Радев наложи вето на Изборния кодекс и поиска ГЕРБ да не се крие зад "посредници"

Президентът Румен Радев все пак реши да наложи вето на последните промени в Изборния кодекс.

От Брюксел Радев се разграничи и от проектокабинета на Николай Габровски, който не успя да събере мнозинство за редовно управление.

Президентът описа състава му като "добри експерти", но подчерта липсата на "политическата физиономия и отговорност".

"Това правителство се явява посредник между ГЕРБ и българските граждани. Аз мисля, че не е сега моментът и хората не искат да видят посредници. Те искат да видят ясна политическа отговорност, защото претенцията за власт върви задено с политическата отговорност за нея. Мисля, че ГЕРБ заложиха повече на амнезията на българските граждани след 12 години управление и явно това няма да бъде печелившият ход", каза той.

"Не се меся в състава на чужди правителства, нито дължа някакви обяснения по тях", беше репликата му срещу критиките, че той е кадрувал в състава на проектокабинета на Габровски заради присъствието на бивши негови служебни министри като Николай Павлов и Малина Крумова.

Връщането на хартиената бюлетина и обезсмислянето на машинното гласуване в досегашния му вид бяха подкрепени от БСП, ГЕРБ и ДПС само преди две седмици - въпреки протестите и опозицията на "Продължаваме промяната" и "Демократична България".

• Решението му беше обявено след забавяне от 2 седмици след окончателното гласуване на поправките в 48 Народно събрание - и само минути след като проектокабинетът на проф. Николай Габровски не успя да събере мнозинство за управление с мандат на ГЕРБ.

"Ефективният контрол, упражняван от гражданите посредством избори, изисква доверие в изборните правила. Само тогава би се постигнала необходимата легитимност на избираните институции. Правото на парламента да променя изборните правила е форма на преоткриване на това така необходимо доверие, но не и когато се прави без обществено обсъждане, рискувайки да се постигне обратен ефект", пише в мотивите на президентството.

Екипът на Радев дава шест аргумента за ветото:

• Народното събрание трябва да определи критерии за начина на гласуване, така че да гарантира конституционните стандарти за равенство и запазване на тайната на вота. Според президентството - промените в Изборния кодекс нарушават тези принципи.
  • "Противно на установеното спрямо него задължение в чл. 10 от Конституцията законодателят оставя на волята на избирателя гласоподаването да може да се осъществява по два различни начина под предлог, че трябва да има „свобода на избор”, а на практика се отдава значение на субективното предпочитание на избирателя... Свободата на избор се отнася до формирането и изразяването на волята на избирателите, а начинът на гласуване следва да се уреди с императивни норми, които гарантират свободното волеизявление и основните начала на Конституцията... Начинът на подаване на гласа - с бюлетина за машинно гласуване, с хартиена бюлетина или по друг начин - не е свързан с конституционно защитеното право на избор на избирателите".
  • "....Законодателят не действа в пределите на законодателната целесъобразност, а създава условия тайната на вота да бъде нарушавана. В зависимост от броя на избирателите, които ще гласуват по единия или по другия начин, може да се стигне до идентифициране на техния избор, което само по себе си води до взаимното обезсмисляне и на двата алтернативни способа за гласуване и отрича смисъла на изборите като инструмент на демокрацията".
• Засегнати са "необходимите гаранции, че самият избирател е в състояние да провери начина, по който електронната система регистрира неговия вот", което "би отблъснало избирателите от изборния процес".
• Подменя се смисълът на машинното гласуване, защото "във всички случаи отчитането на резултатите от машинното гласуване ще става не от машината, а чрез преброяване от секционната избирателна комисия".
  • "Машинното гласуване вече не е алтернатива на гласуването с бюлетина, а е също гласуване с бюлетина, която обаче не е отпечатана от печатницата на Българската народна банка, а от машината в избирателната секция. Така се заличава природата и смисълът на машинното гласуване и отпада на практика „правото на избор“ на избирателя как да гласува".
• Въведени са неравностойни критерии за това кои политически партии ще могат да имат достъп до изходния код на машините;
  • Не са уредени прецизно и разпоредбите за това кога гласът от машините и хартиените бюлетини се смята за недействителен;
  • Според Изборния кодекс ЦИК би трябвало да определи допълнителните защити на машинните бюлетини едва "след обявяване на изборния ден за приключен", което "буди недоумение", според президентството.
• Променят се изискванията към членовете на СИК извън страната, което "стеснява участието в изборния процес на организациите на българските граждани зад граница".
• Вето се налага и зради отменената перспектива за експериментално дистанционно гласуване.