В края на миналата година Европейският съюз постигна споразумение по важни правила, които регулират използването на изкуствен интелект (ИИ). Комисарят на ЕС по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон дори го нарече "историческо".
С това ЕС нарави голяма крачка към превръщането си в първата голяма световна сила, която приема закони, регулиращи ИИ.
В България обаче по темата не се говори чак толкова много, като нито журналисти, нито политици успяват да я обяснят компетентно. Поне така смята евродепутатът Петър Витанов (ПЕС/БСП), който се занимава с този въпрос в работата си в Европейския парламент.
"Когато започнахме [работа по регулацията на изкуствения интелект] това предизвиква интерес в много държави, но не и в България. Мисля си, че темата е малко по-трудно разбираема и не всички хора си дават сметка, че изкуственият интелект е нещо много отвъд ChatGPT", казва той.
Без да се отрича или да се пречи на технологичния прогрес, работата с изкуствения интелект имат етични норми, които не бива да бъдат прескачани, и които трябва да се регулират, смята евродепутатът от ПЕС.
"Ние не сме срещу развитието на технологията. Това, че един автомобил може да се движи с 250-300 км/ч не означава, че няма ограничения в тази скорост. Технологиите могат да се развиват, но трябва да се запази здравето на хората и затова трябва да се направи ограничение", казва Витанов и добавя:
"Иновациите не винаги са били хубаво нещо, една атомна бомба също е иновация."
Основното му притеснение е злоупотребата с високорискови системи на ниво правителства и то не само недемократични.
Витанов дава за пример системите за лицево разпознаване, с които има възможност да се злоупотребява. Според него те могат да бъдат инструменти, с които да се нарушават основни човешки права, и очертава възможен сценарий: "Ако сте държавен служител, ще се замислите дали да отидете на протест, защото на следващия ден ви идентифицират и оставате без работа... и това е нещо, което се случва..."
Според Петър Витанов основният проблем, който трябва да се избегне, е в нарушаването на човешките права.
"Преминаването на тези етични норми, които имаме. Когато ги имаме на едно държавно ниво - например използва ги полицията, ефектът, който може да имат върху едно общество е наистина значим", казва още евродепутатът.
Сблъсъкът между лявото и дясното
Темата за изкуствения интелект се оказва една от редица такива, по които левите и десните партии се сблъскват в Европейския парламент. Като представител именно на лявото движение Витанов споделя, че то иска регулациите върху изкуствения интелект да бъдат увеличени, тъй като тези системи могат да бъдат опасни за човешкото здраве. Дясното обаче мисли по друг начин и иска по-малко регулации и повече стимул, за да се развива бизнеса и икономиката.
Въпреки че левите и десните партии са на различни мнения, те успяват да работят заедно. Нещо, което според Витанов, не се случва в българския парламент, където преди е бил народен представител.
"Парадоксално е, но в Европейския парламент се търси консенсус за разлика от българския парламент, където имаме много ясна обособена опозиция. Тук едната голяма партия е на власт, а другата голяма партия е в опозиция. В ЕП е обратното - търси се консенсус между едната голяма партия - лявата, и другата голяма партия - дясната", обяснява той.
Евродепутатът смята, че именно вторият подход е много по-конструктивен и може да доведе до резултати, тъй като винаги се намира консенсус въпреки различията. А такива има не само по темата с изкуствения интелект, лявото и дясното в Европа спорят по политиките за зелената трансформация, справянето с COVID кризата, но успяват заедно да постигнат споразумения.
За Витанов разликите между Европейския парламент и Народното събрание са повече от видни.
"В ЕП са хора с голям управленски и политически опит - бивши министър-председатели, министри. Не искам да звуча грубо, но в България се изреди всякаква шлака. В продължение на години виждаме абсолютен регрес в целия политически процес, опростачване, девалвация и деградация и девалвация. Няма никаква база за сравнение", изтъква той.
Част от разликите са и в самата специфика на законодателните органи, обяснява Витанов. В България законите се приемат само от Народното събрание, докато в Европейският съюз те преминават през три институции - Европейската комисия, парламента и Съвета на ЕС.
Но в крайна сметка 75% от българското законодателство е транспониране на европейското такова, смята той.
"Всеки един закон, който се гласува и се приема в ЕП и въобще от ЕС, колкото и далечен да ни се струва, се отнася към нашето ежедневие. Това, което се решава там не е нещо абстрактно и далечно, а касае всеки един от нас", допълва Витанов.
Пълното интервю слушайте (или гледайте) в подкаста "Европеец":
Проектът е съфинансиран от Европейския съюз в рамките на програмата за безвъзмездни средства, отпускани от Европейския парламент за дейности в областта на комуникацията. Европейският парламент не е участвал в неговата подготовка и по никакъв начин не е отговорен за или обвързан с информацията, данните или мненията, изразени в рамките на проекта, за които отговорност съгласно приложимото право носят единствено авторите, интервюираните лица, редакторите или разпространителите на програмата. Европейският парламент не може също така да поема отговорност за евентуални преки или непреки щети, нанесени при осъществяването на проекта.