Народното събрание прие днес окончателно поправките в Закона за адвокатурата, с които позволи на адвокатите да могат да рекламират своята професионална дейност.
На второ четене бяха гласувани и изменения в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), съобщава правният сайт "Лекс".
Парламентът отмени забраната адвокатите да рекламират дейността си под заплахата от потенциални санкции от страна на Европейската комисия, която от години води наказателна процедура срещу България.
„Рекламното съобщение на адвокат съдържа информация, която го индивидуализира и представя вярно и по обективен начин неговата професионална дейност. Рекламното съобщение трябва да е в съответствие с принципите на поверителност, почтеност и опазване достойнството на адвокатската професия“, гласува парламентът.
Освен това прие и следните забрани:
- да използва невярна или подвеждаща информация, включително относно размера на адвокатското възнаграждение или оказването на безплатна адвокатска помощ и съдействие
- да извършва сравнение с други адвокати или адвокатски дружества, което не се основава на обективни характеристики или нарушава принципите на поверителност, почтеност и опазване достойнството на адвокатската професия;
- да разкрива данни за клиенти или техните дела
- да поражда неоправдани очаквания за постигане на резултат, който не зависи само от професионалната дейност на адвоката
- да отправя рекламни съобщения лично или чрез посредник към лица или близки на лица, които са пострадали, жертви или на друго основание са в положение на невъзможност да преценят и свободно да изберат своя адвокат
Освен това, за първи път на адвокатите се разреши да осъществяват контакт с потенциални клиенти чрез посредник. Предвижда се, когато на посредника се дължи възнаграждение, то да се определя отделно от адвокатското.
С промените в закона депутатите гласуваха размерът на адвокатското възнаграждение да се определя в договор между адвоката и клиента.
Премахва се задължителния минимален размер на адвокатското възнаграждение, след като Съдът на ЕС прие това за нарушение на европейскота право.
Според Съда на ЕС основният проблем е, че наредбата за адвокатските хонорари се приема от адвокатурата - това се смята за потенциално нарушение на правилата за конкуренцията
Парламентът реши, че тази несправедливост трябва да се коригира с наредба, която ще съдържа критерии за определяне на адвокатското възнаграждение.
Тя ще се издава от министъра на правосъдието по предложение на Висшия адвокатски съвет. Тя трябва да бъде приета в 6-месечен срок.
„Възнаграждението трябва да е справедливо, обосновано и да съответства на достойнството на адвокатската професия“, приеха още депутатите.
Освен че има наредба, която ще дава само ориентировъчни, но не и задължителни критерии за преценката на хонорара - въвежда специален лимит, под който съдът не може да пада - това, което е платила насрещната страна в даден процес за адвокат.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
