Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
82,5 процента от избирателите в Германия са гласували за нов канцлер на 23 февруари.
Това е най-високата активност от Обединението през 1990 г. насам, и то като се има предвид, че традиционно в Германия се гласува масово на федерални избори.
За държава като България през 2025 г. това е извънредно висок процент на мобилизация на гражданите. През 2024 г. 51 Народно събрание беше избрано от по-малко от 39% от хората с право на глас.
За последно "германски" тип активност в България е постигана през 1991 г., на първите избори по новата Конституция, спечелени от СДС "с малко, но завинаги" - 83,9%.
Избирателната активност в Германия досега - преди и след Обединението
Нарастването на активността се засича от социолозите в Германия още от миналата есен, съобщава Bayerischer Rundfunk.
Разликата спрямо миналите избори е почти 6 процентни пункта - това са над 3,4 милиона допълнителни гласоподаватели.
"Хората са емоционално засегнати. Изборният резултат се обвързва с голям оптимизъм, но и с много загриженост. И това се вижда при всеки партиен лагер", казва пред BR политологът Ясмин Ридл от Университета на Бундесвера в Мюнхен.
Голямото активиране на негласуващите се засича в резултата на "Алтернатива за Германия".
Според Infratest Dimap - над 1,8 млн. души, които миналия път са останали пасивни, дават гласа си в полза на AfD на изборите на 23 февруари 2025.
Християндемократическата коалиция ХДС/ХСС привлича близо 900 000 негласуващи.
Увеличаването на подкрепата за AfD може да се обясни отчасти със събуждането на "разочарованите".
"Когато една партия води целенасочена антисистемна политика и казва, че политиците не правят нищо за хората, може да увеличи резултата си", казва Ридл.
Опасенията на гражданите от тенденцията на AfD вероятно стои зад по-голямата активност в подкрепа на центристкия Християндемократичен съюз.
Точно преди изборите изследване на ARD и Infratest dimap показа, че 65% от анкетираните изразяват притеснение, че демокрацията и върховенството на закона са в опасност.
Сходен дял от избирателите са били загрижени и че "сме оставени на произвола на Путин и Тръмп".
64% от хората казват, че влиянието на Русия в Европа може да продължи да се увеличава, и това ги тревожи.
