Учениците в България имат трайно нисък интерес към математиката и точните науки. Това показва изследване на Института за пазарна икономика, посветено на качеството на образованието.
От ИПИ отбелязват, че това води до пречки пред дигитализацията и високотехнологичната трансформация на икономиката.
Според анализа средностатистическият 15-годишен ученик в България е под линията на функционалната грамотност по математика.
Налице е голямо струпване на ученици в групата на функционално неграмотните по математика - 54% на фона на 31% средно за държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
"Дори учениците с най-високи резултати в страната остават далеч както зад глобалните лидери, така и зад страни от Източна Европа, което развенчава "мита за елитните училища", се казва в проучването.
Според анализа броят на учениците, които избират математика в гимназията през последните три години, е около 2200 от общо 25 000 в профилираната подготовка.
Отбелязва се, че през последните години има постепенно подобрение в средния резултат на националното външно оценяване по математика, което вероятно е следствие от структурата и трудността на изпита, но същевременно данните показват, че почти 9000 или една шеста от всички ученици са били в училища с много нисък резултат - под 20 точки. Над 10 пъти по-малко са тези в училища с висок успех - със средно над 80 точки или 769 ученици.
"Стои въпросът за качеството на образованието у нас, то трябва да постигне функционална грамотност и адекватни умения на учениците за пазара на труда. Това е извод в проучване на Института за пазарна икономика (ИПИ).
Според проучването в следващите 25 години населението у нас на възраст от 20 до 69 години ще се свие с 800 000 души, което е свързано и с промяна в профила на работещите.
Икономиката се пренастройва за работна сила, която е по-възрастна и има нужда от преквалификация - над 25 процента от всички заети през 2023 г. са над 55 години, за първи път заетите над 55 години са повече от заетите до 34 г.
Очаква се, че младите хора между 20 и 29 години ще сменят най-много работни места, най-вероятно ще сменят и сферата, в която работят поне веднъж, а дигиталните умения ще бъдат изключително важни в този процес, отбеляза старши изследователят в ИПИ Петър Ганев, цитиран от БТА.
В проучването се посочва, че през последните две десетилетия резултатите от PISA демонстрират стагнацията на системата на училищно образование у нас, като последните три издания на класацията показват, че постиженията на българските ученици се влошават и в трите дисциплини - четене, математика и природни науки.
Резултатите показват изоставане от средните резултати за ОИСР и от добрите примери от Централна и Източна Европа, обобщи Ганев и изтъкна важността от повишаване на функционалната грамотност и придобиване на умения от учениците в процеса на образование.
"Проблемът в образованието е навсякъде и има нужда от политики, за да бъде решен", отбеляза Ганев.
В цели училища средният успех по Български език и литература е под "Среден 3" - в 148 училища през 2024 г., а осем училища са със средна оценка "Слаб 2".
"Моята оценка е, че най-вероятно говорим за поне 80 000 - 90 000 ученици, които получават "под Среден 3. Това е една група деца, на които на практика образователната система не им дава нужните умения, а те после ще бъдат на пазара на труда, коментира Петър Ганев. Ние нямаме насочена политика към провалящите се училища, които под една или друга форма не успяват и то с години", добави той.
Едва 18% (под 4000 общо) от завършилите бакалаври през 2023 г. са в специалности математика, информатика и техническите науки, при 16% през 2017 г., показва изследването.
Симулация на ИПИ показва, че ако учениците подобрят резулатите си в училище до средните нива в Чехия и Полша, това би довело до ръст на БВП с между 10 и 30 млрд. лева до 2045 година.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
