” - въпросът се чува на няколко пъти от различни посоки. Отправен е към Ивет Горанова, първата и последна олимпийска шампионка по карате на България, която лежерно пазарува между щандовете и регалите в Kaufland Банишора. Ивет се усмихва и с готовност се съгласява.

Казва, че след олимпийското злато животът ѝ се е променил за една нощ. Не е подозирала, че нещо подобно е възможно да се случи на човек за толкова кратко време. Сега хората я спират, искат да поговорят с нея, радват се на успеха ѝ. Има още една причина да сме в Kaufland - не само защото искаме да видим как и с какво се хранят спорстистите, но и защото в Kaufland Банишора се намира "олимпийската" витрина на търговската верига, която е дълга цели 27,5 метра. Комбинацията с шампионката ни се струва съвсем естествена.

На другия ден Ивет ще тръгне за Америка, където ще участва в световните игри по карате, затова този път няма да се увлича в пазаруването. Предстои ѝ да смени 3 полета - първият е до Амстердам, откъдето ще се отправи към САЩ, а крайната дестинация е Бирмингам, Алабама.

Ще спиш ли тази нощ?

Ще спя, макар, че пътувам. Не се вълнувам, постоянно го правя. В Америка обаче не съм ходила.

Ще имаш ли време да разгледаш? Знам, че обикновено спортистите не виждате много от мястото, където се намирате.

В доста случаи наистина отивам някъде и нищо виждам. Световното първенство през ноември беше в Дубай. Ходила съм и друг път там, но този път цялата ми седмица мина от залата в хотела и обратно.

Последният ден ми беше свободен, аз обаче бях толкова изморена, че буквално не излязох от хотела. Нищо не ми се гледаше.

А Токио разгледа ли го? Този град би трябвало е специално място за теб, след като спечели медала там?

В Токио съм ходила 2 пъти преди Олимпиадата. При мисълта, че самият спорт е излязъл от тази държава, нищо че не е от Токио, а от Окинава, все пак чувстваш някаква особена връзка, зареждаш се, усещаш, че си на правилното място. На мен ми харесва, защото е много по-различно от нашия начин на живот. Обичам да гледам хората там, животът е много интересен, но и тежък.

Иначе Олимпиадата беше по време на COVID и нямахме право да излизаме от олимпийското село заради противоепидемичните мерки. Имаше спортисти, които ги хващаха да нарушават тази заповед - директно им събираха багажа и ги изпращаха на летището.

Дисциплината на японците не се ли доближава най-много до тази на спортистите?

Много са дружелюбни, но са прекалено стриктни и малко изолирани. Може би защото са на остров. Не поглеждат встрани, често и нямат право да го правят.

Какви са очакванията ти за Америка?

Една от причините да искам да отида на това състезание е да видя Северна Америка. Била съм в Южна. В САЩ има добри състезатели на професионално ниво. Но там каратето е концентрирано по-скоро на масово ниво, отколкото на професионално. Има добри каратисти, но не са много. Надявам се обаче да са достатъчно добри, за да върнат спорта на Олимпийските игри през 2028.

Интересно ще ми бъде да видя и САЩ като начин на живот.

Казваш, че след медала животът ти се е променил много, как се чувстваш сега?

Преди Олимпиадата си мислех: ,,Нека да мине това състезание вече и да си почина.“. Но когато спечелих олимпийския медал, всичко тотално се преобрази. Животът ми не стана по-лесен, а по-тежък и по-отговорен, защото в момента виждам, че съм пример за децата.

Те следят постъпките ми, постоянно ми пишат в социалните мрежи, искат ми съвети, понякога дори и услуги, да им изпращам картички, да се снимаме.

Опитвам да отговарям на повечето. Но има и моменти, в които не ми е до социални мрежи.

Колко време прекарваш в интернет?

По принцип обичам да прекарвам време в интернет, но преди състезания избягвам социалните мрежи, защото е много разконцентриращо. Една дума, снимка или съобщение могат да ме разсеят и да ми повлияят много за самото състезание. Затова спирам комуникацията дори със семейството и приятелите ми. Налагам си тотална изолация.

Кой те напряга най-много от семейството ти?

Майка ми (смее се). Тя задава типичните досадни въпроси – “Яде ли? Как си? Ще спиш ли?”

Напазарува предимно плодове и малко протеинови барчета. Сега на режим ли си?

Свалям килограми почти за всяко състезание. Трудно ми е да държа категорията, но в нея се чувствам много по-добре, когато се състезавам. Чувствам се по-силна от другите момичета. Свалям по 4 килограма горе-долу за 20 дни.

Пазаруваш ли наистина?

Пазарувам най-вече по лагери, защото доста често нямаме храна на местата, където спим.

Какво обичаш да ядеш най-много, но заради режима не можеш?

Сладко. Но е категорично забранено, когато съм на режим. Затова го замествам с плодове, с мед - и то само чист мед, и сушени плодове.

Хляб не ям много. Има редки моменти, в които си позволявам пълнозърнест. Трябва наистина да е много вкусен, за да ми привлече вниманието.

Готвиш ли?

Имам проблем с готвенето. Правя си по-прости неща – риба, пиле, салати.

Важно ли е да има някого с теб, когато пътуваш?

Сега на състезанието в Америка отивам с личния ми треньор Ангел Ленков.

Важно е, да. Последните дни, когато наближи състезанието, се появяват стрес и напрежение от очакванията, които има към мен. И аз се нуждая от човек, който постоянно да е до мен, да ме подбутва леко дори и да знам, че не съм сама. Просто така съм свикнала.

Кара ли ти се треньорът?

Доста. От хората е, които не те хвалят излишно. Дори след състезание, като спечеля медала, не ми дава шанс да се отпусна. Казва ми, че днес съм шампионка, но от утре пак се връщам в залата за следващото състезание.

Сънуваш ли, че се ‘‘биеш“?

Преди състезание съм сънувала, че играя с определена противничка и доста често сънищата ми стават реалност. Веднъж сънувах, че играя с една сръбкиня, но губя. И след месец се озовавам на състезание със същата сръбкиня, но вече съм си научила урока и не си позволявам да загубя.

Когато приключат мачовете и минаваш през грешки, които си допуснала, премисляш ли ги много или си казваш, че вече е свършило?

Държи ме много време, когато допускам грешки. Много съжалявам, искам да връщам времето назад. Гледам да взимам поуките. Не ми минават никак бързо загубите. До ден днешен имам загуби отпреди 2-3 години, за които още ме е яд.

Ако каратето ти е професия, какво би спортувала за удоволствие? Играеш ли електронни игри?

Предпочитам да чета книги, така си почивам и местя вниманието извън залата.

Коя книга си взела в себе си?

Скоро прочетох „Човекът, който искаше да бъде щастлив“ на Лоран Гунел, а сега чета „Монахът, който продаде своето ферари“ на Робин Шарма.

Ще ставаш ли полицай?

Аз работя в полицията от миналото лято. Инструктор съм. Водя индивидуални тренировки по полицейска и лична защита и карате. Има разлика между двете, но са свързани. Обучавам курсантите. Но още не съм на 100% отдадена на това - правя го в по-спокойни периоди след състезанията, защото те си остават основният ми приоритет.

Курсистите наистина много ми се радват. На следващ етап бих се отдала повече на работата с тях.

Как те намериха от Kaufland?

Първата ни среща беше след Олимпиадата, обадиха ми се, за да направим онлайн мотивационно интервю, в където да разкажа историята си и как съм стигнала до този успех. Мисля, че им хареса това, което чуха, вдъхновиха се. Явно са доволни, щом се свързаха с мен повторно.

Управителят на Kaufland Банишора показва 27-метровата витрина, която е последното нововъведение в хипермаркета. Разбираме, че витрината е правена според последните екологични стандарти. Нискоемисионна - работи с LED осветление и ползва хладилен агент, който е в пъти по-щадящ околната среда в сравнение с конвенционалните.

Обаждаш ли се на майка ти за готварски рецепти?

Вкъщи всичко ми е на готово, мама и баба готвят. На няколко лагера все пак правих опити да приготвя супа, пиле с картофи. Супата ми се получи като мусака, но пилето стана. Засега като че ли имам проблем с готвенето.

Сега като пазарува, ще ни споделиш ли какво имаше в кошницата ти?

Наблягам на качествените и свежи храни, каквито преобладават тук в Kaufland, защото непреработената храна е най-здравословна. Зеленчуците и плодовете ме карат да се чувствам най-добре. Въглехидратите ги избягвам заради режима и гледам да ям повече протеини – пиле, риба. Тях вече успявам да си ги приготвям сама. Обичам също сурови ядки и протеинови барчета. Те имат малко захар, но когато тренираш интензивно, организмът има нужда и от това.

Какво стана с украинката, която победи в Токио?

Тя също ще участва в Америка и ще я видя. Знам, че преди Европейското се подготвяше при личния си треньор в Азербайджан. Сега виждам, че е в Украйна. Писах ѝ в Instagram още в началото на войната, че са добре дошли целият отбор. Също така нашата федерация подкрепи финансово тяхната. Няма значение, че сме конкуренция на състезанията, хора сме и трябва да си помагаме преди всичко.

Тя между другото е състезателят, с когото имам най-много срещи и винаги са много атрактивни. Всички каратисти чакат да дойде нашия мач. Правим шоуто. Особено след олимпийските ни титли интересът към нас е още по-голям.

Каква ще станеш като пораснеш?

Мисля, че вече съм пораснала. Не знам дали ще остана в полицията. Но по един или друг начин знам, че цял живот ще остана свързана с каратето. Неслучайно казваме, че то е начин на живот, а не просто спорт.