Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Той е създал някои от най-добрите биографични книги от последните десетилетия - но името му никога не се е появявало на кориците им.
Дж. Р. Морингър е човекът, благодарение на когото Андре Агаси описа феноменалния си живот в автобиографията си "Open" - книга, която си заслужава да прочетете, дори да нямате никакъв интерес към спорта.
Сега журналистът, носител на "Пулицър", се оказа "писателят в сянка" на мемоарите на принц Хари. Изборът на литературния "глас" не е никак случаен.
Роден през 1964 г. в Ню Йорк, Морингър се справя отлично в пресъздаването на истински истории за млади мъже, които изграждат характера си, докато чувстват липсата на опора от баща си.
"Open" (преведена на български език като "Открито") на Андре Агаси е пример за този модел.
В автобиографията си от 2009 г. бившият световен No. 1 признава за първи път, че всъщност винаги е мразил тениса въпреки легендарния си талант и 8-те си титли от Големия шлем.
В основата на всичко стоят преживяванията му като малко дете, принуждавано от тираничния му баща - бивш олимпийски шампион по бокс от Иран, емигрирал в САЩ - да тренира всекидневно, без прекъсване, в нечовешки режим. Тренировките му са толкова стресиращи, че го отблъскват от играта - и психически, и физически.
На 40 години Агаси едва става от леглото си сутрин заради травмите от професионалната кариера, по време на която изживява бунта срещу баща си на кортовете на най-големите световни турнири, пред милиони погледи.
Чрез думите на Морингър Агаси разкрива, че е приемал метамфетамини като спортист, провалял е умишлено мачовете си, когато не е искал да играе, а прословутата му буйна дълга коса от 80-те всъщност е била перука, прикриваща оплешивяването му.
Агаси се обръща за помощ към Дж. Р. Морингър като "писател в сянка", след като прочита неговата автобиография "The Tender Bar" през 2005 г.
В нея журналистът разказва за собствения си живот през 70-те години, когато е изоставен от "брутално безчувствения" свой баща и отрасва като единствено дете на самотна майка.
На 8 години момчето започва да търси липсващата му бащина фигура в кварталния бар, в който среща полицаи и поети, букмейкъри и войници, филмови звезди и несретници - всевъзможни мъже, които се събират на едно място, за да разкажат за проблемите си и да забравят за тревогите си.
Разказът на Морингър за детето от разбито семейство, което търси себе си, е толкова завладяваща, че Агаси умишлено я чете на по-малки части, за да остане с историята за по-дълго време.
Сред другите популярни заглавия, създадени с негово съдействие, е и "Изкуството на победата" на съоснователя на Nike Фил Найт - книга, която е силно препоръчвана от хора като милиардерите Бил Гейтс и Уорън Бъфет.
През 2021 г. "The Tender Bar" се превръща и във филм, режисиран от Джордж Клуни, с участието на Бен Афлек и Тай Шеридан. Твърди се, че именно Клуни е човекът, който е свързал принц Хари с Дж. Р. Морингър.
Кой всъщност е авторът на "авто"-биографията?
Въпреки че Морингър прекарва около 250 часа в разговори с Андре Агаси ("понякога приличащи на психоанализа"), той настоява името му да не бъде записвано на корицата или на първата страница.
"Акушерката не се прибира у дома с бебето", казва той пред New York Times, когато разказва за стила си на работа и авторството на книгата.
Той твърди, че някои от най-добрите пасажи от "Open" пресъздават почти дума по дума онова, което Агаси му е разказвал. Заслугата на Морингър обаче не е малка. Докато чете Фройд, Юнг и книги за древната митология, той успява да пребори първоначалната вътрешна съпротива на топ тенисиста да говори за себе си.
Първите им разговори са "просто болезнени" заради отказа на Агаси да споделя чувствата си за отношенията със своите близки и приятели.
"Паметта му беше кристално ясна за мачовете, но не и за връзките му. Не беше достигнал до никакви изводи и не можеше да направи връзки между тях", казва Морингър. Дори се премества в Лас Вегас, за да бъде по-близо до тенисиста.
Неслучайно принц Хари сравнява журналиста със свой "изповедник" в благодарностите си в книгата.
