Дълбоко вкоренено в съзнанието ни е, че всяка щастлива история завършва с брак – чели са ни тази приказка, докато сме били деца, после сме гледали романтични комедии с Хю Грант, уверени, че светът се подрежда във финален кадър с целувка (под дъжда) и поглед към безоблачно общо бъдеще. После бавно започваме да осъзнаваме, че този сюжет не просто рядко се случва – той вече почти не отразява реалността.
Истината е, че през по-голямата част от човешката история създаването на двойка не е било романтичен идеал, а необходимост. Преди появата на надеждна контрацепция жените не са контролирали своята плодовитост, а повечето хора са били твърде бедни, за да отглеждат деца сами. Така се е наложила вековната логика: трагедиите завършват със смърт, а щастливите истории – непременно с брак.
Затова днес скоростта, с която моделът на брака – а всъщност и на всякакъв тип връзка – се разпада, е толкова поразителна. В богатите държави самотният живот расте с изненадваща бързина.
От 2010 г. насам делът на хората, които живеят сами, е нараснал в 26 от 30 по-богати държави. По изчисления на The Economist днес в света има поне 100 милиона повече необвързани, отколкото би имало, ако навиците за създаване на връзки не се бяха променили спрямо 2017 г.
Как е в България? Как се променят навиците за съжителство и връзки? И дали се очертава същата „рецесия на връзките“, която виждаме по света? На форума Cool 30, който организираме от „Булевард България“, ще бъдат представени последните данни на Института за пазарна икономика по темата. Ще говорим за увеличаващия се брой млади хора, които са сами. Ще обсъдим и как това се преплита с кариерата, финансите, биологичния часовник и очакванията на родителите и обществото.
За някои - и в България, и в Европа, и по света с възхода на т.нар. нов консерватизъм като антипод на либералните възгледи, тази тенденция е доказателство за социален и морален упадък. В Съединените щати най-шумни са в MAGA средите – консервативните поддръжници на Доналд Тръмп, които вярват, че Америка трябва да бъде „възродена“ чрез по-традиционни семейни модели. Те често се позовават на идеи, според които раждането на деца е морален дълг и спасение за нацията – разбиране, известно като "натализъм".
В началото на мандата си Тръмп сам заяви в своя реч, че иска да бъде запомнен като „президентът на оплождането“. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс формулира същия възглед още по-директно с думите: „Искам повече бебета в Съединените американски щати.“ Към тях се присъединява и Илон Мъск, който от години повтаря, че „демографският срив“ е най-голямата заплаха пред човечеството и че хората трябва да имат значително повече деца.
За други обаче растящият брой необвързани е знак за похвална самостоятелност. Vogue написа в своя статия, че за модерните и амбициозни млади жени да имаш приятел не е просто излишно, а направо „срамно“.
В своя анализ The Economist отбелязва, че тенденцията към живот без партньор не носи еднозначно положителни или отрицателни последствия. Сред хетеросексуалните (за които има най-много данни) това развитие до голяма степен произтича от нещо безспорно положително: с отпадането на бариерите пред жените на пазара на труда те разполагат с много повече възможности отпреди.
Днес могат далеч по-лесно да живеят сами, ако го пожелаят, и срещат значително по-малко осъждане за това. А колкото по-независими са финансово, толкова по-малко склонни са да търпят партньор, който е неподходящ или ги тормози.
Но тази промяна има и по-неприятни последствия. Да живееш сам може да носи чувство за свобода, но може да бъде и самотно. Много необвързани – особено жени – твърдят, че са доволни да останат такива.
Но проучвания в различни страни показват, че между 60% и 73% всъщност биха предпочели да са във връзка. В американско изследване от 2019 г. се вижда, че макар 50% от необвързаните да не търсят активно партньор, едва 27% казват, че това е защото харесват живота сами. Мнозина просто са се отказали, изгубили надежда, че ще срещнат подходящ човек.
Когато толкова много хора искат да имат връзка, но не успяват, очевидно нещо в „пазара на отношенията“ не работи. Един от факторите е чисто демографски: в части от Азия години на селективни аборти по пол са довели до поколения с осезаем недостиг на жени и излишък на мъже. Този дисбаланс постепенно намалява, но последствията му все още се усещат.
Експертите обаче посочват и много други пречки. Според някои социалните мрежи насаждат нереалистични представи – чуждите връзки изглеждат безупречни в Instagram – и подхранват прекомерна взискателност.
В приложения като Bumble значителна част от жените поставят условие мъжът да е висок поне 183 см, критерий, който елиминира около 85% от потенциалните кандидати.
Към това се добавя и задълбочаващата се политическа пропаст между младите мъже и жени: първите все по-често се ориентират към по-консервативни възгледи, а вторите – към по-либерални. Все повече необвързани настояват партньорът им да споделя техните политически позиции, което прави съвпаденията още по-трудни.
Други експерти обръщат внимание на това, че хората постепенно губят социални умения, тъй като все по-голяма част от всекидневието им минава пред екрани. В социалните мрежи се разпространяват и страхове: при жените – че излизането навън крие риск от насилие; при мъжете – че една лоша среща може да бъде разказана онлайн по начин, който да ги постави в неудобно положение.
Може би най-същественият фактор обаче е, че животът сам стана по-лесен, а заедно с това и изискванията на жените – по-високи. За много от тях един компромисен партньор вече не изглежда по-добър избор от това да останат необвързани.
Жените значително по-често от мъжете казват, че търсят човек, който е образован и финансово стабилен. Все повече мъже обаче не успяват да покрият тези очаквания – изостават в образованието, а мнозина се задържат на нископлатени позиции без особена перспектива за развитие.
Картината става още по-сложна, когато погледнем икономическата реалност на младите хора. По данни на Евростат, цитирани от ИПИ, България е сред държавите в ЕС с най-висок дял на т.нар. NEET – младежи, които нито учат, нито работят, нито се обучават (Not in Education, Employment or Training).
Близо 150 хиляди млади българи попадат в тази категория. Но тези числа трябва да се четат критично. Значителна част от тези младежи всъщност работят, но в сивия сектор – без договор, без осигуровки и без възможност да трупат официален стаж или устойчив доход.
Други остават да живеят при родителите си и разчитат на тяхната финансова подкрепа, което отлага придобиването на самостоятелност – ключово условие както за стабилна работа, така и за стабилна връзка.
Липсата на самостоятелен доход, ограничените умения и отсъствието от формалната икономика неизбежно влияят върху способността да се поемат ангажименти, в това число и емоционални.
Мъжете без висше образование и стабилни доходи имат значително по-малки шансове да привлекат партньор – още повече ако не участват в домакинството или ако след поредица от разочарования започнат да изпитват негативни нагласи към жените. Това е явление, особено разпространено в т.нар. manosphere – мрежа от мъжки онлайн общности, където подобни възгледи лесно намират подкрепа.
Някои от тези проблеми имат сравнително просто решение. Нужно е мъжете да пораснат малко, да поемат по-голям дял от домакинските задачи, да се държат по-отговорно – и така да се превърнат в по-желани партньори. The Economist отбелязва, че културните навици могат да забавят подобна промяна, но стремежът да се избегне самотният живот остава силен стимул.
В много страни тази посока вече се вижда – готвенето, почистването и грижите за децата постепенно се разпределят по-равномерно между мъже и жени.
И все пак дори в толкова напредничави общества като скандинавските тенденцията към живот без партньор не показва признаци на забавяне. Във Финландия и Швеция около една трета от възрастните живеят сами. Най-малкото тази промяна вероятно ще засили и без това драматичния спад в глобалната раждаемост, тъй като отглеждането на дете от един родител е трудно, а културните табута срещу това остават силни в много части на света. А тъй като младите необвързани мъже по-често проявяват агресивно поведение, свят с по-малко двойки би могъл да се окаже и по-несигурен.
Възможно е и „рецесията на връзките“ изобщо да не се преодолее? Впечатляващите 7% от младите необвързани казват, че биха обмислили връзка с изкуствен интелект, а подобни дигитални партньори тепърва ще стават по-убедителни. В крайна сметка AI е търпелив, AI е внимателен, не иска от вас да чистите банята или да си намерите по-добра работа.
В своя анализ The Economist отбелязва, че тази тенденция няма да изчезне – колкото и да се оплакваме от нея. А и не е работа на правителствата да пренаписват личните предпочитания на хората – макар че определено трябва да се опитат да се справят с изоставането на момчетата в училище. Бъдеще с много повече необвързани приближава. И всички – от строителните компании до данъчните власти – е по-добре да започнат да се подготвят.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
