Снимка: © Getty Images

Неуспешният стремеж на Русия да бъде "велика сила" в съревнование със Запада е причината, поради която страната възпроизвежда диктатура и деспотизъм от столетия.

Най-лошата част от тази динамика в руската история е припокриването на държавата с личността на държавния ръководител. Вместо Русия да се издигне на най-високото ниво, руснаците се оказват под контрола на личен режим.

Този затворен кръг съществува отдавна, защото Русия не може да се отърве от усещането си за изключителност, но и не може да осъществи стремежа си за доминация в реалността.

Това казва Стивън Коткин в подробно интервю за New Yorker. Коткин е един от най-големите изследователи на руската история, автор е на биографична поредица за Сталин и е професор по история в Принстън.

Той признава съществения принос на руската култура като основа на "цивилизация, а не просто държава", но в същото време подчертава ключовите слабости на модела на управление.

Режимът прибягва до принудителна сила в опита си да се конкурира със Запада. Властта използва много тежък държавно-централизиран подход, за да тласне страната напред и нагоре във военно или икономическо отношение. Резултатите от тези усилия са само повърхностни. Икономическият растеж се използва за надграждане на армията, а това води до застой, дълъг период на стагнация и задълбочаване на проблемите.

Коткин отхвърля теориите, че разширяването на НАТО е довело до ескалацията на Путин.

"Проблемът с този аргумент е, че той приема за даденост, че ако НАТО не се беше разширил, Русия нямаше да бъде същата държава, каквато е днес. Но това, което виждаме в Русия в момента, не е изненада. Не е отклонение от историческата норма. Много преди НАТО да се формира, още през 19 век Русия е изглеждала точно по този начин. Тя е управлявана от автократ, провежда репресии, милитаристична държава е. Изпитва подозрение спрямо чужденците и Запада. Това е Русия, която познаваме - това не е Русия, която се е появила вчера или през 90-те. Тя не е реакция на действията на Запада. Има вътрешни процеси в Русия, които са причината за настоящата ситуация", казва още той.

Путинизмът не е еквивалентен на сталинизма - между двата периода има огромна промяна в Русия.

Но светът извън Русия също се е променил, а Русия продължава да възпроизвежда стария модел, от който не може да избяга. На власт стои автократ, който взема всички решения абсолютно еднолично.

Русия е "военно-полицейска диктатура", чиито макроикономически ресурси обаче се управляват от компетентни специалисти на високо ниво, казва Коткин. Хората, които стоят начело на Централната банка и Министерството на финансите, се стараят да поддържат инфлация в разумни граници, балансиран бюджет, много нисък държавен дълг около 20% от БВП.

Проблемът е, че между тях и "силовиките" съществува неразрешим конфликт.

"За макроикономическата стабилност и икономическия ръст държавата има нужда от сносни отношения със Запада. Но за военната сигурност на режима - която е доминиращата част - Западът е враг, който се опитва да свали управлението в "цветна" революция. Това, което виждаме в момента, е, че балансът между двете групи се промени в полза на военната сигурност", казва Стивън Коткин.

Най-големият проблем на деспотизма е, че той сам залага условията за унищожението си.

Информацията се влошава. Лакеите на деспота се умножават. Механизмите за корекция намаляват. А грешките стават много по-сериозни по своите последици.

"Путин явно вярва, че Украйна не е реална държава, а украинците не са реален народ - че те са един народ с руснаците. Путин вярваше, че украинското правителство е лесен противник. Вярваше в това, което са му казвали за състоянието на собствената му армия - че е модернизирана до степен, в която може да организира не военна инвазия, а светкавичен преврат, да превземе Киев за няколко дни и или да инсталира марионентно правителство, или да принуди действащото правителство да подпише някакви документи... Оказа се, че украинският народ е смел, готов е да се съпротивлява и да умре за държавата си. Най-голямата изненада за Путин, разбира се, беше Западът. Всички митове за разпада на Запада и възхода на Китай се оказаха развенчани. Куражът на украинския народ, умелите действия на украинското правителство и Зеленски форсираха Запада да си спомни собствената си идентичност. И това шокира Путин. Това беше грешна преценка от негова страна", казва той.

Очакванията за вътрешна руска съпротива - например, чрез олигарсите или чрез дворцов преврат - не бива да се надценяват, смята Коткин.

"При тези режими се случва т.нар. "негативна селекция". При нормални условия хората привличат и повишават сътрудници, които имат умения и талант, не се притеснявате от тях заради това, че са гении. Но в авторитарния режим се привличат хора, които не са особено интелигентни. Наемат ги точно защото не са твърде компетентни, не са твърде умни, за да организират преврат. Путин се заобикаля с такива хора умишлено. Начело на армията стои човек като Сергей Шойгу, който е строителен специалист. Този човек захранва Путин с всевъзможни лъжи за напредъка в Украйна. Негативната селекция предпазва лидера, но и подкопава режима му", казва Коткин.

Авторитарните режими нямат нужда от икономически растеж. За да се стабилизират, е достатъчно да се справят само с едно нещо - да елиминират всяка политическа алтернатива. Тогава режимът може да оцелее, независимо колко е некомпетентен, корумпиран или жесток.

Стивън Коткин смята, че арестът на Алексей Навални през януари 2021 г. е бил част от подготовката на Русия за войната в Украйна.

"Автократичните режими не се притесняват от липсата на икономически растеж. Притесняват се как ще плащат дивидентите на елитите си, как да поддържат лоялността им, особено в службите за сигурност и висшите нива на офицерския корпус. Ако парите извират от земята под формата на нефт, газ, диаманти и др., тогава потисниците могат да се еманципират от потиснатите. Потисниците нямат нужда от данъците на гражданите, нямат нужда от избори, нямат нужда да разчитат на населението за нищо, защото имат петрол, газ, паладий, титан. Руското управление може да има нулев икономически растеж и пак да живее в лукс.

В авторитарния режим не съществува обществен договор, в който хората да се откажат от свободата си в замяна на по-добър стандарт на живот или икономически растеж. Режимът няма да се оттегли само защото не е изпълнил това очакване", казва той.

Този модел на управление стимулира всевъзможни хора по различни нива на режима да започнат да крадат чуждия бизнес и имущество.

"Ако Путин и неговият кръг може да си го позволи, защо и аз да не мога да си го позволя като губернатор на дадена област? Режимът става все по-корумпиран, все по-елементарен, все по-ненадежден, все по-непопулярен. Изпразва се от съдържание. Това се случва с диктатурите", коментира историкът.

Режимите понякога могат да оцеляват, защото продължават да крадат отвътре. Ако конфискуваш нечия банкова сметка в Лондон, Франкфурт или Ню Йорк, няма как да отнемеш и източникът на тези пари - а този източник е в Русия.

Путин не разполага с пари в чужбина, които могат да се санкционират или експроприират. Парите на Путин са цялата руска икономика.

Причината режимът му да продължава да е популярен вътре в Русия е в способността му "да разказва истории".

"Историите винаги са по-силни от службите за сигурност... Това са истории за руското величие, за възраждането на Русия, за враговете у дома и чужбина, които се опитват да потискат Русия. Тези врагове може да са евреите, Сорос, МВФ, НАТО. Новият враг може да се извади лесно, като книга от библиотеката.

"Ние смятаме, че цензурата е ограничаване на информацията. Но цензурата е и активно разпространение на определени истории, които се харесват на хората. Амбицията за великата сила и за специалната мисия в света, страхът и подозрението спрямо външните хора - това са истории, които работят добре в Русия", казва той.

Стивън Коткин предупреждава, че има опасност от тежки поражения върху Украйна, ако Путин бъде притиснат до стената и реши, че вече няма какво да губи.

"Един от вариантите е Путин да съсипе Украйна - ако той не може да я има, никой друг да не може да я има. Това направи с Грозни или Сирия. Това би бил невероятно трагичен край. Това е пътят, по който вървим в момента. Дори ако украинците успеят да задържат съпротивата, ще претърпят безброй човешки загуби и разрушения. Трябва да намерим начин за избягване на този резултат. Това би означавало да се ускори процеса по привличането на Путин на масата за преговори - например с помощта на президента на Финландия, с когото се познава и уважава, или с премиера на Израел. По-слабо вероятно е това да стане с помощта на китайското ръководство", казва той.

Блъфът на Путин с използването на ядрено оръжие също не бива да се подценява.

"Когато човек допуска грешки и предположенията му са неверни, хората решават, че е луд. Путин се преструва на луд, за да сплаши останалите или да набере предимство... Проблемът е, че не можем да приемем, че той блъфира с ядрената заплаха. Не можем да приемем, че просто се преструва на луд, защото той действително разполага с тази способност - би могъл да натисне копчето", предупреждава той.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Рашков си даде висока оценка, но преходът му от МВР в КПКОНПИ остава под въпрос

Костадин Костадинов отхвърлил призив от ПП да подкрепи Рашков за новата позиция

Кина отказват да пускат тийнове на премиерата на "Миньоните 2" заради тренд в TikTok

Продължението на "Миньоните" привлича извънредно голям дял тийнейджъри на премиерата си

ПП ще представи нова програма: Хоризонт за 6 месеца и опция за вот на доверие

Евентуален кабинет на Асен Василев може да поиска нов вот на доверие през януари 2023

Край на "монопола" на "Евролаб": БАБХ си връща помещенията на ГКПП "Капитан Андреево"

Корупционният скандал около частния контрол на границата вече става европейски проблем

В Украйна предстои дълга война: кой ще я спечели зависи от Запада

Путин разчита на идеята, че решимостта на Запада ще се разпадне

Кметът на Добрич: "Когато Кирил Петков опъна шатра на площада, хората питаха дали това е коалиция на г-н Йорданов"

Йордан Йорданов смята, че той има интелектуално право над словосъчетанието

Поредната американска трагедия

Стрелбата в Чикаго на парада за 4 юли е трети инцидент в рамките само на няколко седмици