Един от запомнящите се моменти от историята на последното редовно правителство беше, когато току що встъпилата като министър на правосъдието Надежда Йорданова отиде на първото си заседание на Висшия съдебен съвет. Посрещна я главният прокурор Иван Гешев - с букет. Струва си да си припомним как протече разговорът им на крак пред микрофоните в онази сутрин на 16 декември 2021 г.
- Госпожо Йорданова, честит мандат, пожелавам ви здраве, успех и съвместна работа със съдебната власт.
- Аз ви пожелавам да си носите отговорността винаги, когато трябва, и, дай Боже, да можем да обсъдим условията за вашата оставка.
Усмивката на Йорданова излъчваше несломима непоколебимост. Време за разговор за Гешевата оставка дойде, но какво от това? А разговорът за "съдебна реформа", този път гарнирана и с думата "радикална" в предизборната програма на "Демократична България", започва отначало. За кой ли път.
- Почти десетилетие мина, откакто партиите от "Демократична България", а и вие самата, се опитвате да обяснявате защо е нужна съдебна реформа, но сякаш още има достатъчно хора, които не разбират как това се отразява на хладилника, на бита, на живота им. Има и партии, които усърдно избягват темата. Сложно го обяснявате или?
- Ще ви върна към 2020 г. Едно от основните искания на хората от протестите беше оставката на Иван Гешев. Преди това, да, години наред слушахме: "Защо ни занимавате със съдебна реформа, тази тема никого не интересува, какво от това, няма да нахрани хората...". Сега вече виждаме, че нуждата от съдебна реформа е основна тема от дневния ред на обществото. Включително и на част от политическите сили. Съвсем скоро гледах изследване, в което борбата с корупцията е на трето място по важност за хората - след цената и наличието на газ и енергийни източници и инфлацията. Борба с корупцията без съдебна реформа обаче няма как да се случи. Защото именно съдебната система, прокуратурата, контролните органи и след това независимият съд трябва да разчистят всички останали институции. Функциониращата съдебна система е един от гарантите, че всеки закон ще се отнася за всички еднакво строго.
Това означава съдебна реформа - да стигнем до там, че всяка корупционна практика, ако бъде допусната, ще бъде установена и наказана. Всеки да знае, че когато има нужда от подкрепата на държавата, ще може да я получи винаги и не трябва да търси връзки за целта. Затова с оглед къде сме сега в България като обществото, да, мисля, че успяхме да обясним защо е важна съдебната реформа.
Следващата стъпка е да убедим и останалите политически сили, че вместо да заявяват на хартия желанието си за съдебна реформа, трябва да се действа и да постигнем широко съгласие.
- Така излиза, че настоящият главен прокурор е свършил работа - онагледил е защо съдебната реформа е важна?
- Накрая сякаш така се получи.
- Като стана дума за него, в първите дни от кабинета "Петков" заявката ви бе за усилена работа по отстраняването му, след като отказва сам да се оттегли въпреки протестите. Давахте дори срок - 3 месеца, и обещахте да пробвате всички законови методи за целта. Само че кабинет "Петков" вече няма, но Гешев си е на мястото. И днес вече се чува "нищо не направиха за 7 месеца..."
- Аз разбирам българския скептицизъм. За съжаление много често се случва политиците да обещават едно, а на практика да правят друго. Тук обаче случаят беше различен. Аз в първите дни като министър на правосъдието заявих, че ще използвам всички законови средства, за да решим проблема с българската прокуратура - както институционалния, така и персоналния в лицето на Гешев. Защото той не става за тази позиция и това е очевидно. Това обещание изпълних. Аз съм първият български министър, който започна и проведе докрай законовата процедура за отстраняване на главния прокурор от неговата длъжност.
Оставих на бюро на следващия министър 20 проекти на нормативни акта, включително и тези по Плана за възстановяване и устойчивост, които реално ще поставят под контрол работата на главния прокурор.
- Проведохте процедурата по закон за отстраняване на главния прокурор, завършила обаче с оставането му на поста. Едва ли можеше да се очаква гласуването в настоящия състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) да е различно?
- Въпреки крайния резултат провеждането на тази процедура от край до край беше важно. Защото тя показа, че съществуващите правни механизми не са достатъчно ефективни. Те не позволяват обективно да бъдат разгледани всички факти и членовете на ВСС да вземат решение само въз основа на тях и на своите професионални и нравствени качества. Липсата на търсене, на ефективно търсене на отговорност от главния прокурор е проблем, поставян многократно. България е осъждана от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по тази тема. Така че следващата стъпка - създаване на механизъм за разследване и търсене на отговорност от главния прокурор - е законодателната.
Да, най-добрият начин, най-бързият път, магистралата за постигане на тази цел е конституционна реформа. Но ние не можем да отлагаме безкрайно, както десетилетия наред отлагаме, решаването на този въпрос, докато се събере конституционно мнозинство. Затова аз и моят екип в Министерството на правосъдието подготвихме законопроект, в тясната правна рамка, която оставя основният закон, да направим възможно обективното и ефективно разследване на главен прокурор. В същия законопроект се предлага да се въведе и обжалване на отказите за образуване на досъдебно производство от прокуратурата - друг голям проблем в България. Следващата стъпка е да се избере нов състав на ВСС, който да отговаря на високите конституционни стандарти - в него да са хора с високи професионални качества, да са способни, независими, да имат гръбнак, кураж и да отстояват своята независимост. С това идва следваща трудност - 48-ото Народно събрание да може да се справи с тази задача. Тук опираме до това кой каква тежест ще има в новия парламент.
- А защо в предишното Народно събрание не започна разговор по темата? Времето стигна за закриване на специализираната прокуратура и специализирания съд, но не внесохте заедно с това и промяна в закона, която да позволи съдебен контрол над актовете на прокуратурата при отказ от образуване на досъдебно производство. За това ремонт на конституцията не трябва.
- Механизмът за разследване на главния прокурор и за обжалване по съдебен ред на отказите за образуване на досъдебно производство бяха разработени и представени - както на обществеността, така и на Венецианската комисия за консултации. Това е едно от важните реформи в Плана за възстановяване и устойчивост. Там тя е разписана така, че да следва най-добрите стандарти за изработване на законодателство. Не можем постоянно да живеем в парадокси. От една страна - да настояваме за ясен, предвидим, добре обмислен, с широко обсъждане законодателен процес, а същевременно постоянно да спринтираме.
Аз още през май месец разказах каква е хронограмата за приемане на промени в законодателството по тези две ключови теми - след като ги обсъдих много внимателно и с Венецианската комисия, и със Службата по изпълнение на решенията на ЕСПЧ. И графикът бе следният: приключване на работата по законопроекта в края на юни, както и стана, през юли - обявяване на обществеността и изпращане на текстовете за съгласуване. Идната седмица в България ще е мисията на Венецианската комисия, както казах и тогава, а през октомври чакаме нейното становище. След това законопроектът трябва да се приеме от Народното събрание.
Порочната практика на ГЕРБ в миналото беше да иска проформа становище на Венецианската комисия, но или да не го изчаква, или да не го съобразява. Ние такива проформа неща, привидни реформи, сме решили да не правим. Да, правилният подход отнема и време. Това е отговорът, той не е кратък, защо законопроектът не беше внесен в 47-ото НС.
- Какво не стигна, за да бъдат избрани нови членове на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота, въпреки че мандатът им изтича на 3 октомври и това може да създаде съвсем реален конституционен проблем?
- Защо не стартира процедура за избор на нова парламентарна квота на ВСС - отговор на този въпрос могат да дадат народните представители от 47-ото НС - министърът на правосъдието няма инициативата в такава процедура. Но аз неотклонно съм казвала, че това трябва да се направи и ако не е факт до 3 октомври, когато изтича мандатът на действащите членове на ВСС, сценарият е лош, това не е добро развитие за съдебната власт. Преди месеци уведомих Народното събрание и много настоятелно се обърнах към народните представители, че в тази процедура трябва да изпълнят най-сетне една дългогодишна препоръка и на Венецианската комисия, и на Европейската комисия. И тя е от парламентарната квота да не бъдат излъчени действащи прокурори и следователи - това изисква европейският стандарт. За да се ограничи фактическата власт на главния прокурор върху членовете на ВСС - порок, който наблюдавахме досега. Ще настоявам в 48-ото Народно събрание изборът да се случи според европейския стандарт.
- Казвате, че качественият законодателен процес изисква време и затова сте начертали пътя и времевата рамка през май и процесите са в ход. През юни Вие самата заявихте, че, цитирам, "кабинетът "Петков" загуби темпо". Каква беше причината, защото контекстът беше пак част от съдебната реформа, струва ми се?
- Да, казах го и това е факт. Кабинетът " Петков" загуби темпо и то по ключов въпрос - антикорупционното законодателство. И трябва да го признаем като грешка. "Демократична България" имаше готов законопроект още към края на януари за изменение в действащия закон и разделянето на КПКОНПИ на две - антикорупционна комисия със засилени функции, разследващи правомощия и силен съдебен контрол, и отделно комисия за отнемане на незаконно придобито имущество по правила, които не нарушават правата на човека - защото към настоящия момент в този сегмент България има много голям проблем и аз съм говорила за това публично.
Коалиционният формат реши друго - да бъдат изработени два нови закона - и това се проточи твърде много време. Аз разбирам, че избухна война, отнет бе ресурс, промени се фокусът, но, убедена съм, че можехме да се справим по-стегнато и експедитивно.
- Освен времето, по същество се случи сблъсък - "нова бухалка" ли ще се прави, кой трябва да избира и какви правомощия да имат комисарите в новите издания на КПКОНПИ. Към днешна дата чуваме - в това число и лично от съпредседателя на ПП Кирил Петков, че реформа в КПКОНПИ ще е първият приоритет в новия парламент. Заявката е да бъдете партньори отново, а във вашата програма пише, че тази реформа е в, цитирам, "средносрочен план"?
- Към този момент главната цел на "Демократична България" е да се обърне към своите избиратели и да получи мандат за своите предложения и за отстояване на общите ни ценности. За антикорупционното законодателство ние от "Демократична България" ще се придържаме към своето ясно и категорично виждане, че новите органи, всъщност никои държавни органи, не трябва да бъдат "бухалки". Че институционалният подход трябва да върви преди личностния. Начинът на формиране на антикорупционните органи трябва да е такъв, че да гарантира председателите, членовете на съответните комисии да бъдат безспорни професионалисти, които са политически неутрални.
- Това звучи супер - независими, неутрални... Как се гарантира?
- С разговори, с отстояване, с убеждаване на партньорите. Друг път няма. Така е устроена демокрацията, така е устроена парламентарната република. "Демократична България" и в трите последни парламента, министрите на "Демократична България" в кабинета "Петков" показахме, че сме способни да предлагаме решения по важните въпроси и да търсим и постигаме съгласие. Нека да припомня например законопроекта за домашното насилие и колко жестоко разделено беше обществото по тази тема. В крайна сметка постигнахме законопроект с широко съгласие. Имаше и отстъпки от много страни, но и съгласие. Наредбата за висше образование по право - голям проблем, една отменена наредба от времето на Данаил Кирилов, много сериозни сблъсъци на интереси и противоречиви становища. Но се справихме и постигнахме съгласие. Ние знаем как да търсим съгласие и пътища, но е нужно и останалите сили в 48-ото НС да си дават сметка и да поемат и те своята отговорност. Първо да се включат в диалога - защото видяхме как ГЕРБ и ДПС категорично отказват изобщо да участват в каквото и да било усилие за съдебна реформа, и да се започне работа.
- На този фон - ясно е, че заявката за конституционна реформа, която е ключ и към съдебна реформа, е писта за много дълго бягане заради нужното огромно мнозинство. В програмата на "Демократична България" в тази част сте добавили дори "радикална" съдебна реформа, не знам дали за благозвучие. Без ГЕРБ тя възможна ли е и вярвате ли, че са узрели за подобна идея, както напоследък твърдят различни говорители?
- Първо, ГЕРБ трябва да признае, че има проблем с институцията прокуратура и главен прокурор. Трябва да заявят ясно, че са готови да търсят решение на този проблем, без да подменят смисъла и идеите, както се случи през 2015 година. Какво може и какво не може е възможно да бъде установено, когато седнем и говорим - по конкретни предложения, както и за детайлите към тях. Защото когато говорим за това как функционира една система, за баланса между властите, детайлът е ключов.
- Как си представяте диалог, докато оттам предимно идват критики, че със закриването на спецсъда и спецпрокуратурата се е блокирала борбата с корупцията и престъпността...
- Борбата с корупцията беше на кота нула. Към онзи момент, в който закрихме т.нар. специализирано правосъдие, нямахме нито една влязла в сила присъда за корупция по високите етажи на властта. Да, разбирам да няма окончателна присъда, защото това изисква време, но пък и да няма повдигнати обвинения, и поне някакви минали съдебни инстанции... В този смисъл няма как да бъде блокирано нещо, което никога не е започвало. Това остава голямата отговорност на законодателя - да създадем най-после ефективните механизми за борба с корупцията.
- Не знам дали видяхте, тези дни от Министерския съвет представиха проект за постановление, засягащо прилагането на европейските санкции срещу Русия, наложени заради войната в Украйна. В него пише, че Министерският съвет ще решава дали да позволява изключения от прилагането на европейски санкции. Докато бяхте министър, имаше ли такъв казус - искания за изключения от европейските санкции?
- Не съм видяла този проект на нормативен акт. По време на редовното правителство, в което бях министър, въпросът за прилагането на санкциите на ЕС срещу Русия беше коментиран многократно и то с оглед на това, че в България още липсва законова рамка, която да казва как се действа, какъв е механизмът - кой е отговорният орган, какво следва в случай на нарушаване на санкциите и неприлагането им, това е поредица от теми. Подготвяхме законопроект, той е в голяма степен на готовност, но времето не стигна.
- Тоест в България до ден днешен няма правила за контрол по прилагане на европейските санкции, наложени срещу Руската федерация, въпреки че първите санкции на ЕС бяха наложени през далечната вече 2014 г. след незаконната анексия на Крим и започналата война в Донбас?
- Да, така е. Имало е опити на прескоци да се подготвя законопроект, но заради това, че не е постигнато никога съгласие кой да е отговорният орган, който следи за изпълнение или нарушение на санкциите, винаги се е стигало до задънена улица. Това, което аз като министър направих, е, тъй като част от санкциите засягаха неща, за които са от сферата на работа на Агенцията по вписванията и Търговския регистър - създадохме механизъм, чрез който пряко прилагаме европейските регламенти такива, каквито са. Но как се следи за изпълнението, как се носи отговорност при неизпълнение - трябва да се реши този въпрос.
- Как ви звучи тогава идеята на служебното правителство Министерският съвет да е този, който преценява дали например да се дават изключения за приложението на санкции, когато европейските документи го позволяват?
- Като опит да се посочи отговорен компетентен орган по темата. Надявам се това да е опитът, а не да се търси начин за заобикаляне на правилата на Европейския съюз.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
