"Няма нужда да се лъжем, че този парламент ще изкара целия си мандат... Това поставя пред него една основна задача - задължителна промяна в Изборния кодекс, за да може всеки един гражданин да упражни правото си на глас".
Анонсът на Тошко Йорданов от 15 април описва бъдещето пред 45 Народно събрание съвсем точно. Дори да не се стигне до съгласие за ново правителство, със сигурност парламентът няма да се разпусне, преди да приеме промени в правилата за провеждане на следващите избори.
"Има такъв народ", "Демократична България" и "Изправи се! Мутри, вън" вече са внесли своите предложения за промяна на Изборния кодекс. Трите групи разполагат с общо 92 от 240 гласа, което означава, че ще им е нужна или явната подкрепа на БСП и/или ДПС, или друг вид тактическо съдействие с кворума, за да може да минат предложенията им.
Ако няма особени разлики между идеите им за създаване на МИР "Чужбина" и премахването на лимита за откриване на повече от 35 секции в страни извън ЕС, правилата за назначаването на бъдещия състав на ЦИК ще създадат сериозни противоречия между партиите в парламента.
Единственото, което обединява трите проекта в частта за ЦИК, е мнението, че действащият й състав трябва да се разпусне в най-кратки срокове.
В мотивите на "Има такъв народ" се съдържа оценката, че "настоящият състав на комисията не оправдава доверието, което й е гласувано като национален орган за управление на изборите".
От ИТН обвиняват ЦИК за това, че е бездействала по подготовката на дистанционното гласуване, не е направила навременна разяснителна кампания за машинното гласуване, не се е съобразила със заявеното желание на българите в чужбина да гласуват в конкретни места, допуснала е "неправилно прилагане на разпоредби от Изборния кодекс" и др.
Комисията в момента се състои от 20 членове с петгодишен мандат, който започна да тече през 2019 г., а възможностите за предсрочното им отстраняване по закон са много ограничени. Поради тази причина и трите парламентарни групи търсят начини този мандат да се прекрати чрез изменения на принципни правила за съставянето на ЦИК.
Най-сериозните промени се виждат в проекта на депутатите на Слави Трифонов. В него се отнема възможността на партиите без представителство в Народното събрание да предлагат по един член на ЦИК. Досега тази опция съществуваше за партиите, които имат евродепутати - например, такава е ситуацията с ВМРО, която има двама свои представители в ЕП (Ангел Джамбазки и Андрей Слабаков), но не прескочи бариерата за 45 Народно събрание.
В ЦИК има и представител на някогашния "Реформаторски блок" - Ивайло Ивков, предложен за неин член през март 2019 г. По това време РБ имаше възможност да излъчат свой кандидат на база на резултата си от Евроизбори 2014 г. (малко след съставянето на ЦИК бяха проведени нови избори за ЕП, когато "Демократична България" получи мандат за Радан Кънев).
Ако това предложение мине, съставът на ЦИК вече няма да е 18 (+), а точно 15 души.
Аргументът на ИТН - разминаването в мандатите на Европейския парламент и Народното събрание води до диспропорция на представителството на определени партии в институцията, която ръководи изборния процес.
На второ място, депутатите от групата на Трифонов предлагат промяна в начина, по който се съставя ЦИК. Досега ръководството на комисията се избираше от Народното събрание, а президентът издаваше указ с назначението на останалите представители на класиралите се партии. Намесата му в процеса е до голяма степен формална, макар че в мандата на Росен Плевнелиев имаше спорове относно квотното разпределение или сроковете за назначаване.
"Има такъв народ" прехвърля публичната част на назначенията към президенството, включително консултациите около подбора на предложените кандидати. В проекта за промени на Изборния кодекс обаче не се уточнява какво се случва, ако президентът не е съгласен с един или друг кандидат. Не се предвижда връщане на номинации например, каквато опция е предоставена на президента при избора на главния прокурор и председателите на ВАС и ВКС.
Изместването на фокуса от Народното събрание към "Дондуков" 2 в съставянето на ЦИК обаче накара експерти като политологът Огнян Минчев да предупреди, че "в навечерието на президентските избори Румен Радев и неговите нови парламентарни съюзници искат президентът да контролира и надзирава процедурите по собственото си преизбиране през ноември".
"България все още е парламентарна република. И всеки - във и извън парламента - който иска съхраняването й като форма на държавно управление трябва публично да я защитава срещу посегателства като това предложение - Радев да получи контрола върху изборната администрация, чрез което да си осигури гарантирано преизбиране наесен. Мястото на контрола върху изборния процес е в парламента", пише Минчев в мнение във Facebook.
Дали изобщо "парламентарните съюзници" на Радев имат мнозинство в Народното събрание, засега е спорен въпрос. Нито "Демократична България", нито ИСМВ предлагат изнасяне на процедурата по избора на ЦИК извън парламента. Дали "Има такъв народ" ще събере по-голямо мнозинство от 51 гласа, не е сигурно, като се има предвид позицията на ГЕРБ и ДПС по темата.
"До момента членовете на ЦИК се излъчват на квотен принцип от парламентарно представените партии. Целта е партиите да се наблюдават и контролират една друга по време на изборите. Точно тази конструкция е в основата на сравнително нормалното протичане на изборите през последните 30 години. Станислав Трифонов, очевидно с помощта на президента, иска да разруши тази конструкция. Това поставя под риск, както легитимността на президентските избори, така и демократичния процес в България", казва Тома Биков от ГЕРБ по повод идеите на ИТН.
"Деморкратична България" предлага друга радикална промяна - този път в броя на членовете на ЦИК, а именно двукратното им съкращаване от 18 на 9 души. С това досегашният пропорционален квотен принцип ще отпадне.
Предлага се президентът напълно да бъде изваден от процедурата по образуване на комисията, като Народното събрание да избира и председателят, и заместниците му, и членовете на ЦИК.
Конкретни аргументи за тези изменения не са посочени извън общата цел "ЦИК да има статут на независим професионален орган, който действа по-ефективно и в обществен интерес, а не съобразно интереса на партиите и коалициите, които са излъчили персоналния състав на комисията".
Без задължително спазване на партийни квоти се формират и други държавни комисии, избрани от Народното събрание, но съставът им винаги отразява компромис с мнозинството в парламента, а не винаги е гаранция за професионализма на кадрите.
За разлика от "Има такъв народ", ДБ не се отказва от възможността на непредставените в действащия парламент партии да излъчват по един свой представител в ЦИК.
В проекта на "Изправи се! Мутри, вън" броят на членовете на комисията също се намалява, но на 15 души. Оставя се опцията за представителство на партиите с евродепутати. Фокусът в проекта на Мая Манолова е върху промените в съставянето на списъците с избиратели, а не толкова върху формирането на администрацията.
ИСМВ обаче настоява за избор на нова ЦИК в 20-дневен срок от евентуалното приемане на промените в Изборния кодекс, като новоизбраният състав да довърши мандата до 2024 г.
"Има такъв народ" задава още по-къс срок - 14 дни - за да може президентът да смени членовете на ЦИК (по предложение на парламентарните групи), като мандатът на новата комисия да започне да тече от 2021 г. напред.
"Демократична България" иска избор на нова ЦИК до един месец, като също предлага тя да разполага със собствен 5-годишен мандат.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
