„Кажи тийнейджър и повече не ми обяснявай“, е широкоразпространената обществена концепция, която с лекота слага всички подрастващи под единния знаменател на побеснели от хормони и неконтролируеми емоции сърдити млади хора, опитващи се да пазят равновесие между детството и живота на зрелия човек.
Дали обаче насмешката и омаловажаването са адекватни стратегии, когато си имаме работа с тийнейджъри? От какво имат нужда, под обстрела на какви опасности живеят децата и как да ги подкрепим в нелесния път към зрелостта?
По тези теми говорим с когнитивно-поведенческия психотерапевт Петя Костуркова. Разговорът е част от проекта Self-esteem на DOVE, който тази година насърчава детоксикацията от вредни съвети в социалните мрежи.
Голямата мисия на DOVE е да промени разбиранията за красотата, да ги направи здравословни. Амбицията на популярната марка е да помогне на милиони деца по света да мислят позитивно за тялото си и за начина, по който изглеждат.
С помощта на много външна експертиза, Dove създава Наръчник за увереност/The Confidence Kit, в който могат да се намерят съвсем практични уроци за разговор с децата ни. Има материали и за родители, и за учители.
Сега наръчникът на DOVE помага на родителите да свалят напрежението у своите деца, което създават социалните мрежи, и да ги направят уверени в себе си.
Във времена, в които социалните мрежи поглъщат позорно голяма част от живота ни, юношите се оказват рискова група за негативни влияния: проблем, който е именно и фокусът на кампанията на DOVE.
„Докато при възрастните употребата на социалните мрежи върви с изградено критично мислене и достигнато някакво ниво на емоционална зрялост, то при тийнейджърите това са липсващи елементи, които ги правят по-лесен обект на манипулации.“, казва Петя Костуркова.
„В юношеската възраст желанието за общуване с връстниците е огромно и социалните мрежи предоставят това поле за изява, но те и отнемат, защото в крайна сметка няма нищо по-хубаво от живото общуване“, допълва психологът.
Разбира се, ние вече станахме свидетели на сериозните последствия от липсата на живото общуване. Периодът на изолация вследствие на ковид-пандемията резултира в бум на депресиите и тревожните разстройства при хора от всяка възраст и Петя потвърждава, че на психотерапевтичния фронт тази вълна все още е доста видима.
Изолацията обаче не е единствената предпоставка за влошено психично здраве при младите: нереалистичните представи за красота и благополучие, които ни заливат от всеки фийд, също играят важна роля във формирането на самооценката на младия човек.
„В онлайн общуването изграждаме образа, който е социално желателен, онзи, който искаме да покажем пред хората. Той обаче невинаги е реален. Когато комуникацията се реализира през екрана, емоциите остават скрити. Това е и част от причината т.нар. хейтъри да са особено смели в изразяването си онлайн: от една страна, защото това им дава анонимност, а от друга – защото нямат обратна връзка какво причиняват“, казва Петя и ни разказва за момиче в юношеска възраст, която сама е потърсила помощта ѝ след като редица нейни съученици я заливат с обиди и омраза във Facebook, а тя изпада в състояние на самоотхвърляне и отключва депресивни симптоми.
Костуркова уточнява, че само когато общуваме „лайв“, ставаме свидетели на всички аспекти на общуването.
„Позата, начинът на говорене, тонът, дишането, лицевата експресия: всичко е канал за комуникация. В социалните мрежи това отсъства“, казва тя.
И потвърждава истината, че няма перфектни хора и перфектни животи, а онова бликащо, искрящо щастие, което виждаме в Instagram профилите си, е просто моментна снимка от нечий живот, на чиято база правим абсолютно нереалистични изводи.
Решението? Информация. Близко общуване между родителя и тийнейджъра. Думи, говорене, обяснения, развиване на емоционална интелигентност.
„Качествените отношения се зараждат още в утробата на майката и това е научно доказано. Ако едно дете идва на този свят безусловно подкрепяно и обичано, то успява да изгради връзка със себе си и адекватна себеоценка. Ако не сме получили безусловна любов като деца, в нас се отваря една празнина, която се опитваме да запълним по най-различни начини: с храна, наркотици, алкохол, видео игри, шопинг т.н. Или иначе казано: развиваме зависимости“, предупреждава психологът.
И насърчава родителите да поддържат близка връзка с децата си: да поставят ясни граници, но придружени с информация, а не целящи единствено изземването на свободи.
„Разпространено е схващането, че тийнейджърите се бунтуват срещу родителския авторитет, но според Томас Гордън, бунтът е по-скоро срещу родителската власт, а разликата е съществена.
Младите хора имат вътрешен коректив, съвест, ако щете, те са лоялни към родителите си и нито едно дете няма да действа умишлено злонамерено срещу родителите си. Затова е важно да комуникираме с тийнейджърите как действията им ни карат да се чувстваме“, казва Петя.
Разбира се, не е никак лесно да се говори със 17-годишна девойка, която е убедена, че 40 кг са идеалното тегло, а порите по лицето ѝ са причината момчето Х да не ѝ обръща внимание. Защото инфлуенсърките, които следва, имат идеални, светещи кожи и слаби, гъвкави тела. Или да убеждава 16-годишния младеж с акне, че външният вид не е всичко и че има смисъл човек да развива И други качества.
„Боди имиджът в момента е изключително важен за всички младежи“, разказва Петя.
„Момичетата по-често отключват хранителни разстройства, докато момчетата – депресивни. Забелязвам, че при момчетата е адски важно да имат материални придобивки и смятат, че ако демонстрират материално благополучие, ще бъдат харесвани. Момичетата обаче имат необходимост не само от материална, а и от емоционална сигурност.“, допълва тя.
И докато перфектна рецепта за идеално психично здраве, както перфектни хора и перфектни животи, няма, то от разговора ни става ясно, че здравото самочувствие и адекватната самооценка са едни от стълбовете на менталното благополучие.
А пътят към тях минава през думите и близката връзка между родители и деца.
Целият разговор с Петя Костуркова можете да чуете в подкаста.