Петър Ганев, ИПИ: Българските Gen Z ценят парите и ще сменят работата си все по-често

"Млада България" е проект на "Булевард България", в който, заедно със социолозите от агенция "Насока" и експерти от различни сфери, ще изследваме и анализираме младите българи от поколението Z. Това са момчетата и момичетата на възраст между 16 и 25 години, които ще бъдат двигателите на икономиката, културата и националните постижения в следващите три десетилетия.

Какво е отношението на Gen Z към парите, образованието и професиите - това са въпросите, върху които се фокусира икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика. Интересите му са в областта на развитието и икономическия цикъл, публичните финанси и ролята на държавата, регионалното развитие, свободните пазари и неравенството. Изучава и историята на Австрийската икономическа школа. Ганев е председател на УС на Българската макроикономическа асоциация в периода 2016-2017 г. В периода 2020-2023 г. е член на Надзорния съвет на „ПФК Левски“. Автор на множество статии с икономическа тематика. Отговаря за студентските инициативи на ИПИ.

Българските Gen Z разчитат на икономическия растеж. Това е първото поколение в сравнително новата история на страната, което не се е сблъсквало директно с тежък макроикономически провал или дълбока промяна в обществения строй.

Напротив, въпреки връхлитането на всякакви кризи, през последните две десетилетия като цяло сме в период на растеж. Ако милениалите продължават да се питат дали въобще някога ще живеят в „нормална“ държава, Gen Z съзряват в среда, която всъщност не е далеч от това понятие, колкото и да ни се иска да извикаме, че всичко е корумпирано и в упадък.

Новото поколение е по-скоро оптимистично настроено, масово завършва университет, навлиза на пазара на труда при много ниска безработица, не си стяга багажа да се изнесе на запад и осъзнава, че живее по-добре от своите родители.

Gen Z и милениали завладяват икономиката

Около 950 хил. са всички на всички млади хора, родени в периода 1997-2012 г., които в огромната си част все още учат и тепърва ще играят роля в икономиката на страната.

Милениалите, родени в периода 1981-1996 г., достигат 1,2 млн. души и вече оформят новия профил на българската икономика. Всъщност, ако отправим един по-дълъг поглед към поколенията, то в следващите 1-2 десетилетия ще видим

1) как милениалите изтикват бумъри и Gen X (родените преди 1964 г., и родените между 1964 и 1980 г.) като основен фактор в икономиката и неизбежно стават „олд скул“ и

2) как Gen Z навлизат на пазара на труда и започват да носят едно ново мислене.

И двете най-вероятно означават, че идва промяна, която е по-дълбока от чисто технологичното развитие, навлизането на AI и прочее.

Демографският фактор тук е важен. Групата на Gen Z е по-малка, което има пряко отношение към потенциала на икономиката. Средно в отделните възрасти на това поколение има по около 60 хил. души, при милениалите някои възрасти достигат до 85-90 хил. души, а при Gen X има възрасти с по над 100 хил. души.

Това показва, че Gen Z не могат да заместят (като брой) всички, които постепенно отпадат от пазара на труда – в момента на всеки 10 буумъра, които излизат от трудоспособна възраст, се падат по 7 млади българи, които влизат в нея. Могат обаче да ги заместят като принос, тоест като икономическа активност, производителност и в крайна сметка като добавена стойност в икономиката.

Малките са по-умни и най-вероятно ще отвеят критикарите

В обществото изглежда битува някакво схващане, че преди години се е учило от сутрин до вечер, а сега новото поколение не чете, слуша чалга и само гледа тъпо в социалните мрежи. Това, разбира се, не е точно така. Всъщност, данните на националната статистика показват, че по-голям дял от младежите на 25 г. четат спрямо хората на 35, 45 и 55 г.

Младите ходят повече на кино и живи представления, посещават повече културни забележителности. Да, чалгата все още заема челно място в допитването до зетките, но вече отстъпва първата позиция при 20-25 годишните, както и въобще в големите градове. За сравнение, само си припомнете какви дивотии слушаха милениалите през 90-те и пак взеха, че станаха хора.

Но да оставим книгите и музиката. Gen Z, както и милениалите, мачкат всички други поколения със своите дипломи. Поне на хартия, образователната структура на младите е най-добра в цялата история на страната. Към момента вече над 40% от хората, които са на възраст 25-34 г. имат висше образование, като делът се повишава със всяко ново поколение.

При младите на възраст 16-25 г. е напълно възможно този дял да достигне близо до границата от 50%. С други думи, почти половината Gen Z най-вероятно имат или скоро ще получат диплома за висше образование. Това е два пъти по-голям дял на висшистите спрямо групата на техните родители, баби и дядовци, или просто спрямо всички родени преди 1980 г.

Дипломите обаче няма да са достатъчни и това се вижда от устойчиво слабото представяне на 15-годишните в широко известната програма за международно оценяване на учениците (PISA). Очакванията са, че младите хора, които тепърва навлизат на пазара на труда ще сменят многократно работното си място, в т.ч. ще сменят и естеството на своята професия. Това, което е било водещо за техните баби и дядовци – да получат сравнително трудно квалификация, която да предопредели техния професионален път, няма да е в сила за Gen Z.

Те имат лесен достъп до знания и дипломи, но изпитват трудности с практическата приложимост на своите умения и ще им се наложи многократно да преоткриват своята роля в икономиката. За тяхно щастие пазарът на труда най-вероятно ще им даде тази възможност.

Парите ли са най-важното?

Със сигурна диплома, но със спорни умения, големите страхове на младите са свързани с работата и парите. Докато обществото постоянно чертае разделителни линии в чисто социален план, Gen Z извеждат на преден план икономиката.

Трите най-големи страхове на младите в проучването са дали ще имат достатъчно пари, дали ще си намерят хубава работа и да не се провалят. Водещият приоритет на младите (особено след 20-тата годишнина) е финансовата сигурност (бие дори образованието), а най-важното на работното място е заплатата.

В поредица от въпроси младите хора дават строго монетарно насочени отговори.

Тази ориентираност към успеха, реализацията и парите обаче не бива да бъде сляпо отричана. Натрупаните негативи към парите, богатството и предприемачеството в годините на преход не бива да тежат и върху най-младите.

Практичното мислене за професионалната реализация може и да звучи скучно, но в съвременния свят е съвсем обосновано, а най-вероятно и предпоставка за адекватен поглед към по-дълбоки въпроси за морала и душата на българина. Допитванията до младите показват, че моралните категории са във възход, когато се обсъжда кое е най-важното за постигане на успех в живота.

Да имаш принципи и да си почтен влизат на челните места и дори изпреварват парите. Да си амбициозен и да имаш късмет остават в топ 5, но общата рамка определено се променя в посока на моралните категории.

IT-та са бум, а учителите бият инфлуенсърите

Най-желаните професии от младите са тези, които носят висок доход и/или сигурност в дългосрочен план – IT специалист, лекар, юрист, учител и т.н. Ако преди 10 години IT специалист е посочван от всеки десети млад човек (лекар и юрист тогава са били по-популярни), то днес всеки трети младеж поставя информационните технологии на първо място. Професията на IT специалистите е шест пъти по-популярна от тази на инфлуенсърите. Дори професиите на учител и полицай бият изкушението да си инфлуенсър.

В този смисъл, може би не бива да надценяваме висенето в социалните мрежи като категорична предпоставка за масово затъпяване.

Защо ентусиазмът на младите за България се пречупва на 20 г.?

Около 50% от младите хора на възраст 16-25 г. са оптимисти за бъдещето на страната. За своето собствено бъдеще оптимисти са над 75% от всички младежи. Gen Z, по една или друга причина, вярват повече в своето собствено бъдеще, отколкото в това на страната.

Резултатите обаче рязко се променят след 20-тата годишнина. Оптимизмът за собственото бъдеще се свива, а песимизмът за страната рязко се покачва. Прекрачването на 20-тата годишнина е периодът, в който младите започват да се интересуват от политика и да заявяват открито своите позиции.

Участието в подписки и протести се увеличава от два до три пъти, а делът на отговорилите, че не се интересуват от политика пада от над 90% при 16-19 годишните на 50% при 20-25 годишните.

Видимо ентусиазмът на Gen Z за бъдещето рязко се охлажда след 20-тата годишнина. Разделителната линия, както между оптимизма на възрастовите групи, така и между вярата в собственото бъдеще спрямо това на страната, се крие в институциите. В този смисъл може би няма нужда да прекаляваме с някакви безкрайни младежки стратегии и политики.

Ако се върнем към базовите неща – възможност за образование и работа, както и читави институции, които гарантират някакви принципи и почтеност в обществото, най-вероятно ще отворим много повече възможности пред Gen Z, отколкото всяко друго поколение у нас някога е имало. И тази работата, ако искаме да се случи скоро, ще трябва да я избутат милениалите.

Започнахме с това, че поколението Gen Z разчита на икономическия растеж. Сложна смесица от практични и монетарно ориентирани отговори за бъдещето, ръст на различни морални категории в мисленето и невъзможност да се влезе в строго очертаната кутия от обществото (заложена от силно критичните милениали), правят новото поколение наглед противоречиво и трудно за разбиране.

Въпреки това, изглежда, че Gen Z ще отговорят на икономическите предизвикателства.

По-сериозно притеснение буди не икономиката, а това пречупване на ентусиазма на младите за собствената им страна след 20-тата годишнина.

Тук вече отговорността е на всички, а задачата отива далеч отвъд икономическия растеж.