Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Ако някой каже глупост в гората и наоколо няма кой да я чуе, за да я качи във фейса, това глупост ли ще е? Да, пак ще си е глупост, но няма да е пропаганда.
Пропагандата е тъпотия, снабдена с трибуна. Упорита подигравка с истината, която само се засилва от повторенията. Много е интересно да се наблюдава как си проправя път в най-различни теми и, без значение за какво се говори, намира начин да си каже своето.
Преди няма и година беше първият мач между Джошуа и Усик. Украинският боксьор спечели убедително и тогава.
И никой в България нямаше нищо против, защото „специалната операция“ още не беше започнала и не бяха спуснати опорките, че украинците са някак лоши хора по условие. Тогава си бяха най-нормални хора. Знам, че сега е само смътен спомен, но повярвайте, беше време у нас, когато средностатистическият българин нямаше никакъв проблем с Украйна, защото още не му бяха казали, че има.
Е, онзи ден виртуозният Усик спечели и реванша (не познавам нито един човек, който да отбира от бокс и да твърди обратното, включително самия му противник Джошуа) – и у нас моментално започнаха да бръщолевят, че „на украинеца му дадоха победата, защото… политика… политкоректност… лошия Запад… Зеленски!“.
Наистина забележителен полет на мисълта – според тия хора, когато украински спортист бие британски спортист (за втори път), това някак си се прави, за да бъде ощетена Русия.
Представете си как би трябвало да се чувства Усик, ако повярва на всичко това: „Значи... аз тренирам от дете, имам 300 аматьорски мача, европейски, световен и олимпийски шампион съм, абсолютен световен до 91 кг, после се качих при най-тежките, бих шампиона два пъти, взех му поясите... и мислех, че съм постигнал всичко това с талант, характер и постоянство… а то се оказва, че е било, за да ощетят Русия“.
Усик е наистина велик боксьор, но не успя да нокаутира Антъни Джошуа. А троловете без проблем нокаутираха разума. Повалиха тежко логиката, реферът ѝ отброи до десет и тя не можа да се изправи.
Докато Усик е бил на тренировъчен лагер за най-важния мач в живота си, същите хора, които сега казват, че „не е спечелил“, са писали постове за кемтрейлс, „пландемията“ и как украинците са се нападнали сами.
Може ли такъв противник да бъде сломен? С аргументация, с реторика? Според мен – не. Какво да се прави? Знам ли, може би трябва просто да го оставим да се измори. Може би тролските глупости трябва да бъдат извеждани докрай, в целия блясък на тяхната несравнима нелепост. И когато трол заговори, не да го прекъсваме, а напротив, да оставим музиката на глупостта да отеква.
Чувате ли солото на тъпана?
Чувате ли оркестъра на клавишите, виждате ли светлинното шоу на фалшивите снимки и абсурдните постове в социалните мрежи, на хилядите палци, които им казват „браво, и ние вярваме на тъпотии“?
Виждате ли слънцата от смеещи се човечета, изтипосани под всяка статия за човешка трагедия?
Има и такова изкуство. Има и такъв спорт. И в страната ни е пълно с майстори. В нашите листи с приятели винаги могат да се намерят абсолютни шампиони.
