След две извънредни заседания Конституционната комисия прие промените в основния закон на второ четене. Това е шестата поправка в Конституцията и пета в частта за съдебната власт.
Следващият главен прокурор, както и членовете на новите Висш съдебен и Висш прокурорски съвет, няма да бъдат избрани до 3 месеца след приемането на конституционните промени, както първоначално искаха вносителите им от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС.
На днешното заседание на парламентарната конституционна комисия бяха приети много по-дълги срокове за избор на нови ръководители на съдебната власт.
С новите срокове престоят на Борислав Сарафов като временен главен прокурор може да се удължи с още близо година. А членовете на настоящия Висш съдебен съвет (ВСС) могат потенциално да изкарат на постовете си общо 2 години над вече изтеклия си мандат. Според управляващите късият срок е недостатъчен, за да се подготвят необходимите за процедурата по избора законови промени и да се проведе самата процедура.
За служебен министър-председател президентът назначава измежду „председателя на Народното събрание, председателя на Върховния касационен съд, управителя или подуправителя на Българска народна банка, председателя или заместник-председателя на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник“.
Това решиха депутатите с гласуваните на второ четене текстове от законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията. Текстът бе гласуван с шест гласа „за“, трима „против“ и без „въздържал се“.
Припомняме, че вчера министър Атанас Славов заяви, че има писмо от страна на Върховния касационен съд (ВКС), с което настояват от кръга лица да бъде изключен председателят на съда.
Велислав Величков от "Правосъдие за всеки" коментира, че заради тези разширени срокове нов главен прокурор ще има най-рано след 11 месеца. Той повдигна и въпроса дали тези срокове не поставят под съмнение изобщо избора на нови висши магистрати, тъй като не е изключено да има и нови предсрочни избори.
Конституционно установеният мандат на членовете на ВСС е 5 години, като сегадействащият съвет е конституиран на 3 октомври 2017 г., а мандатът му изтече още на 3 октомври 2022 г. Общите събрания на съдиите, на прокурорите и на следователите излъчиха 11 нови членове на ВСС, но и до този момент те не са встъпили в длъжност, тъй като няколко поредни парламента не упражняват правото си и не избират другите членове на Висшия съдебен съвет.
Така настоящият състав на ВСС продължава да функционира една година извън мандата си, определен в основния закон, което се превърна и в повод негови решения да бъдат оспорвани пред Конституционния съд.
Преди началото на заседанието Надежда Йорданова от ПП-ДБ заяви, че консенсусът се оформя около внесения текст между първо и второ четене, така че ще бъде подложено на гласуване това, което е предложено.
„Относно председателя на ВКС и председателя и заместник-председателя Сметната палата – към настоящия момент няма решение те да бъдат изключени от списъка", каза Йорданова и допълни, че още в самото начало на конституционния дебат са заявили, че използват гръцкия пример за това решение, тъй като то по-скоро засилва обстоятелството, че служебният кабинет не трябва да бъде партийно обвързан и няма политически мандат.
Депутатите гласуваха още, че избори за ново Народно събрание (НС) се произвеждат не по-късно от един месец след изтичане на срока на пълномощията на действащото Народно събрание. С полагането на клетвата на новоизбраните народни представители се прекратяват пълномощията на предишното НС, решиха още депутатите.
Депутатите приеха вчера текстовете, свързани с двойното гражданство за народните представители и министрите. Министър Славов коментира, че решението за двойното гражданство е суверенно решение на българския парламент.
Депутатите се отказаха от идеята датата на националния празник на България да бъде променена от 3 март на 24 май и приеха основните разпоредби, свързани с мандатността на главния прокурор, Висшия съдебен съвет и начина, по който се попълват квотите.
И още: председателят на Върховния касационен съд и председателят на Върховния административен съд се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране.
Указът на президента се издава в седемдневен срок. В случай на неиздаване на указа в срок, решението на Висшия съдебен съвет се обнародва. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение.
Главният прокурор се назначава и освобождава от президента на републиката по предложение на Висшия прокурорски съвет за срок от пет години без право на повторно избиране.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
