Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Никъде в Евангелието не пише "Умри от глупост". Напротив, когато дяволът изкушава Исус Христос и му казва "Скочи от върха на храма, защото писано е ангелите ще се спуснат и на ръце ще те понесат". Господ отговаря "Не изкушавай Господа, твоя Бог".
Линията е ясна - коронавирусът е опасен и изключително заразен, а църквите са места, където се струпват много хора.
След като препоръката е двама души да не ходят един до друг на разходка, как да ги поканим на обща молитва в църквата?
На фона на бързо променящата се епидемиологична ситуация се очертаха различни подходи. Католическата църква в Италия първо взе предпазни мерки, включващи разстояние между вярващите и избягване на контакт при раздаването на причастието, но впоследствие и Папа Франциск бе принуден да премине в онлайн режим, всички литургии с народ бяха отменени.
Примерът им бе последван от повечето европейски държави. При православните положението е по-сложно. В Гърция до вчера се водеше упорита война между правителството и Светия Синод, докато премиерът не забрани богослуженията с хора.
Трудно е на свещениците да вземат решение да не служат в присъствието на хора, защото литургиите не могат да се отменят.
Затова да кажеш на хората ще правим литургия онлайн е изстрадано решение - решение трудно, но отговорно.
Църквата е древна институция, там промените идват бавно и след дълго обмисляне, докато настоящата ситуация се променя с часове, а не с дни. Тъй като един от най-ценните дарове, оставен ни от Господа е Евхаристията - тайнството, по време на което, след освещаването от страна на свещенослужителя, хлябът и виното, вече не са просто храна, а се превръщат в Тялото и Кръвта на нашия Господ Исус Христос.
През вековете обаче църковните норми за това как да изглеждат храмовете и за начина, по който се извършват тайнствата, претърпяват известни промени. Субстанцията остава същата, но формата - "опаковката" се променя съобразно традициите, изискванията на времената и властимащите.
Една е Църквата на апостолите и първите християни, така наречената ранна Църква, съвсем друг облик приема Църквата, когато след 313 година християнството става официална религия в Римската империя.
Различна е Църквата на Средновековието, а след разделението на Католическа
и Православна, се появяват още повече различия.
Църковните практики са се променяли многократно през вековете, отдалечавайки се или доближавайки се до модела, оставен от Христос, разбира се, доколкото имаме сведения за това как точно е извършил нещата Исус Христос. Непоколебима остава вярата, че Исус Христос дойде на земята, за да изкупи всеки един от нас, умря на кръста и на третия ден възкръсна, отваряйки вратите на Вечния живот за хората.
Тази вяра не се променя никога, тя е обща за православни, католици и протестанти. Господ е по-голям от храмовете, в които искаме да го сложим, от всички църковни предписания, Той е господар на живота и смъртта. А Църквата, неговата мистична невеста, трябва да пази вярно
словото му, но и да запази стадото, което й е поверил.
Така е, причастието, Живият Христос не може да бъде източник на зараза, но лъжичката, ръката на свещеника, повърхността на иконата?
Тук експериментът е на гърба на човешкия живот и рискът не е оправдан.
Вярно е, че по време на чумата църквите са оставали отворени и с шествия и молитви свещениците са се опитвали да спрат заразата. Това обаче се е случвало през хиляда петстотин и някоя година и възприемането на човешкия живот е било съвсем различно, смъртта се е ширела по улиците и е взимала всеки ден своите жертви.
Днес за загубата на всеки човешки живот се търси отговорност, от правителството, от ръководните лица. Дали архиереите са готови да я понесат? Ако да, нека да продължим с богослуженията.
