Психологът Петя Костуркова: Не е нужно родителят да е "приятел" на детето си, но е важно да е близо до него
тийнток

Психологът Петя Костуркова: Не е нужно родителят да е "приятел" на детето си, но е важно да е близо до него

„Кажи тийнейджър и повече не ми обяснявай“, е широкоразпространената обществена концепция, която с лекота слага всички подрастващи под единния знаменател на побеснели от хормони и неконтролируеми емоции сърдити млади хора, опитващи се да пазят равновесие между детството и живота на зрелия човек.

Дали обаче насмешката и омаловажаването са адекватни стратегии, когато си имаме работа с тийнейджъри? От какво имат нужда, под обстрела на какви опасности живеят децата и как да ги подкрепим в нелесния път към зрелостта?

По тези теми говорим с когнитивно-поведенческия психотерапевт Петя Костуркова. Разговорът е част от проекта Self-esteem на DOVE, който тази година насърчава детоксикацията от вредни съвети в социалните мрежи.

Голямата мисия на DOVE е да промени разбиранията за красотата, да ги направи здравословни. Амбицията на популярната марка е да помогне на милиони деца по света да мислят позитивно за тялото си и за начина, по който изглеждат.

С помощта на много външна експертиза, Dove създава Наръчник за увереност/The Confidence Kit, в който могат да се намерят съвсем практични уроци за разговор с децата ни. Има материали и за родители, и за учители.

Сега наръчникът на DOVE помага на родителите да свалят напрежението у своите деца, което създават социалните мрежи, и да ги направят уверени в себе си.

Във времена, в които социалните мрежи поглъщат позорно голяма част от живота ни, юношите се оказват рискова група за негативни влияния: проблем, който е именно и фокусът на кампанията на DOVE.

„Докато при възрастните употребата на социалните мрежи върви с изградено критично мислене и достигнато някакво ниво на емоционална зрялост, то при тийнейджърите това са липсващи елементи, които ги правят по-лесен обект на манипулации.“, казва Петя Костуркова.

„В юношеската възраст желанието за общуване с връстниците е огромно и социалните мрежи предоставят това поле за изява, но те и отнемат, защото в крайна сметка няма нищо по-хубаво от живото общуване“, допълва психологът.

Разбира се, ние вече станахме свидетели на сериозните последствия от липсата на живото общуване. Периодът на изолация вследствие на ковид-пандемията резултира в бум на депресиите и тревожните разстройства при хора от всяка възраст и Петя потвърждава, че на психотерапевтичния фронт тази вълна все още е доста видима.

Изолацията обаче не е единствената предпоставка за влошено психично здраве при младите: нереалистичните представи за красота и благополучие, които ни заливат от всеки фийд, също играят важна роля във формирането на самооценката на младия човек.

„В онлайн общуването изграждаме образа, който е социално желателен, онзи, който искаме да покажем пред хората. Той обаче невинаги е реален. Когато комуникацията се реализира през екрана, емоциите остават скрити. Това е и част от причината т.нар. хейтъри да са особено смели в изразяването си онлайн: от една страна, защото това им дава анонимност, а от друга – защото нямат обратна връзка какво причиняват“, казва Петя и ни разказва за момиче в юношеска възраст, която сама е потърсила помощта ѝ след като редица нейни съученици я заливат с обиди и омраза във Facebook, а тя изпада в състояние на самоотхвърляне и отключва депресивни симптоми.

Костуркова уточнява, че само когато общуваме „лайв“, ставаме свидетели на всички аспекти на общуването.

„Позата, начинът на говорене, тонът, дишането, лицевата експресия: всичко е канал за комуникация. В социалните мрежи това отсъства“, казва тя.

И потвърждава истината, че няма перфектни хора и перфектни животи, а онова бликащо, искрящо щастие, което виждаме в Instagram профилите си, е просто моментна снимка от нечий живот, на чиято база правим абсолютно нереалистични изводи.

Решението? Информация. Близко общуване между родителя и тийнейджъра. Думи, говорене, обяснения, развиване на емоционална интелигентност.

„Качествените отношения се зараждат още в утробата на майката и това е научно доказано. Ако едно дете идва на този свят безусловно подкрепяно и обичано, то успява да изгради връзка със себе си и адекватна себеоценка. Ако не сме получили безусловна любов като деца, в нас се отваря една празнина, която се опитваме да запълним по най-различни начини: с храна, наркотици, алкохол, видео игри, шопинг т.н. Или иначе казано: развиваме зависимости“, предупреждава психологът.

И насърчава родителите да поддържат близка връзка с децата си: да поставят ясни граници, но придружени с информация, а не целящи единствено изземването на свободи.

„Разпространено е схващането, че тийнейджърите се бунтуват срещу родителския авторитет, но според Томас Гордън, бунтът е по-скоро срещу родителската власт, а разликата е съществена.

Младите хора имат вътрешен коректив, съвест, ако щете, те са лоялни към родителите си и нито едно дете няма да действа умишлено злонамерено срещу родителите си. Затова е важно да комуникираме с тийнейджърите как действията им ни карат да се чувстваме“, казва Петя.

Разбира се, не е никак лесно да се говори със 17-годишна девойка, която е убедена, че 40 кг са идеалното тегло, а порите по лицето ѝ са причината момчето Х да не ѝ обръща внимание. Защото инфлуенсърките, които следва, имат идеални, светещи кожи и слаби, гъвкави тела. Или да убеждава 16-годишния младеж с акне, че външният вид не е всичко и че има смисъл човек да развива И други качества.

„Боди имиджът в момента е изключително важен за всички младежи“, разказва Петя.

„Момичетата по-често отключват хранителни разстройства, докато момчетата – депресивни. Забелязвам, че при момчетата е адски важно да имат материални придобивки и смятат, че ако демонстрират материално благополучие, ще бъдат харесвани. Момичетата обаче имат необходимост не само от материална, а и от емоционална сигурност.“, допълва тя.

И докато перфектна рецепта за идеално психично здраве, както перфектни хора и перфектни животи, няма, то от разговора ни става ясно, че здравото самочувствие и адекватната самооценка са едни от стълбовете на менталното благополучие.

А пътят към тях минава през думите и близката връзка между родители и деца.

Целият разговор с Петя Костуркова можете да чуете в подкаста.


Ние използваме "бисквитки" и други персонализиращи технологии, за да подобрим вашето преживяване в нашия сайт, да ви покажем персонализирано съдържание, таргетирана реклама, за да анализираме трафика на сайта и да проследим откъде идва нашата аудитория. Ако искате да разберете повече по темата можете да прочетете нашата "Политика на поверителност", както и "Политика за съхранение на личните данни", съобразно регламента за GDPR, който е в сила от 23 май 2018г.

Избирайки "Приемам", вие се съгласявате да използваме вашите "бисквитки" и други трафични данни.

Приемам