Познаваме Матю МакКонахи като носител на „Оскар“, който участва в повече от 40 филма с общи печалби от над 1 милиард долара. 50-годишният актьор е истинска звезда и една от иконите на Холивуд. Но също така цени малките неща в живота, зарекъл се е да отрича славата и парите, макар те винаги да го съпътстват, и е напълно отдаден на семейството си.
В интервю за подкаста „5 въпроса с Дан Шавбел“ МакКонахи разказа историята за това как съвсем случайно е решил да стане актьор. Бил е близо до това да завърши право и мечтаел да е адвокат, но съдбата го тласнала в друга посока в последния момент. Той говори и за автобиографията си „Greenlights“ – мемоар, базиран на дневника, който е обновявал цели 35 години.
Матю Макконъхи: Актьорът, преживял сексуално насилие, който никога не се е чувствал като жертва
„В началото започнах да пиша дневника си, така както го правят другите“, споделя звездата от „Интерстелар“ и „Истински детектив“. "Когато нещата не се получаваха и когато опитвах да ги обясня, когато бях изгубен и търсех своята идентичност. По-късно, когато влязох в 20-те си години и започнах да откривам себе си, когато имах работа, добри оценки и добри взаимоотношения, продължих да пиша. Казах си: „Продължи да го правиш, МакКонахи“.
„Замислих се защо толкова често имаме навика да правим дисекция на нашите провали. Хей, нека да го правим и с успехите си“, призовава той.
МакКонахи губи баща си, когато е на 23 години, а това е един от най-тежките периоди в живота му, тъй като Джеймс Доналд е бил най-важният човек за него. В книгата си актьорът пише, че животът е една магистрала, по продължението на която виждаме червени, жълти или зелени светлини. Смъртта на баща му е "спряла автомобила", но актьорът променя напълно мирогледа си и случилото се се превръща в зелена светлина.
„Той ме научи на много неща и ми предаде много ценности. Аз обаче не ги прилагах на практика, а по-скоро ги приемах като навици, основно защото знаех, че все още той е до мен. Можех да разчитам на него. Той беше всичко и наистина се нуждаех от него. Справях се зле с нещата, на които ме учеше, не знаех кой съм“, казва актьорът.
„Когато него вече го нямаше, веднага се съвзех. Казах си, че трябва да стана мъж. Да имам куража да бъда този, който съм. Вече нямах защита, не разполагах с опората, която ми даваше моят баща. Месец след като почина, издълбах в едно дърво фразата: „По-трудно впечатлен, повече ангажиран“. Имах предвид, че в света съществуват неща, които не са вечни – хора, слава, пари. Дотогава ги почитах, но си казах, че повече няма да го правя“.
МакКонахи споделя, че точно тогава е започнал да вижда света с просто око. Знаел, че е сам и това му е дало още по-голям тласък напред. Поемал е повече рискове и е разбрал какво иска да прави с живота си. „Ето това беше зелената светлина“.
В книгата си актьорът пише, че първата стъпка да опознаеш себе си е да си отговориш на въпроса какъв не си. А как МакКонахи е разбрал какъв не е?
„Винаги си представях, че ще бъда адвокат. Кандидатствах в Тексаския университет с идеята да стана юрист. По време на втората ми година, когато изпитите настъпваха, изпитвах затруднения със съня. Идеята да стана адвокат ме беше обзела – имам още няколко години, преди да завърша, след това трябваше да си намеря работа, а нямаше да мога да вляза в този свят, в тази професия, преди да съм навършил 30“, споделя холивудската звезда.
„Тогава вече пишех в дневника си и бях споделил кратките истории с мой приятел, който ми каза: „Хей, много са креативни и интересни“. А после добави: „Знаеш ли, човече, може би трябва да се пробваш пред камерата. Имаш добър характер. Притежаваш увереността да го направиш. Опитай“.
Първоначално МакКонахи остава скептично настроен и не иска да се отклонява от пътя. За него това е твърде „авангардна“ идея. После обаче се замисля и осъзнава, че иска да е актьор. Единственото, което е трябвало да направи, е да се обади на баща си и да го „разочарова“, казвайки му, че няма да следва право.
„Помислих си, че ще ми каже: „Наистина ли, момче? Това не е истинска професия“, споделя Матю. Тъй като баща му е бизнесмен, самият той е научен от малък, че трябва да се труди здраво, за да се изкачи по йерархичната стълба на една компания. А всъщност се оказва, че желае да зареже всичко, което е постигнал до момента и да се хвърли в непознати води.
„Обадих му се и той ми каза: „Хей, приятелче, как върви?“. „Татко, не искам повече да уча право. Искам да кандидатствам във филмово училище“, отвърнах аз. Кратка пауза и нов въпрос отсреща: „Сигурен ли си в това, което искаш?“. Веднага казах: „Да, татко“. Нова пауза. А той даде одобрението си: „По-добре тогава се отдай напълно на мечтата си“, споделя МакКонахи.
„Потънах в сълзи, когато баща ми ме подкрепи по този начин и ми даде такава сила. Даде ми свободата да преследвам мечтите си“.
В „Greenlights“ носителят на „Оскар“ дава съвети на хората, които страдат от депресия и постоянен стрес. Във времена, в които почти всички се изолират у дома заради пандемията от коронавируса, предписанията на МакКонахи звучат повече от актуални.
„Нека не пропиляваме 30% от енергията си в тревожност“, казва звездата от „Интерстелар“. Нека не си мислим: „Може би утре Covid вече няма да го има. Може би утре нещата ще се върнат към нормалния си ритъм“. Защото ще се събудим и нещата ще са същите. Ако правим това, тези мънички лични върхове и падения източват енергията ни. Аз препоръчвам да действаме по друг начин. Мислете си, че правим всичко за следващите три години, или пет, или 10, може би дори за целия си живот“.
„Е, това не значи, че сме на прага на деня на Страшния съд. А означава, че механизмите за самосъхранение са се активирали и започваме да пестим енергията си в резерв. Така можем да се справяме по-добре с чувствата си през деня и стресът няма да ни пречи толкова. Ще можем да си почиваме по-добре. Аз мисля в дългосрочна перспектива. Защото светът отново ще се отвори, ще обърнем нова страница като общество. Това ще бъде подарък за нас“, казва МакКонахи.
Актьорът има и съвет за всички хора, които не успяват да намерят себе си и да се реализират: „Ако сте такива късметлии, че да имате способността да правите определени неща и разполагате с мотивация, действайте, независимо каква е работата. Не стойте на тъч линията. Влезте в играта“.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
