Подкрепата за авторитарни популисти в Европа е на високо ниво, но вече не расте Снимка: © Getty Images

26,9% от европейците подкрепят авторитарни политически партии, както в лявата, така и в дясната част на политическия спектър. Това показва индексът на авторитарния популизъм на организациите Timbro и EPICENTER, който беше разпространен от Института за пазарна икономика.

Индексът описва начина, по който популистките правителства в Европа подкопават демокрацията и правата на човека и прилагат вредни икономически политики.

Въпреки че средната подкрепа за леви и десни популистки партии в Европа представлява исторически връх на подкрепа за тях, 2023 г. е петата поредна година без допълнителен ръст.

Понастоящем има данни, които предполагат консолидиране на подкрепата за популистките партии, но няма индикации за по-нататъшно разширяване, отчита анализът.

Новото нормално в Европа е авторитарна популистка партия да е в челната тройка по електорална подкрепа в почти всяка страна. Популярността на тези партии често води и до захващане на политическа власт, като повечето европейски демокрации са имали популистки партии в управлението в един или друг момент,“ посочва авторът на доклада Андреас Йохансон Хайно.

Петте държави с най-висока подкрепа за популистки и/или авторитарни партии са Унгария, Италия, Франция, Гърция и Полша. Обратно, петте държави на дъното по подкрепа за такива партии са Хърватия, Португалия, Обединеното кралство, Люксембург и Малта.

България се подрежда по-скоро в долната част на тази класация.

Изчисленията според методологията на индекса "общ дял на гласовете за авторитарни и популистки партии" в България бележи значителен ръст през последното десетилетие.

През 2014 г. достига почти 1/5 от всички гласове на парламентарните избори. Тогава в Народното събрание успяха да влязат две националистически групи (Патриотичният фронт и Атака) плюс "България без цензура" на Николай Бареков. През последните години възходът на "Възраждане" носи поредно увеличение, като според последното издание делът на популисткия вот в страната достига 17% през 2023 г.

Към март 2024 г. популистки или авторитарни партии участват в осем правителства в Европа: Унгария, Италия, Испания, Словакия, Словения, Финландия, Швейцария и Румъния. Въпреки това анализаторите отбелязват, че това все пак е най-ниското ниво на участие в правителства от 2014 г. насам, като през 2019 г. то е намаляло от 15 държави.

„Популистките партии по своята същност са антисистемни движения и са обединени от съпротивата си срещу политическите елити в съответните държави, но същевременно представляват много разнообразна група от партии, включително в отношението си към демокрацията. Ето защо, макар данните да показват общоевропейски тенденции, всяка партия трябва да бъде оценявана според собствените си особености,“ казва още Хайно.

Унгария, управлявана от националноконсервативната партия Фидес на министър-председателя Виктор Орбан, е начело на класацията.

Авторитарният популизъм върна назад с години, ако не и с десетилетия, правната рамка и икономическия напредък на моята родна страна, Унгария. Ето защо е важно трезво да оценим състоянието на правовата държава и либералната демокрация в Европа, за да можем да гарантираме, че държавите – членки на ЕС, ще се придържат към пътя на икономическия напредък и ще защитават индивидуалните свободи, “ казва Адам Барта, директор на EPICENTER

Унгария се превърна в олицетворение на нелибералната демокрация чрез усилията на Орбан да централизира властта, да отслаби конституционния контрол и разделение на властите и да ограничи свободата на медиите, отбелязват анализаторите.

Популистките икономически политики на Унгария доведоха до нежелани последствия: контролът върху цените не успя да се справи с инфлацията след COVID-19 и същевременно предизвика изкуствен недостиг на стоки от първа необходимост, се казва в доклада.

Днес популизмът е по-ляв, отколкото преди двадесет години, особено що се отнася до икономическата политика. Това е очевидно както по по-протекционистките им позиции за търговската политика, така и по отношение на твърдата защита на голяма и щедра социална държава“, казва авторът на доклада и допълва, че сред популистките партии се наблюдават и тенденции към промяна на отношението към ЕС.

„Макар че тези партии остават чувствително по-евроскептични от други, все по-малко от тях се застъпват за оттегляне от съюза, а няколко партии възприемат по-умерени позиции,” обобщава той.

Лявото популистко правителство, което управляваше Гърция през целия период между 2015 г. и 2019 г. с изключение на един месец „показа липса на уважение към демокрацията и свободата на изразяване“, когато се опита да наложи държавна регулация на медиите, се посочва още в доклада.

Подобни опити за централизиране на властта и ограничаване на свободата на изразяване бяха характерни и за наскоро загубилото изборите дяснопопулистко правителство на Полша.

Създателите на индекса предупреждават, че популистките правителства рядко изпълняват обещанията си и често влошават проблемите, за решаването на които са избрани.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

GEN Z дневници

Vol. 23: Ким Чен Ун > Дуа Липа, "Totally Spies" се завърна, Мая да върне паролите за TikTok

5 новини от седмицата, направили впечатление на Gen Z в редакцията на "Булевард България"

09:30 - 25.05.2024
Важно днес

Нацистко парти в скъп курортен бар шокира Германия

"Германия на германците. Чужденците - вън" и хитлеристки поздрави провокираха разследване на службите за сигурност

17:36 - 24.05.2024