„Затлъстяването не е въпрос на диета или воля – това е хронично рецидивиращо заболяване с нарушена регулация на апетита в мозъка“, казва психотерапевтът Огняна Рейзмунд, която е скоро е част от екипа на Детелина Стаменова.
Огняна е психотелесен терапевт и работи в дълбочина с психосоматични заболявания.
По думите ѝ обществото продължава да вменява вина там, където има физиологичен и психологически механизъм.
Зад наднорменото тегло стои не просто физически, а и дълбок емоционален товар. „Хората със затлъстяване носят огромна психологическа тежест – вина, осъждане, липса на разбиране от близките“, казва Огняна Рейзмунд.
Тя посочва, че особено в училище децата с наднормено тегло са сред най-уязвимите – могат да станат обект на подигравки или изолация и да превърнат храната в утеха. „Това е моментът, в който проблемът от физически се превръща в психически. Детето започва да се храни тайно, да се срамува от тялото си, а вината и срамът само засилват апетита.“
„Хранителният шум“
Огняна Рейзмунд описва феномена, известен като food noise – непрекъснат поток от мисли за храна, който не спира дори когато човек не е гладен. „Това е капан между емоционалния мозък и префронталната кора. Хората знаят, че не трябва да ядат, но не могат да спрат да мислят за това. Емоцията надделява над разума.“
„Това не е лакомия. Това е нарушение на регулацията на апетита. Храната се превръща в начин да овладееш емоцията, не глада“, допъва тя.
Родителите и ранните навици: когато „още една лъжичка за баба“ се превръща в модел за цял живот
„Началото на този модел често се поставя още в най-ранното детство“, казва Огняна Рейзмунд. „Когато детето казва ‘не’, а родителят настоява ‘още една лъжичка за баба’, това е моментът, в който тялото му спира да бъде чувано. Така се заличава естествената връзка между усещането за глад и ситост.“
Постоянният контрол и тревожност около храненето често водят до обратен ефект, наблюдава Рейзмунд, и препоръчва родителите да отделят по 15 минути качествено внимание дневно – време, в което просто да наблюдават и слушат детето си, без оценки и натиск.
„Важно е децата да се научат да разпознават кога наистина са гладни и кога просто им се иска нещо хрупкаво в лъскава опаковка. Това е основата на осъзнатото хранене – умение, което може да ги предпази от много бъдещи проблеми.“
Холистичният път: психолог, ендокринолог, диетолог, треньор
„Само психотерапия не стига. Трябва холистичен подход“, обяснява терапевтът. „Затлъстяването има и физиологични аспекти, които изискват медицинска намеса. Не можем да очакваме, че разговорът сам по себе си ще реши проблема.“
Генетичната предразположеност е реална, но не е присъда. Това е фактор, който може да бъде овладян чрез средата, навиците и емоционалната грижа. „Много хора отказват да повярват, че гените играят роля. Но науката е категорична – някои от нас са генетично предразположени към напълняване, други – към слабо тяло. Това не е въпрос на морал или воля.“
По думите ѝ най-добрите резултати идват от съвместна работа между психотерапевт, ендокринолог, диетолог и треньор. „Мотивацията е силна в началото, но бързо спада. Ако липсва подкрепа – както от близките, така и от специалистите – човек лесно се отказва.“
„В психотелесната терапия психика, тяло и душа са едно“, казва Огняна Рейзмунд. „Травмите се ‘записват’ в тялото като броня. Затова не можем да лекуваме само ума – трябва да работим и с тялото.“ Терапията включва дихателни практики, движение и осъзнаване на телесните реакции. „Когато човек започне отново да усеща себе си, възстановява границите си и контролът върху храненето идва естествено.“
Когато системата отсъства
Проблемът, казва Рейзмунд, не е само личен – той е и системен. „Здравната каса не покрива психотерапия, диетолог или фитнес инструктор. Пациентът трябва сам да плати всичко, което често е невъзможно.“
Тя е критична и към училищната среда, която поставя основите: „В стола все още се предлагат банички, евтини тестени изделия, вместо балансирана храна и движение. Все пак има и добри примери – някои училища вече готвят на място и следват рецептурници с по-здравословни менюта.“
В края на разговора Огняна Рейзмунд обобщава: „Храната е и лек, и отрова – зависи от дозата, качеството и отношението. Най-важното е да спрем да вменяваме вина и да вдъхнем надежда. Път има, стига да се работи с екип и с грижа.“
Килограмите са заболяване, а не избор. 30% от децата вече са с наднормено тегло
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
