"Законодателят не си е мръднал пръста",
"Законодателната власт и ръководството на МВР и Правосъдието не ги интересуват интересите на гражданите",
"Законодателните предложения от сегашните управляващи понякога са идиотски",
"Войната на МВР срещу правосъдната система води до ненаказуемост на престъпниците"
Тези думи принадлежат на Ясен Тодоров - бивш член на ВСС от квотата на "Атака" и бивш председател на Етичната комисия на съвета в стария му мандат, останал в историята със скандалите за "Двете каки" и sms-ите от/до Бойко Борисов по време на ключови заседания.
Три години след приключването на мандата му като кадровик във ВСС, Тодоров вече има нов отговорен пост - зам.-директор на Националната следствена служба.
Тодоров даде три интервюта на живо по трите национални телевизии в четвъртък сутрин, в качеството си на ръководител на разследването по тежката катастрофа на бул. "Черни връх", при която бивш футболист, лежал в затвора за разпространение на наркотици, с фалшива книжка, фалшиви регистрационни номера и фалшива полицейска синя лампа, уби две жени.
Единствените пресни новини от НСлС по случая бяха свързани с това, че Георги Семерджиев е привлечен като обвиняем и отказва да се тества за алкохол и наркотици повече от денонощие след престъплението.
Ясен Тодоров обаче иска да си каже думата по втора "тема" - която няма нищо общо с разследването на катастрофата - и не търпи възражения от репортерите.
Точно в този ден ВСС най-после трябва да разгледа по същество исканията за отстраняване на главния прокурор (и негов административен ръководител) Иван Гешев заради уронване престижа на съдебната власт и служебни нарушения.
Тодоров използва обществения интерес към работата на следствието, за да вмени вина на онези, които са си позволили да поискат отстраняването на Гешев. В едно от включванията си успя дори да намеси казуса със закриването на Специализираната прокуратура - макар че тя никога не се е занимавала с разследвания на катастрофи.
Едно от основанията в искането на правосъдния министър Надежда Йорданова е свързано със стари методически указания на Гешев до всички прокурори по повод делата за тежки ПТП, за които се оказва, че противоречат на Наказателния кодекс и съдебната практика. Същите указания са отменени от самия главен прокурор година и половина по-късно.
Указанията са, че при катастрофи по вина на пиян/дрогиран шофьор прокурорите трябва да искат запор и отнемане на автомобила, с който е извършено престъплението. Иван Гешев издава заповед с утвърждаването им до всички прокурори още на 11 май 2020 г.
На следващия ден става ясно, че Гешев е поискал същите указания да станат изричен закон - защото тълкуването му на НК всъщност изобщо не е безспорно.
Въпреки че главният прокурор няма право на законодателна инициатива, той сезира кабинета и Народното събрание с "експертно предложение" за промени в НК.
Писмото му е изпратено до тогавашния премиер Бойко Борисов, до Цвета Караянчева и председателите на 5-те парламентарни групи в 44 НС (ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотите и "Воля") за разглеждане. В същото "експертно предложение" се предлага и доживотен затвор за хора, убили човек на пътя, докато карат в нетрезво състояние.
Искането на Гешев е внесено няколко седмици след огромния обществен шок от смъртта на Милен Цветков, блъснат с около 100 км/ч от дрогирания Кристиан Николов.
Прокуратурата се качва на вълната на възмущението от тежкото престъпление, като прехвърля топката в полето на парламента - да се "развържат" ръцете ѝ да изисква максимално тежки наказания по случаите, които винаги привличат масов медиен интерес.
Обвинението е в онази мека междинна позиция, в която не носи пряка отговорност нито за предварителния контрол (тя е в МВР), нито за окончателните присъди (там съдът лесно може да бъде нарочен за "виновен", ако не отговори на прокурорските искания). Но смесването на политическия PR с гласа на деполитизираната съдебна власт преследва свои собствени цели.
Ако предложенията на Иван Гешев за отнемането бяха приети, в случая с катастрофата от "Черни връх" държавата би получила двете половини на размазан джип Audi Q7.
Адекватната реакция би трябвало да бъде съвсем различна - предварителен строг контрол, система за бързо регистриране на опасни пътни нарушения, бързи съдебни процеси и тотално преследване на корупцията от най-ниското до най-високото ниво в системата на МВР.
Защото само няколко седмици преди да бъде обвинен за убийството на две жени - Георги Семерджиев е спиран от "Пътна полиция" в Студентски град и е установено, че шофира под влиянието на амфетамини.
Според шефа на КАТ-София - служителите от 7 РПУ дори не са го задържали. Отново според него - през 2012 г. Семерджиев е хващан три пъти да управлява без книжка, а не му е повдигнато нито едно обвинение. Обвинен е през 2014 и 2016 г. за шофиране без правоспособност, но не е осъден.
Преди месец в МВР свалили са номерата на джипа му, за да спрат колата от движение, но с това не са предотвратили Семерджиев да извърши серия от други престъпления - да се снабди с фалшиви табели и да продължи да кара безумно по улиците на София, като си "помага" със синя лампа и стоп-палка на КАТ.
Предложенията на Гешев за доживотен затвор за пияни шофьори и за отнемане на автомобили за 1,2 промила алкохол в кръвта получава реакция, но не от парламента, а от съда.
В свое мнение председателят на Районен съд Ихтиман Радослава Йорданова оспорва указанията на Гешев и предупреждава, че те ще доведат до "поредно противопоставяне между прокуратурата и съда, защото липсва нормативна основа за отнемане на МПС в полза на държавата" в условията, които той е разпоредил.
В статия за правния сайт "Де факто" Йорданова дава теоретична аргументация защо действащия в този момент НК противоречи на волята на Иван Гешев като главен прокурор. По повод предложенията му законът да се промени и автомобилите да се отнемат независимо от това кой е собственикът им, за да отговаря на вижданията му за справедливост, тя предупреждава за опасност от "законодателен популизъм" и цитира "трайната практика на ЕСПЧ" в обратна посока.
За съда отнемането на средствата, с които е извършено престъпление, може и да има санкционен характер, но то не представлява наказание. Отнемането на автомобил, с който е извършено престъпление в нетрезво състояние, също не попада в тази категория, защото има десетилетни последователни съдебни тълкувания, че колата не е средство, а предмет на престъплението.
Формално погледнато, пише тя, средството на престъплението е употребеният алкохол или наркотик, под чието влияние шофьорът е нарушил закона - а те, естествено, не могат да бъдат "отнети".
Наказателният кодекс не е променен - месец и половина след "експертното предложение" на Иван Гешев избухнаха масовите протести срещу кабинета "Борисов" и срещу самия главен прокурор. Указанията му към прокурорите, които дописват НК по негово усмотрение, обаче остават да действат до 29 ноември 2021 г., когато Гешев сам ги отменя.
Една от 9-те критики на правосъдния министър Надежда Йорданова към него е именно по този повод.
Тя посочва, че главният прокурор е длъжен да дава указания, които са "съобразени с материалния и процесуалния закон и не създават предпоставки за налагане на незаконосъобразни практики при разследването и правораздаването". Йорданова цитира и няколко дела от съдилища както в България, така и в ЕСПЧ Страсбург, които противоречат на логиката на Гешев по казуса.
Целесъобразни ли са исканията за поредно вдигане на наказанията за убийство на пътя?
Бившият прокурор Андрей Янкулов, който е част от Антикорупционния фонд, публично критикува поведението на прокуратурата след трагедията на бул. "Черни връх" на 5 юли - първата реакция на говорителя на главния прокурор Сийка Милева беше да обвини парламента, че не приел призивите за доживотни присъди при причинена смърт при ПТП в нетрезво състояние.
"Трагедията за семейството на всеки загинал вследствие на престъпление е огромна. Използването на личната трагедия на семействата в опит за изграждане на позитивен обществен имидж през заявки за куха наказателна политика, изразяваща се в постоянен ламтеж към увеличаване и увеличаване на наказанията без криминологичен анализ на тенденциите, структурата и приничините за съответния вид престъпност може да се нарече по много различни начини, всеки от тях обаче излизащ извън добрия тон", пише той в публикация във Facebook.
Той представя статистически данни за регистрираните подобни престъпления, като показва, че броят им всъщност намалява на средна годишна база между 2008-2010, 2017-2019 и 2020-2021.
"Постоянно да се предлага най-лесното - повече и повече наказателна репресия, за решаване на толкова сложен проблем като каква да бъде адекватната реакция на държавата срещу определен вид престъпност, няма как да бъде особено добър атестат за предлагащия", казва той.
Колкото до размера на присъдата - през март 2022 г. подсъдимият за смъртта на Милен Цветков Кристиан Николов беше осъден на 9 години затвор при максимално разрешено наказание от 20 г. лишаване от свобода.
Прокуратурата е настоявала за 15 години затвор - повече от постановеното от съда на първа инстанция, но по-малко от "тавана", защото Николов направил самопризнания.
Делото все още не е приключило с окончателна и влязла в сила присъда, две години след убийството на Цветков.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
