Европейският парламент одобри първия общ закон, който гарантира защита на независимостта на медиите в целия ЕС.
Окончателното гласуване на Закона за свободата на медиите се случи с подкрепата на 464 евродепутати, като 92 бяха против, а 65 се въздържаха.
Законът задължава всички национални власти в ЕС да осигурят по-висока сигурност на журналистите срещу зловреден натиск и да въведат ограничения за употреба на шпионски софтуер срещу репортери с цел разкриване на техните източници.
Няколко европейски държави, сред които Франция, Италия, Финландия, Швеция, настояваха за прокарване на изключение, което да позволи подслушването на комуникацията на журналисти при "заплаха за националната сигурност".
Занапред тази мярка ще се използва само в крайни случаи и ако има законово основание. Журналистите, които са подлагани на подобен тип следене, обаче ще трябва да бъдат напълно информирани за това. Повод за напрежението бяха разкритията за злоупотреби със софтуер като Pegasus и Predator срещу репортери от държави като Гърция, Унгария, Полша и Испания.
Докладчикът Сабине Ферхайен твърди, че няма да има ограничения в разследващата работа на медиите въпреки допуснатото изключение.
Журналистите ще имат право и да търсят съдебна защита за нарушените си права.
Законът за свободата на медиите обръща специално внимание и на обществените радиа и телевизии, които трябва да бъдат защитени от опити за намеса в редакционната им зависимост чрез свиване на държавните бюджети.
Занапред те ще трябва да разполагат с адекватно, устойчиво и предсказуемо финансиране, както и с гаранции срещу външна намеса в редакционните и оперативните им решения.
Както и досега - те ще бъдат длъжни да предоставят новини и мнения, като спазват принципите на плурализъм и безпристрастност. Ръководителите им ще трябва да бъдат назначавани с прозрачни и недискриминационни правила, които трябва да са предварително ясни. Отстраняването им преди края на мандатите ще може да се случва само в извънредни обстоятелства.
Медиите ще трябва да предоставят публична информация за своите собственици, финансиране и евентуални рекламни приходи от държавни институции.
Нова институция ще бъде създадена за контрола на прилагането на тези правила - Европейски борд за медийните услуги. Той ще се състои от членове на националните медийни регулатори и ще предоставя експертни съвети за регулаторни, технически и практически аспекти.
Една от функциите му ще е и да дава мнения за влиянието на медийната концентрация върху пазара на медийни услуги и по определени регулаторни и административни мерки на отделните национални власти.
Бордът ще съдейства и за координацията между медиите и т.нар. много големи онлайн платформи като Facebook, Twitter, Google и др.
Той ще има специфична роля и в борбата срещу дезинформацията, вкл. чуждестранната намеса и манипулации - най-вече от страна на външни за ЕС страни.
"С Акта за свободата на медиите, ЕС създава законова рамка за по-голямо културно разнообразие, свобода и независимост на медиите в Европа. Нашата цел е да запазим редакционната независимост на европейските медии, да подобрим медийната регулация чрез мерки за прозрачност, и да защитим журналистите в цяла Европа", каза председателят на ЕП Роберта Мецола.
Тя посвети приемането на закона в памет на убитите разследващи журналисти Дафне Каруана Галиция (Малта) и Ян Куцяк (Словакия).