Тежките издирвателни операции на Планинската спасителна служба, продължаващи по над 10 часа, можеха да бъдат намалени многократно, ако съществуваше спасителна система и медицински хеликоптер за спешна помощ.
Екипите на спасителите провеждат в планината "дейност, присъща на 1945-1950 г.", а липсата на хеликоптер проваля шансовете за щастлив край на между 25-30% от случаите, при които хора имат нужда от спешна помощ.
Това разказа пред "Нова нюз" Красимир Стоянов, който има над 40 години опит в ПСС.
"Нямате идея какви качества изисква това да знаете, че ще намерите човек, който си е отишъл от този свят, да мъкнете по 12 часа тялото му, а да живеете в 2023 г. в страна от ЕС, която е задължена да има подобен тип спасителна система. В същото време в България се афишира като приоритет развитието на туризма. Ако вие знаете тези неща, как ще дойдете в България и ще ходите в планините? Кой застраховател ще ви направи нормална застраховка? Естествено, рискът е огромен", коментира Стоянов.
Той даде пример с подобен тежък инцидент като падането на двамата туристи под връх Вихрен, но от края на 80-те години при хижа "Иван Вазов" в Рила.
- Петима души загиват в района на хижата, като телата им трябва да бъдат свалени и откарани до София. Цялата операция тогава е продължила по-малко от час и половина с хеликоптер.
- "35 минути за достигане до хижата, 5 минути докато ни поставят до мястото на телата, 2 минути за обработката им и закачането на подвезна система, още 2 минути до хижата и прибиране в машината и 35 минути обратно до София", разказа Стоянов. В операцията са участвали пилотите на хеликоптера, двама следователи от МВР и трима спасители.
- "Просто си вършехме работата и имаше някаква система, за да не се налага момчетата да ходят по 12 часа в планината, да рискуват живота си и близките им да треперят, защото може да допуснат същата грешка като туристите", каза той.
Акцията под Вихрен на Нова година отне около 12 часа, като бяха необходими няколко подкрепления на спасители от Банско, Сандански, Разлог, Благоевград и Кюстендил.
Изпращането на военен хеликоптер от база Крумово се провали, след като се оказа, че силният вятър не позволява изтегляне на телата по въздух.
Пред Нова нюз един от спасителите описа изключително тежките условия, при които са успели да пренесат двамата загинали планинари: "Телата бяха в много трудно достъпен терен, трябваше да се ползват котки. Имаше лед, паднали дървета, камъни. Около 4,5 часа ходене пеша и още час и половина с автомобил, докато се достигне до пострадалите. Трябваше да носим телата на ръце. По радиостанцията получихме сигнал, че ще дойде хеликоптер, за да помогне, но не се случи така", каза Антон Костов.
Красимир Стоянов коментира, че подобни акции стават още по-изтощителни, когато става дума за извеждане на пострадал човек с фрактура.
"Представете си, че има човек със счупен крак на същото място - какво ще изпитва той, ако трябва да го сваляте с планинска количка от Влахинския циркус, през Кабата, хижа Вихрен и хижа Бъндерица? Какви мъки са за пострадалия и за момчетата, които трябва да го носят? Каква умора е - и психическа, и физическа".
Стоянов е песимист, че България може да получи нов оборудван медицински вертолет до края на 2023 г.
Той обаче настоява да се направи подготовка между екипите на Гранична полиция, ВВС и Планинската служба с "дребен финансов ресурс", за да може в подобни ситуации пилотите и спасителите да имат по-добра комуникация и ефективност.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: