Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Една стажантска програма среща Радина Балтаджиева и Стефани Филева. Поставя ги в различни роли, за да им припомни непосилната лекота на фразата „Не го мисли толкова“.
За завръщането у дома, телекомуникациите и умението да не се плашиш от това, което предстои – разказват в този материал.
В сърцето на маркетинга
Първата мечта на Стефани е да стане моден редактор. Вдъхновява я филмът „Дяволът носи Prada“. Именно заради него избира да учи медии и комуникации – първо в Германия, а после и в Милано. Минава и през филмовия гигант Warner Brothers, където кара първия си стаж. Описва го като сбъдната детска мечта – работи за детските канали Boomerang и Cartoon Network и в специална кино зала е сред първите, които гледат всички телевизионни премиери.
Пътят ѝ в чужбина изглежда начертан, докато миналата година не взима две важни решения – ще се върне в България и ще опита нещо ново – маркетинг. Така попада на стажантската програма на Yettel, а оттам – в „сърцето на маркетинга“. По този начин в телекома наричат отдела, за който я одобряват – „Маркетинг към крайния клиент“. Именно това е мястото, откъдето тръгва основният продукт – мобилните услуги.
В рамките на една година стажантите работят по конкретни проекти, трупат ценен практически опит и имат възможност да станат постоянна част от екипа.
Самата Радина го нарича „отдел айсберг“ заради факта, че всеки ден откриваш нещо ново. Тя самата е от пет години в него – първо като специалист, после като експерт, а днес вече като мениджър. За първи път обаче ще бъде в ролята на ментор. За да се подготви, подхожда като истински маркетолог – прави проучване сред колегите, които са въвеждали в екипа през годините, за да вземе най-добрите практики и онова, което им е било най-полезно.
„Аз съм много открит човек. Като ментор бих споделила целия си работен опит, защото така много се учи. Едновременно с това обаче смятам, че през някои неща е добре човек да мине сам, защото, дори когато някой ти е дал знанието, докато не го изпиташ сам, урокът не е същият“, казва тя. Затова в новата си роля търси баланса между двете.
От ляво надясно: Радина Балтаджиева и Стефани Филева.
Вселената на смартфона
Когато Стефани идва в екипа, в него вече кипи работа по кампанията за „Смартфон вселена“ – пакетът от услуги, който Yettel стартира през пролетта и който осигурява цялостна грижа за всеки етап от живота на едно устройство – от покупката, през неговата защита и поддръжка, до рециклирането му и избора на ново.
Така вижда всички стъпки, през които минава една кампания – от разписаните идеи, през срещите с отделите, до готовия краен продукт и момента, в който си казваш „Това ние сме го правили“.
Най-силно я впечатлява мащабът – „идея, за която сме говорили в офиса днес, след броени дни вече е факт“. Точно в това открива и тръпката на телекомуникациите – от една страна, трябва да реагираш бързо на пазара и конкурентните предложения, а от друга, предлагаш услуга, която има мащаб и без която хората вече не могат.
„Не го мисли толкова“
Стажът е училище не само за телеком сектора – калява и характера. За Стефани се оказва школа в няколко посоки – комуникацията и работата в екип. „В началото не споделях толкова своето мнение и не се заявявах, но после видях, че е желателно, и започнах да споделям много повече какво мисля“, казва тя.
Огромен принос за това има и Радина, която я предразполага да бъде открита в комуникацията и да задава въпроси.
„За всички в екипа тя е приятел, когото много уважаваме. Притежава страхотен лидерски подход и носи голяма лекота в общуването. В личния си живот пък е изключително шарена личност – има собствена линия за бижута, кара ски, кайт, занимава се и с катерене. Няма нещо, което да не е опитала“, казва Стефани за своя ментор. „Отстрани винаги изглежда, че прави нещата с лекота, а това е нещо, което и аз искам да постигна един ден“, признава тя.
Да усвоиш тази лекота обаче изисква опит, донякъде и самодисциплина. И Радина го знае много добре, защото е извървяла този път. „Преди много премислях нещата и супер се стресирах за всичко“, споделя тя.
Затова и най-честият съвет, който получава в първите години от работата си, е „не го мисли толкова“. Разбира се, прилагането му се оказва не толкова лесно. Едва днес, след години научени уроци, може да каже, че не се плаши от това, което е пред нея. Сега на свой ред предава добрия съвет нататък – „Не го мисли толкова. Не е толкова страшно!“.
