Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
След две извънредни заседания Конституционната комисия прие промените в основния закон на второ четене. Това е шестата поправка в Конституцията и пета в частта за съдебната власт.
Следващият главен прокурор, както и членовете на новите Висш съдебен и Висш прокурорски съвет, няма да бъдат избрани до 3 месеца след приемането на конституционните промени, както първоначално искаха вносителите им от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС.
На днешното заседание на парламентарната конституционна комисия бяха приети много по-дълги срокове за избор на нови ръководители на съдебната власт.
С новите срокове престоят на Борислав Сарафов като временен главен прокурор може да се удължи с още близо година. А членовете на настоящия Висш съдебен съвет (ВСС) могат потенциално да изкарат на постовете си общо 2 години над вече изтеклия си мандат. Според управляващите късият срок е недостатъчен, за да се подготвят необходимите за процедурата по избора законови промени и да се проведе самата процедура.
За служебен министър-председател президентът назначава измежду „председателя на Народното събрание, председателя на Върховния касационен съд, управителя или подуправителя на Българска народна банка, председателя или заместник-председателя на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник“.
Това решиха депутатите с гласуваните на второ четене текстове от законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията. Текстът бе гласуван с шест гласа „за“, трима „против“ и без „въздържал се“.
Припомняме, че вчера министър Атанас Славов заяви, че има писмо от страна на Върховния касационен съд (ВКС), с което настояват от кръга лица да бъде изключен председателят на съда.
Велислав Величков от "Правосъдие за всеки" коментира, че заради тези разширени срокове нов главен прокурор ще има най-рано след 11 месеца. Той повдигна и въпроса дали тези срокове не поставят под съмнение изобщо избора на нови висши магистрати, тъй като не е изключено да има и нови предсрочни избори.
Конституционно установеният мандат на членовете на ВСС е 5 години, като сегадействащият съвет е конституиран на 3 октомври 2017 г., а мандатът му изтече още на 3 октомври 2022 г. Общите събрания на съдиите, на прокурорите и на следователите излъчиха 11 нови членове на ВСС, но и до този момент те не са встъпили в длъжност, тъй като няколко поредни парламента не упражняват правото си и не избират другите членове на Висшия съдебен съвет.
Така настоящият състав на ВСС продължава да функционира една година извън мандата си, определен в основния закон, което се превърна и в повод негови решения да бъдат оспорвани пред Конституционния съд.
Преди началото на заседанието Надежда Йорданова от ПП-ДБ заяви, че консенсусът се оформя около внесения текст между първо и второ четене, така че ще бъде подложено на гласуване това, което е предложено.
„Относно председателя на ВКС и председателя и заместник-председателя Сметната палата – към настоящия момент няма решение те да бъдат изключени от списъка", каза Йорданова и допълни, че още в самото начало на конституционния дебат са заявили, че използват гръцкия пример за това решение, тъй като то по-скоро засилва обстоятелството, че служебният кабинет не трябва да бъде партийно обвързан и няма политически мандат.
Депутатите гласуваха още, че избори за ново Народно събрание (НС) се произвеждат не по-късно от един месец след изтичане на срока на пълномощията на действащото Народно събрание. С полагането на клетвата на новоизбраните народни представители се прекратяват пълномощията на предишното НС, решиха още депутатите.
Депутатите приеха вчера текстовете, свързани с двойното гражданство за народните представители и министрите. Министър Славов коментира, че решението за двойното гражданство е суверенно решение на българския парламент.
Депутатите се отказаха от идеята датата на националния празник на България да бъде променена от 3 март на 24 май и приеха основните разпоредби, свързани с мандатността на главния прокурор, Висшия съдебен съвет и начина, по който се попълват квотите.
И още: председателят на Върховния касационен съд и председателят на Върховния административен съд се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране.
Указът на президента се издава в седемдневен срок. В случай на неиздаване на указа в срок, решението на Висшия съдебен съвет се обнародва. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение.
Главният прокурор се назначава и освобождава от президента на републиката по предложение на Висшия прокурорски съвет за срок от пет години без право на повторно избиране.
