Когато настъпи нощта, тези украински войници започват с военните операции. Те дебнат от сенките и стрелят по врага в опит да извоюват обратно окупирания от Русия град Бахмут в източната част на страната. Всяка зора ги приближава до победата.
Наричат ги "призраците на Бахмут" не само защото оперират нощем, но и защото екипът от елитни снайперисти е известен с това, че знае как да уплаши противника си. За тях разказва британската обществена медия BBC. Мястото на срещата е на фронта.
Групата се състои от около 20 войници и действа в покрайнините на Бахмут през последните шест месеца, като често военните им цели са с висока стойност. Командирът на снайперисткия екип - "Призрак", отвежда журналиста на BBC до базата - за която той казва, че се намира на "ръба на съществуването".
Базата вече е в обсега на руската артилерия. "Призрак" не трепва при удара на падащ наблизо снаряд.
"Хората винаги се притесняват от артилерията. От нея можеш да се скриеш, но от снайперист - не", казва той.
Командирът добавя, че откакто е в Бахмут, екипът му е убил много руски войници: "Има потвърден брой - 524. А 76 от тях са мои".
Украинските бойци знаят точната бройка, тъй като записват електронно всеки изстрел. Не всички обаче си водят сметка. Кузия - стрелец от мисията, казва: "Няма с какво да се гордеем. Ние не убиваме хора, а унищожаваме врага".
Преди войната той е работил във фабрика. Казва, че никога не е обичал оръжията, но се е почувствал принуден да вземе снайпер, когато Русия нахлува в родината му.
Кузия прави последна проверка на стоята пушка Barrett, произведена в САЩ, преди да тръгне за новата си мисия.
"Всяка операция е опасна. Когато сгрешим, врагът може да те уцели. Разбира се, че се страхувам - само глупак не би се страхувал", споделя той.
Той е придружаван от Тарас, който ще бъде неговият помощник и наблюдател, както и Куш - шофьорът, който ще ги закара възможно най-близо до фронтовата линия. Оттам двамата войници ще трябва да изминат повече от километър, за да достигнат целта си.
"Призрак" остава обратно в базата, заедно с новобранец, когото мъжете наричат просто "Британеца". Най-младият член на екипа получава това име, тъй като завършва първото си военно обучение във Великобритания. Все още му предстои да влезе в първата си мисия. Командирът казва, че е подбрал лично всеки член на отряда въз основа на "човечността и патриотизма" на мъжете, а не на техния военен опит и умения.
С настъпването на здрача екипът се качва в бронирания си високопроходим военен джип Humvee, а журналистите на BBC го следват по пътя. Шофьорът - Куш, им казва, че част от маршрута все още е под прицела на руската артилерия.
Когато той запалва двигателя, всички от отряда се прекръстват, а после в джипа прозвучава украинска рап песен, пусната от мобилен телефон, за да зареди войниците с настроение. Тя обаче ще прикрие и звука от обстрела.
Отначало такъв не се чува - Humvee е доста шумен, а Куш кара с висока скорост по неотъпкани пътища. Той обаче на няколко пъти сочи към небето и предупреждава: "Пристигащи". Наблизо се чуват няколко трясъка.
По пътя се виждат няколко разбити украински бронирани автомобила, а шофьорът посочва минните полета от двете му страни. След 20 минути превозът е стигнал крайната си точка и джипът спира до една разрушена къща. Двамата снайперисти отварят вратите и изчезват в мрака. Куш изкрещява: "Бог да е с вас", преди да потегли бързо за наобратно.
На връщане се чува още по-силна експлозия и се появава оранжева светкавица. Шумът на Humvee е още по-силен. Куш отваря вратата до него, докато шофира. Поглежда назад и започва да псува. Парче шрапнел е разкъсало една от задните гуми. Връщането в базата е стресово. Когато най-накрая те се връщат, Куш показва на журналистите голямото парче назъбен метал, което е разкъсало гумата.
Вече е напълно тъмно и обстрелът е утихнал. Вътре в базата останалата част от екипа държи радиостанции в очакване на новини от двамата снайперисти. Куш и Британеца се разхождат нервно.
През това време "Призрак" се обажда по телефона на малката си дъщеря. Тя е пусната на високоговорител, когато развълнувано извиква: "Обичам те, татко".
Седем часа по-късно и с малко сън, е време снайперистите да бъдат прибрани от мисията си. Журналистите отново се качват на Humvee.
Този път почти нищо не се вижда заради мрака, но Куш се опитва да шофира по спомен - избягва да включва фаровете, за да не привлече внимание. Снайперистите чакат на уговореното място, качват се във военния джип и всички заедно се връщат обратно в базата.
Кузия казва: "Един изстрел, една цел".
По-късно те показват на журналистите видео от нощната мисия. Казват, че руски картечар е стрелял по украинските войски в близост до фронтовата линия. Екипът смята да си почине до следващата операция. Тя е само след няколко часа.
"Щастлив съм, че се върнах, и съм щастлив, че всички са живи", споделя Кузия.
През последните шест месеца няколко души от екипа са били ранени, включително и командирът "Призрак". Но никой не е бил убит.
"Всяко пътуване може да ни е последно, но ние вършим благородно дело", казва "Призрак".
Един малък екип от снайперисти няма как да спечели войната, нито дори да върне Бахмут. Но бойците вярват, че действията им оказват влияние. Куш признава, че операциите имат психологически ефект върху врага - убиват по един руски войник от място, което не може да се види, и със звук, който не може да се чуе.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
