Има едно популярно меме, в което стопаните на котки се излежават блажено, докато навън времето надминава себе си по гадост, и гледат високомерно стопаните на кучета, които са навън, защото каквото и да става, кучето трябва да излезе.
Мемето е смешно, но не е коректно. Онези, които могат да си позволят да се излежават и да си спестят разходките, в дългосрочен план губят „точки“ по отношение на физическо и психично здраве спрямо задължените да излизат всеки ден по два пъти кучешки родители.
Моето куче дойде у дома след една обява във Facebook, на която видях най-грозното възможно кучешко бебе и реших „Това ще е“. Грозно, защото планирах да му бъдем приемни родители и не исках да се привързваме към него прекомерно много.
Макар и цял живот да съм гледала кучета, бях пропуснала най-базисния факт за тях: не може да не се привържеш прекомерно много. А на всичкото отгоре, досущ като грозното патенце, кучето порасна и се оказа красиво.
7 години по-късно имам редица причини да съм признателна на „най-грозното“ куче, което, в крайна сметка, осиновихме. Една от тях е способността му да ни държи в активност: независимо дали навън вали дъжд, трупа сняг или термометърът сочи над 30 градуса, кучето трябва да се разходи, а с него – и ние.
Според ново глобално проучване на японския спортен бранд ASICS, 65% от собствениците на кучета определят именно кучето си като основна мотивация да се движат: повече от семейството (47%), знаменитостите (7%) и личните треньори (9%). Цели 79% от кучешките стопани казват, че се чувстват по-малко стресирани, а 83% се чувстват по-щастливи след разходка с кучето.
Подобно на другите тренировки, разходките често са предшествани от нежелание („Ох, навън вали киша, изобщо не ми се излиза, не искам, не искам, не искам“), но след като приключим с тях, чувството за удовлетвореност надминава съществено първоначалната съпротива. А когато трябва да изведем най-добрия си приятел, оправданията, които често впрягаме да ни служат за оправдание при пропускане на тренировки, не важат. И това е добре.
Според изследването на ASICS собствениците на кучета имат с 31% по-висока вероятност да постигнат препоръчителните нива на двигателна активност и отбелязват с 18% по-високи резултати по индекса State of Mind* в сравнение с хората без кучета.
Разпознавайки четириногите ни приятели като най-автентични инфлуенсъри на движението, преди няколко дни ASICS представиха най-новия посланик на марката и той не е нито атлет, нито звезда, нито дори човек.
Става дума за кучето Феликс, което може би познавате от Instagram акаунта му, където се подвизава като „Феликс самоеда“. Той пътува, чете, плува, тича, прави си селфита и документира всичко. Е, Феликс вече е официален посланик на ASICS и ще вдъхновява своите над 1.2 милиона последователи да се движат, да тичат, да ходят, да играят и да се чувстват по-добре.
Като казахме „да се чувстват добре“, няколко думи за гореспоменатия State of Mind*: става дума за разработен от ASICS показател за общото психично благосъстояние. Той измерва различни аспекти на психичното състояние на базата на комбинация от десет емоционални и когнитивни фактора: позитивност, удовлетворение, спокойствие, концентрация, релаксация, енергия, увереност, устойчивост, съсредоточеност и способност за реакция.
По време на последното проучване, в което ASICS въвличат кучетата, резултатите по индекса State of Mind са анализирани от проф. Брендън Стъбс от Кралския колеж в Лондон. Той установява, че стопаните на кучета имат с 18% по-високи средни резултати от тези на хората без кучета (61/100 срещу 51/100), а четири от петима собственици на куче твърдят, че разходките с кучето подобряват психичното им здраве.
Това не е изненадваща новина. Топлата връзка между редовната физическа активност и по-доброто настроение и намалената тревожност, е доказана отдавна и е тествана многократно. По данните на ASICS стопаните на кучета имат с 31% по-голяма вероятност да достигнат препоръчителните нива на движението като средно извършват по 210 минути упражнения седмично.
Нещо любопитно, което ми напомни „101 далматинци“: 44% от собствениците на кучета чувстват, че не те извеждат домашните си любимци на разходка, а обратното. Неслучайно в романа на Доуди Смит и екранизациите му Понго и Мисис/Пердита добронамерено се присмиват на своите хора, които си мислят, че притежават кучетата без да знаят, че кучетата притежават тях.
Според данните на ASICS хората са неспособни да откажат разходка на кучетата си, когато същите я пожелаят и го изкомуникират чрез стоене в готовност до вратата (47%), носене на каишката (39%) и размахване на опашка (40%). Но кой ли изобщо би отказал на размахана опашка?
През годините, които съм прекарала с кучета, съм забелязала, че разходките с животното са и отличен повод човек да се измъкне от вкъщи винаги когато има потребност от това. Скарвате се с партньора си? На кучето му се излиза. Имате нужда от малко въздух между две работни срещи? На кучето много му се излиза. Холът гъмжи от деца, които шумно играят на Playstation или се разправят кой кого е ударил първи. Кучето наистина няма търпение да излезе на дълга, дълга разходка.
Ползите са многопластови.
Сега, за да почете ролята на кучетата в нашата, чисто човешка мотивация да се движим, ASICS кани хора да номинират своите най-добри приятели за „ASICS Mind’s Best Friend Ambassador”.
Избраните посланици ще станат истински кучешки инфлуенсъри, които ще споделят с феновете си съдържание, фокусирано основно върху важността на движението.
Гари Раухер, маркетинг шефът в ASICS, напомня, че името на марката неслучайно е акроним на латинската фраза „Anima Sana in Corpore Sano”, която на български познаваме като „Здрав дух в здраво тяло“.
Японският бранд отдавна е ангажиран с връзката между движението и менталното здраве, а резултатите от проучването, за което говорим тук, неслучайно излиза по време на Световната седмица на психичното здраве (12-18 май).
Важно е да споменем, че всеки пост в социалните мрежи с хаштага #MindsBestFriend преди 12 юли ще помогне за събиране на средства за благотворителни каузи, свързани с психичното здраве.
Както и че в кампанията могат да се включат и хора, които нямат кучета (все още). Според проучването 76% от тях допускат, че биха се движили повече ако имат. И остава загадка какво ги спира.
Е, да. Ако се върнем на мемето, с което започнахме текста, ранносутрешното излизане под дъжда на ноември може да не е най-приятното занимание. Но в дългосрочен план се отплаща, и то значително. Защото освен мотивация за движение, кучетата ни дават още една тайна съставка, което чувствително подобрява психичното здраве, намалява риска от депресивни епизоди и редуцира тревожността.
И това, разбира се, е любовта.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
