Рецидивист пребива до смърт приятелката си преди дни. Украинската гражданка Силвия Г. е десетата жена от началото на годината, която губи живота си в условията на домашно насилие.
Случаят е особено фрапиращ, защото задържаният за убийството Орлин Гигов многократно е арестуван за насилие над жени и прояви на агресия.
През 2023 година Гигов дори беше задържан и обвинен, заради побой над същата жена. Тогава той я беше удрял и изхвърлил в безпомощно състояние пред апартамента, в който живее в кв. "Хаджи Димитър".
Въпреки множеството арести и дела - Гигов не е осъден ефективно нито веднъж. По едно от производствата за домашно насилие мъжът получи условна присъда, а след нея отново беше арестуван заради хулиганство и оказване на съпротива при арест. В стаята му отново се е намирала жената от Украйна, която на 20 юни 2024 г. загива, а Гигов е заподозреният за убийството ѝ.
Още през 2023 г. няколко жени и техни близки излязоха пред медиите, за да предупредят за опасността, която този човек представлява. Стана ясно, че Гигов е бивш шофьор в МВР болница, който се представя за служител на криминална полиция, има фалшиви документи и е бил задържан многократно за прояви на агресия, злоупотребявал е с алкохол и наркотици.
Въпреки това – Гигов остава на свобода през всичкото това време. След смъртта на жената от украински произход остава в ареста. Делото предстои. А въпросът, който кънти с огромна сила е – можеше ли това да бъде предотвратено и защо след толкова много крещящи прояви на агресия – мъжът не е нито осъден, нито лекуван, ако се нуждае от психиатрично лечение.
Разговаряме по тази тема с клиничния психолог и психотерапевт Надя Кожухарова, която повече от 25 години работи с жертви на домашно насилие във фондация „Анимус“.
Можеше ли да не се стига дотук?
Мисля по този въпрос от мига, в който разбрах за тази ужасна вест, че още един живот си е отишъл в ситуация на домашно насилие на млада жена. „Анимус“ имаше досег с този случай – предложихме правна помощ, психологическа подкрепа, която жената отказа, както и останалите, които бяха пострадали.
Консултирахме семейството, майката на извършителя, за да бъде той лекуван, защото освен всичко останало, явно става въпрос за тежко личностно разстройство и някакъв вид психиатрична диагноза, но като че ли нищо от това не сработи. И аз в този момент разсъждавам какво трябва да се направи, какво не сработи и кой какво би трябвало да може да случи, защото не може да казваме, че нищо не може да се направи в такива ситуации. Все нещо трябва да може да се направи.
Основният въпрос, който възниква тук: след предишния инцидент, в който тя беше изхвърлена гола на улицата, малтретирана и пребита, той беше задържан и аз не мога да разбера каква е причината той да бъде пуснат и как, на какво основание, е бил освободен. В неговия случай много бързо стана ясно, че е рецидивист в това отношение и това не е първата жена, която е тежко пострадала.
Явно много хора се страхуват от него. Очевидно е взел страха им с неконтролируемата си агресия и с липсата на критичност към своето поведение.
Така че нищо от нещата, които използваме обикновено – съседите не са се обадили, жертвата не е реагирала, семейството е било пасивно – нищо от тези неща явно не би могло да работи, защото само мога да си представя колко са се страхували хората от него.
Ние знаем няколко случая, в които съседи убиха свои съседи - извършителите са точно с такъв профил. И продължавам да си мисля какво би трябвало да бъде направено и защо този човек беше пуснат - без да бъде обследван, без да му се направи психиатрична оценка, без да му се направи профил и без да бъде лекуван.
Като си помисля – само в силата на държавните институции и на правоохранителните и правораздавателните органи в тази ситуация е да направят нещо, когато видят за какво тежко насилие става въпрос.
За съжаление като че ли масово се подценява домашното насилие, масово се смята, че това е инцидент или че той ще си вземе поука като е бил задържан. Това означава, че отговорните институции не познават добре динамиката на домашното насилие и не знаят, че когато има един такъв случай – ще има и втори, ще има и трети и всеки следващ е много по-сериозен от предишния.
Да, на него вече веднъж му се е разминало – след това временно става грижовен, дори ги води на лекар, не звучи като инцидентна ситуация?
Той има типичното поведение на домашния насилник, който след извършване на акт на насилие, се изплашва, че ще бъде напуснат, че жертвата ще го лиши от удобното си присъствие и затова омеква, извинява се, проявява грижа и внимание, води ги на лекар, с което сякаш се оневинява. За известно време е мил и добър, докато не настъпи следващият момент, в който да избухне в агресивен акт за най-голяма изненада на жертвата, тъй като тя най-вероятно е повярвала, че той се е променил и че няма да постъпва повече по този начин.
Това означава, че ако институциите познават добре домашното насилие, особено в такива тежки ситуации – изобщо не трябва да разчитат на това жертвата да бъде активна и да търси помощ.
От нашата практика знаем, че много от жените се връщат при насилниците си.
Знаем, че излизането от ситуация на домашно насилие е една спирала, която понякога трае 5-6-7 години, има поне 6-7 завъртания, докато жертвата прецени, че трябва да излезе. Това поставя големия проблем – защо домашното насилие не е криминализирано?
Защото, ако домашното насилие беше криминализирано, още първия път, когато е задържан, той ще щеше да стане обект на работа на прокуратурата и щяха да му бъдат повдигнати обвинения. В момента домашното насилие се явява утежняващо вината обстоятелство при някои престъпления в НК, но самото то не е криминализирано.
Но дори и да не е криминализирано, би трябвало след първото му задържане, ако не беше подценена ситуацията на домашно насилие - да се изисква по-сериозна експертиза за този човек и той да бъде насочен към психиатрично лечение.
Може би е имало правни основания да не могат да го държат повече време, но отново стигаме до въпроса – защо не е криминализирано домашното насилие, което е много важно в подобни тежки ситуации.
Т.е. в момента домашното насилие не е престъпление?
Нараняванията, средните и тежките телесни повреди се считат за престъпление, домашното насилие може да е утежняващо вината обстоятелство за тези престъпления, но само по себе си домашното насилие не е престъпление.
И тук е много важно, че при физическо насилие в контекста на домашно насилие се очаква жертвата да повдигне обвинение или както е в случая - билизки и родители да заведат дело за принудително настаняване в психиатрично лечебно заведение.
Но това са все дела от частен характер. Как можем да очакваме това от едни изключително наплашени хора. Още повече, че явно тази жена е имала тежка, травматична зависимост от този човек, за да не пожелае никаква помощ. Тя все пак е чужденка, без подкрепяща среда и семейство и е много уязвима, което я прави лесна жертва, която няма как да се защитава добре.
Вие сте се опитали да помогнете, тя какво ви каза?
Ние се опитахме да помогнем на няколко пострадали жени да повдигнат групов иск срещу него. Но една след друга, всяка намери причина да се откаже. Това е разбираемо с оглед на жестокостта, на която са били подложени. При един подобен иск тежестта на престъплението щеше да бъде много по-сериозна и може би този човек нямаше да е на свобода.
Той се измъква безнаказано от всяка ситуация, именно защото се очаква жертвите да повдигнат обвинения.
А ние знаем, че дори да го направят, те често оттеглят тези обвинения, защото те са уязвими?
Именно - те са уязвими, знаят, че няма кой да ги защити физически, юридически и затова тук е ролята на държавата и прокуратурата да свършат тази работа, вместо жертвата. Но тъй като се преценява, че няма опасност за живота и здравето, нараняванията не са достатъчно сериозни и ситуацията на домашно насилие се преценява като дела от частен характер. Това на практика не се случва, дори когато има достатъчно доказателства, че този човек е опасен.
Много такива хора има, за съжаление, и понеже цялата система за психиатрична грижа в България е изключително остаряла и тромава, на практика много трудно се случва принудително настаняване и принудително лечение. Това е една изключително тежка процедура, която човек сам трябва да „изтича“, което не е било по силите на неговата възрастна майка, която, предполагам, също е била изплашена от своя син.
Ако излезем от този случай – казвате, че има още много такива хора?
Това е десетата убита жена за шест месеца. Случаите са в различен контекст и различни ситуации, но обикновено, когато става въпрос за убийство, това са психопатни личности, които упражняват насилие. Друг е въпросът, че психопатната личност много трудно се доказва и лекува, но поне в този случай имаме наистина поредица от агресивни актове, които трябва да дадат основание за дългосрочното задържане на този човек или поне да бъде оценен.
Това не е направено?
Не, не е направено и това за мен е най-големият проблем – защо този човек е бил освободен и на какво основание още при задържането му преди година.
Много е важно полицията да не подценява опасността от по-агресивни актове, които могат да бъдат осъществени от хора с такъв психопатологичен профил.
Защо се стига до подобно подценяване – това въпрос на народопсихология ли е? За нещо нормално ли се възприема?
В нашата държава има голям толеранс към насилието, дори на микрониво – как ще се обърнеш към някого, ако си ядосан, как си говорят хората вкъщи, как си правят забележки, какво се случва на улицата, как коментираш пост, който не ти харесва. Има изключителна толерантност и култура на приемственост на агресия между хората.
Сега, когато става въпрос за домашно насилие, мисля, че много трудно се променят нагласите и дори донякъде има пресищане от темата. И хората, включително служителите, не искат да се занимават с това, защото - ако става въпрос за акт на домашно насилие, те трябва да свършат ужасно много работа.
От една страна са свършили работа, защото тази жена всеки път е била насочвана от полицията към „Анимус“, може би по отношение на жертвата са се държали добре и подкрепящо, но що се отнася до насилника е подценена опасността, която той носи. Вероятно не са имали правно основание да го задържат, но тогава би трябвало да се вземат други мерки.
Смятам, че това трябва да се разбере и да е обект на сериозна проверка в МВР – защо този човек е бил пуснат. Защо не са взели предвид повтаряемостта, защо не са взели предвид опасността и какви са били основанията да го пуснат. Оттам ще разберем дали има пропуски в законодателството, или е въпрос на лоша преценка от страна на полицията.
Според вас, освен че домашното насилие не е криминализирано, липсва ли нещо в законодателството?
Едно законодателство никога не може да бъде съвършено, винаги нещо ще липсва, за да пасне на даден случай. Законът за защита от домашно насилие в настоящия си вид е относително добър, предстои да бъдат завършени някои сегменти от него, като например единната информационна система за насилници, която трябваше да бъде готова и да заработи това лято, но все още почти нищо не е направено.
Според мен е по- важно не какво пише на хартия, а как се прилага и какво отношение имат хората към проблема,. Ако има подценяване на тази ситуация, не се предприемат всички мерки, които трябва да бъдат направени.
Има ли някакъв полезен ход?
Полезният ход е да не се разчита единствено на жертвата и когато се види и се прецени, че един човек представлява риск за околните, да бъде лекуван и съден, за да бъде обществото защитено от него. Защото ако не беше тя – щеше да е следващата. Много жени са успели да се спасят от него и те просто не искат да се връщат назад, тази жена е била много уязвима като чужденка.
Ние така разсъждаваме - че проблемът с домашното насилие е проблем на самите жертви и очакваме от тях да направят много неща, очакваме и от роднини, съседи и приятели да направят нещо. Но когато те по някаква причина не могат да действат от страх за живота си, например, тогава истински трябва да се намеси държавата, за да няма подобни случаи.
Това е връзката между наказателно правната система и системата за психично здраве. Те двете са звената, които не работят в сътрудничество, защото когато имаме агресивен психопат, трябва да има бърз и лесен начин той да бъде оценен и лекуван най-малкото.
Какво е първото, което казвате на жени в подобна ситуация?
Първото, което казваме, е погрижи са за себе си и децата си, избягай, махни се. Заставаме зад жената, за да спре насилието максимално бързо. Също така казваме, че е възможно да се справят с домашното насилие.
Много често в очите на жертвите няма живот отвъд насилието, най-често те са заплашвани, че ще им отнемат децата и за това предпочитат да търпят. Когато човек живее постоянно в условия на насилие, спира да вярва в себе си и в собствените си сили да се справя с живота. Нашата цел е да върнем усещането за автономност, да покажем, че животът може да продължи и без насилникът да го контролира и направлява.
Има ли първи сигнали, на които момичетата и жените трябва да обръщат внимание, преди физческото насилие да е налице?
Няма такива сигнали, защото всички насилници са били прекрасни в началото. Всяка жена се влюбва в човек, който ѝ се струва, че заслужава любовта ѝ.
Сигналите започват, когато жената усети, че нейните емоционални потребности са пренебрегвани, че тя трябва непрекъснато да се съобразява, да се извинява, да отстъпва, да е виновна за всичко. Това са неща, които нарастват във времето като снежна топка и когато жената реши все пак да отстоява себе си, тогава може да се стигне и до физическо насилие. Целта е насилникът да наложи своята реалност, а жертвата да изгуби вяра в преценките си.
Проблемът е, че когато насилникът усети, че е минал границата, той се отдръпва, обръща комуникацията, става добър и внимателен, за да се успокои жената и да повярва отново в него.
Затова не е лесно да се излезе от връзки в домашно насилиеи е нужно време да се преодолее динамиката на насилствените отношения. Динамика, която изгражда зависимост – емоционална, психологическа, в която единият упражнява власт и контрол над другия - не само чрез насилие, но и чрез много психологически манипулации.
Има ли статистика за това колко от жените, които са осъзнали какво се случва, са успели да се измъкнат от тази спирала на зависимост и насилие?
Всички жени, които са осъзнали какво им се случва, са се справили. Точно това е - да осъзнаеш какво ти се случва и да потърсиш помощ.
Може да не се излезе от насилническата връзка веднага, може да е необходимо време – да осъзнаеш, че това, което се случва, не е както трябва, да започнеш да търсиш варианти за справяне, да търсиш контакти, да разкриеш тайната, да преодолееш срама, да потърсиш помощ.
Това наистина е въпрос на осъзнаване, което изисква време, но всички, които са осъзнали – са успели. Може да е трудно и да не стане веднага, но който е осъзнал, се е справил.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
