Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Повечето успешни фентъзи светове започват с книга, филм или видеоигра. Mini Chronicles започва... от кварталния магазин.
В епоха, в която децата прекарват все повече време пред екрана, а повечето герои, които познават, идват от глобални франчайзи, една българска ритейл верига прави неочакван ход. Вместо поредната промоционална игра или лицензирани персонажи, Minimart създава Mini Chronicles – собствена фентъзи вселена с колекционерски карти, оригинални герои, правила за игра и истории, разработени изцяло от български екип.
Зад проекта стоят Биляна Витова – човекът, който измисля концепцията и изгражда механиката на играта, и дизайнерът Пламена Костадинова, която превръща света на Ехолис в образи. Говорим с тях за това как се създава една нова вселена от нулата, защо в нея има място както за класическо фентъзи, така и за български фолклор, и може ли една търговска верига да създава не просто кампании, а истории, които остават.
I част: Първо измисляш света
Биляна Витова за идеята, която превърна една промоционална кампания в свят с герои, правила и собствена история.
Как се роди идеята за Mini Chronicles и в кой момент разбрахте, че тя има потенциал да бъде нещо повече от промоционална кампания?
Биляна: Всичко започна като задача, която ми беше поставена около Коледа 2025-та – Минимарт навършваше 3 години пролетта и трябваше да създам идея за подаръци на клиентите ни, които да се подаряват в цялата национална верига от (тогава) над 320 магазина. Практиката по света и в България за подобен тип подаръци е да са дребни и символични – брандиран мърч, магнити, ключодържатели. А колекционерските продукти обикновено са не по-сложни от стикери, или колаборации със съществуващи франчайзи.
Създаването на изцяло авторска настолна игра и фентъзи свят от персонажи и карти с колекционерска стойност със сигурност не е нещо, което очакваш от ритейл верига – и е продукт, много различен за нашия пазар.
Но желанието ми беше да създадем нещо, което е не просто качествено и неочаквано, а най-вече създаващо истинска емоция – нещо, което може да се превърне в споделена култура и да заживее собствен живот в общността ни, дори след края на кампанията.
Като социолог и милениъл, израснал с колекционерската тръпка на това да събираш и разменяш карти с приятелите си, основната ми цел беше да пресъздам това усещане за връзка и общност, която вълнува и истински свързва поколенията.
Minimart е верига, която продава ежедневни стоки. Колекционерска игра с измислена вселена е много далеч от това. Как убедихте останалите в компанията, че идеята си заслужава и има смисъл да се реализира?
Биляна: Истината е, че идеята се прие с отворени обятия. Благодарна съм, че в Минимарт се подкрепят и оценяват желанието и борбата за смислени проекти и за възможността да се приоритизират именно те. С подкрепата на мениджмънта, ни се даде възможност да реализираме не просто бързо, но най-вече качествено този немалък проект.
Защо решихте да извървите трудния път на създаването ѝ „от нулата“, вместо да заложите на готов лиценз? И имаше ли все пак международни примери, от които се вдъхновихте?
Биляна: В нито един момент не обсъждахме да ползваме вече готова игра. Създаването на нещо авторско и изцяло вътрешно за компанията, българско и различно, беше сериозно предизвикателство, но точно това ни амбицира да го изпълним възможно най-качествено.
Mini Chronicles е игра с колекционерски карти и като такава съдържа някои механики, които ще са известни на феновете на настолни игри и TCG-та (игри с колекционерски карти), като Pokemon и Yu-Gi-Oh – но като изцяло авторски продукт се различава значително от всички подобни.
В свят, в който вниманието на децата се печели все по-трудно, какво според вас остава непроменено – какво продължава да ги кара да се влюбват в една история?
Биляна: Истината е, че дизайнът на персонажите и самите карти е първото, което грабва – затова съм изключителна благодарна за страхотния талант на нашия дизайнер Пламена, която даде убийствено много труд и вдъхновение, за да развие героите на света на Ехолис и визиите им.
Как изглежда процесът по изграждане на подобен свят от нулата? Колко време отне създаването на Mini Chronicles от първата идея до пускането му?
Биляна: Процесът по изграждане на играта и ефектите на картите – с всички специфики на баланса между героите и техните състояния – отнема месеци фина настройка, много тестване с реални хора, дълги часове и стотици корекции.
Дори една сравнително малка игра като Mini Chronicles е непрекъснато променящ се жив организъм, където всяка лека промяна променя всичко останало.
А тъй като не само тази част на криейтива, но и разработването и изпълнението на цялостния проект беше задача на екипа ни и най-вече на мен – координация между производство, юридически аспекти, вътрешносистемни промени, логистика – и, разбира се, маркетинг частта (смее се) – задачата беше многопластова и меко казано разнообразна.
Да създадеш нещо от 0-та и да координираш промените в системата, така че тя да позволи да се изпълни качествено, и то в най-голямата convenience мрежа в България – изисква много фокус и дълги часове. Наистина благодарна съм на екипа Стратегически маркетинг, така и на всички в компанията, които оказаха безценен съпорт, за да случим това – както и на борда на директорите за доверието.
Кой беше най-трудният момент в разработването на проекта? Имаше ли момент, в който той беше пред провал – нещо, което се оказа много по-сложно от очакваното?
Биляна: Подобни проекти винаги идват с невидими в началото препъни-камъчета и изискват железни нерви и адаптивност.
Само един от примерите – в един момент всяка печатница в България знаеше, че в Минимарт плануваме нещо голямо, а за да създадем най-редките карти в играта, изкупихме специалния лимитиран rainbow финиш, до последния лист.
Но въпреки всичко, нагласата през цялото време беше – „ще го случим, и ще го случим качествено“.
Кой е любимият ви момент от целия процес – от първата работна среща, през концептуалните скици на Пламена, до момента, в който видяхте първото дете, което отваря пакетче с карти на касата?
Биляна: Раждането на героите и визиите им беше страхотен процес, в който при Плами се оказа, че голяма част вече са били в зародиш и сякаш са чакали точно този проект – и стиковането ни между това какъв герой търся и нейната концепция се случваше с половин дума.
Но истината е, че нищо не радва така, както обратната връзка на хората, за които вложихме всички тези усилия – като това дъщерята на колежка в офиса да измисли името на силна жена-воин, и да подскача от радост, когато ѝ дадох първата създадена карта;
Това да видим как тийнове разпалено разменят карти и нищят стратегии в градския;
Това колеги от различни възрасти, с които до този момент сме били на „здравей-здрасти“ – идваха от другата част на офиса, със светнали очи да разпитат за „проекта с картите“ и да споделят истории за това колко са събирали като малки…
Това малките ми племенници в Англия да пищят развълнувано, че им се е паднала Ултра…
Именно ТОВА беше причината да създадем Mini Chronicles.
Как намерихте баланса в гейминг механиката? Колко трудно беше играта да се направи достатъчно лесна за по-малките, но и стратегически интересна за по-големите?
Биляна: Създадохме Mini Chronicles, за да започва в магазините ни, но да може да заживее собствен живот извън това да е просто игра от кънвиниънс верига.
Не случайно самата игра не е част от артикулите ни за продан, а ефект от емоцията, която вдъхва колекционирането на различни по рядкост карти – които подаряваме на клиентите си като жест на благодарност, че са с нас.
Затова и Mini Chronicles може да се играе дори само с 10 събрани карти на играч – но я разработихме да става все по-интересна и стратегическа, колкото повече се задълбаваш в ефектите и откриваш различните състояния на героите. И абсолютно, имам огромен респект към дизайнерите на игри, които успяват да създадат баланс – държахме „Хрониките“ да не са прекалено лесни, но и да са разбираеми и играни от различни поколения. И мисля, че го постигнахме.
Съответно може да се играе както и от подрастващите – като една по-различна битка с карти, така и от стратези от различни възрасти, които намират удоволствие да нищят механики и влизат надълбоко в различните видове геймплей.
Далече съм от мисълта, че е перфектна – както всяка игра с колекционерски карти, дори тези с дългогодишна и огромна фен база – механиката, ефектите и балансите винаги могат да търпят развитие.
Днес децата са заобиколени от глобални франчайзи. Защо е важно да има и локално създадени герои и истории? Какво може да даде един подобен проект на българските младежи, което не могат да получат от големите международни франчайзи?
Биляна: Всички знаем, че достъпът на младежите до разнообразно международно съдържание в днешно време идва с плюсовете и минусите си. Страхотно е разнообразието, до което могат да се докоснат и изключително нужно е то за разширяване на мирогледа. Истината е, че почти всички подобни колекционерски карти и игри са изцяло чужда разработка. Затова за нас беше ключово да комбинираме българското изпълнение и език с аспекти на световни настолни класики.
С този проект Minimart излиза от ролята на просто „удобен квартален магазин“ и се превръща в създател на съдържание. Това ли е новата посока на бранда – да предлага преживявания, а не просто стоки?
Биляна: Абсолютно! Основният ни фокус е непрестанно да подобряваме изживяването на всеки, който пристъпи през вратите ни. Целта е не просто да предлагаме бързина и удобство, а да създаваме емоция, характер и споделеност. Това е нещо, което като човек винаги търся да създам с работата си, това е и причината да съм част от този иновативен и непрекъснато еволюиращ бранд.
Виждате Mini Chronicles като еднократна кампания или като нещо, което може да расте – нови сезони, нови герои, нова история?
Биляна: Създадохме света на Ехолис така, че да може да расте дългосрочно – и категорично не просто като еднократна кампания. Вече имаме цял арсенал от идеи за нови герои, истории и изненади. В Минимарт обаче най-важният ни ориентир винаги е гласът на клиента. В ДНК-то на бранда е слушаме хората и да се адаптираме в движение. Сега техният интерес ще определи ще има ли нова глава от приключението Mini Chronicles.
II част: После го населваш с герои
Пламена Костадинова за фентъзито, българския фолклор и защо AI никога не може да замени въображението.
Да се изгради визуалния свят на една изцяло нова фентъзи вселена звучи като нещо доста мащабно. Откъде почерпихте вдъхновение за героите на Mini Chronicles?
Пламена: Вдъхновението дойде от няколко посоки едновременно – класическо фентъзи, български фолклор, митологични образи, архетипи и най-вече от идеята всеки герой да носи много ясна енергия и послание. Още от самото начало искахме да покажем, че дори когато героите принадлежат към един и същ клас, те могат да бъдат пълни противоположности – като излъчване, културни препратки, пол, енергия и начин, по който въплъщават тази роля. Например, при воините Кацуне е с източно излъчване – по-елегантна, бърза и прецизна, докато Виго е със типично северно присъствие – суров, стабилен и внушителен. Същото важи и при Маговете – Кукер е тъмен, мистериозен и заплашителен, свързан със сянката и силата, а другият е по-ефирен, интуитивен и почти пророчески, със светлина, деликатност и усещане за древно познание.
Искахме не просто да разделим героите по класове, а да покажем колко разнообразно може да изглежда една и съща архетипна роля, нюансите, контрастите, което важи и за реалния свят. И въпреки тези силни контрасти, винаги търсихме нещо, което да ги обединява – обща естетика, свързаност и ясна принадлежност към една и съща мисия.
Искахме светът, който създаваме, да бъде магичен, но не прекалено абстрактен – достатъчно богат, за да провокира въображението, но и достатъчно ясен и разпознаваем, за да могат и подрастващите с лекота да се свържат с героите.
Кой беше първият герой, който се появи в света на Mini Chronicles? И как подхождате към създаването на един персонаж – с история, с визуален образ или с определена емоция?
Пламена: Първият герой, който се появи, беше Брамина. Тя е може би най-личният персонаж за мен, защото в нея има много от енергията, с която влязох в света на Ехолис – идеята за грижа, интуиция, връзка с природата, вътрешна сила и способността да създаваш живот дори там, където всичко изглежда разрушено – всичко това са неща, които ме интересуват и привличат. Брамина черпи енергия от природата, корените и духовете на предците. При нея процесът не започна само от визия или от конкретна роля, а от усещане. Исках тя да не бъде лечител в клиширания смисъл, а герой със специфична сила, памет и дълбочина.
Подходът към създаването на персонаж рядко е само един. Понякога началото идва от песен, понякога от цвят, от силует, от движение, от митологичен образ или от чиста емоция. След това започва изграждането и трансформацията – как изглежда героят, каква е неговата роля, какво носи в себе си, какво пази и какво би накарало едно дете да го запомни.
Колко различни версии преминава един персонаж, преди да стигне до финалния си вид? Кой е героят, който се промени най-много от първата скица до финалната карта?
Пламена: Готиното е, че повечето герои не преминаха през драматична промяна от първата скица до финалната карта. Обикновено още в началото успявахме да уловим тяхното основно присъствие – силуета, енергията и усещането, което трябва да носят, характера им. След това тяхната същност трябваше да бъде категорично изразена чрез детайли, поза, цветове и стилистика, като ядрото на персонажа оставаше същото.
Героят, който се промени най-много, беше Дориан от Shapeshifters (Превъплъщенията). Още в самото начало той беше замислен като персонаж на контрастите – в началната си версия имаше съвременен, стрийт вайб – с усещане за градска енергия, графити култура, скейтборд, бунтарски дух. Другата му същност идваше сякаш от съвсем различна епоха – по-стара, по-елегантна, почти театрална и загадъчна. Точно този сблъсък между две на пръв поглед несъвместими идентичности беше най-вълнуващата и интересна част в създаването му. Искахме да играем с контраста между минало и бъдеще, между уличното и аристократичното, между импулса и контрола. В известен смисъл, Дориан се превърна в герой, който носи студена логика и топла интуиция.
Най-важното за нас обаче беше идеята, че истинската сила не е нито в миналото, нито в бъдещето, а в способността да присъстваш изцяло в настоящия момент. Именно затова Дориан се оформи като един от най-многопластовите персонажи, той е герой, при който външната трансформация отразява вътрешното състояние.
Какво трябва да притежава един герой, за да бъде запомнен от децата?
Пламена: За мен най-важното е героят да бъде разпознат веднага и то не само визуално, а емоционално. Още преди детето да прочете какви са ефектите му или към кой клас принадлежи, то трябва да може да усети: „Този е смел“, „Този е мистериозен“, „Този лекува“, „Този пази другите“. Един запомнящ се герой трябва да има ясно присъствие – силует, поглед, поза, цвят или детайл, който остава в съзнанието. Той трябва да носи характер, да предизвиква любопитство и да оставя място играчът сам да си доразвие историята му, а не да бъде просто красиво нарисуван образ. Ако още при разкриването на картата в магазина искаш да включиш този герой в стратегията си, да върнеш легендата за него – значи персонажът вече е започнал да живее свой собствен живот.
Четирите класа – Warriors, Healers, Mages, Shapeshifters – имат много различна визуална енергия. Каква е логиката, която да ги свързва като обща вселена, въпреки различията им?
Пламена: Визуално ги обединява общият език на света – богатите детайли, символите, силните силуети и цялостното усещане, както и факта, че всеки герой има история отвъд самата карта. Дори когато един персонаж е много различен като култура, епоха или настроение, той трябва да може да застане до останалите и да изглежда като част от една по-голяма вселена.
За нас беше важно отделните категории да не се усещат като самостоятелни, несвързани серии, а по скоро като различни сили в един и същи свят. Те са контрастни, но не случайни. Всяка от тях носи различен начин на съществуване – едни се бият, други лекуват, трети виждат отвъд видимото, четвърти се променят себе си и реалността и именно това направи света на Ехолис по-жив и интересен.
Защо решихте да преплетете български мотиви с класически фентъзи образи? И как се постига баланс между двете характерни визии?
Пламена: Искахме светът да носи усещане за познат корен, но пречупен през фентъзи език, да вземем нещо много наше – шевиците, кукерските маски, звънците, кожите, усещането за обред и защита – и да го преведем на езика на фентъзито. Те вече носят история, ритъм и характер в себе си, затова не ги използвахме просто като украса, а като част от идентичността на героите, не като буквална носия или фолклорна илюстрация, а като визуален код. Балансът е в това българските елементи да не стоят като декорация, а да са вплетени в характера на героя. Фентъзито дава свободата и мащаба, а фолклорът дава душата.
Как използвате AI в процеса на създаване и какво остава изцяло човешка работа? Къде свършва ролята на технологията и започва ролята на автора?
Пламена: Всъщност редът е обратен – къде свършва ролята на автора и започва тази на технологията😊. Защото авторът е първичното, той е и първоизточникът.
AI е инструмент, който подпомага работата, като ускорява част от етапите и позволява по-бързо да се изследват различни визуални посоки, но той не създава нищо вместо нас. Творческата част е изцяло човешка работа – концепцията, развитието на идеите, щрихите, скиците, характерът на героя, неговата енергия, историята и посланието. Ние решаваме кой е този персонаж, какво носи, как трябва да се усеща и защо съществува в света на Mini Chronicles.
Смятате ли, че AI променя начина, по който дизайнерите разказват истории?
Пламена: AI не би трябвало да променя историята, а да рефлектира единствено върху времето, за което тя оживява визуално. AI е инструмент, който може да ускори процеса, да помогне в търсенето на варианти и да даде повече свобода за експерименти, но посоката, идеята, усещането, началната изработка и развитие – разказът на история – си остават човешка работа.
Можете да събирате карти Mini Chronicles с покупки над 3€ / 5,87 лв.*в Minimart. Количествата са ограничени.
*Картите се подаряват на случаен принцип при покупка, отговаряща на условията за участие. Пълните правила на промоцията – на mini-chronicles.mini-mart.bg.
