"Няма да се извинявам. Това не е в стила ми", казва бившият германски канцлер Герхард Шрьодер два месеца след началото на руската военна инвазия в Украйна.
Критикуван и от опозицията, и от собствената му Социалдемократическа партия на Германия, Шрьодер продължава да държи позициите си в бордовете на руските компании "Северен поток" и "Роснефт", които му носят около 1 млн. долара приходи на година. Малко преди избухването на войната - "Газпром" също освободи място в надзорния си съвет за него.
Пред New York Times той отказва да потвърди дали ще приеме номинацията.
Целият екип от сътрудници на Шрьодер го напусна заради неадекватната му позиция спрямо Путин.
От бившия канцлер се дистанцира дори началникът на кабинета му, който работи с него от 20 години.
78-годишният германски политик беше принуден да се откаже от почетното си гражданство, издадено от родния му град Хановер, преди администрацията да му го отнеме - символен жест, който се е случвал и спрямо Адолф Хитлер. Шрьодер се отказва и от членство във ФК "Борусия Дортмунд" - отбор, който подкрепя от 6-годишна възраст - след като клубът го призова да осъди Путин.
New York Times разкрива, че в началото на март 2022 г. украинската страна е влязла в контакт с Шрьодер, за да провери дали може да служи като посредник за примирие с Русия. Той се е срещнал с украински опозиционен депутат на име Рустем Умеров в Истанбул на 7 март, след което е потърсил връзка с "доверено лице" в Руското посолство в Берлин и е поискал среща с Путин. На 9 март руски самолет пристига в Истанбул, за да го отведе до Москва.
Шрьодер е разговарял както с Путин, така и с ръководителя на руския преговорен екип Владимир Мединсккий и с олигарха Роман Абрамович. Бившият канцлер се е срещнал повторно с Умеров на 13 март в Истанбул, но оттогава вече няма връзка с Украйна. Посланикът в Берлин Андий Мелник твърди, че инициативата се е провалила.
От началото на войната Герхард Шрьодер се опита да се разграничи от действията на руската армия, но не и от нейния главнокомандващ.
Попитан за зверствата в Буча от журналиста на NYT, той призовава "да се направи разследване", но оневинява Путин, като твърди, че някой от по-нисшестоящите командири е дал команда за избиването на стотици цивилни.
Това, с което Шрьодер ще бъде запомнен, е задълбочаването на германската енергийна зависимост спрямо Русия заради газопровода "Северен поток 1". С негово посредничество беше построен и вторият "поток", който така и не влезе в експлоатация заради избухването на войната.
През 2015 г. Германия дори продаде най-голямото си газово хранилище на "Газпром" - стратегическият обект стои на ниско ниво на захранване през последната година, докато Путин се подготвя за нападението срещу Украйна. Преди седмици "Газпром" едва не ликвидира германското си дъщерно дружество, като принуди правителството в Берлин да го национализира по спешност.
Шрьодер се оправдава с това, че политиката на сближаване между Берлин и Москва е започнала още в края на 60-те години от Вили Бранд и не е оспорвана в нито един момент до избухването на войната в Украйна.
"Северен поток 1" според Шрьодер става факт заради натиска от страна на германската тежка индустрия - но за разлика от по-старите проекти, този е създаден с цел да заобиколи Украйна и да я лиши от контрол върху транзита и приходите от него. Собствените енергийни ресурси на Германия не са достатъчни, за да задоволят нуждите на експортно-ориентираното производство, а от 2011 г. Ангела Меркел обяви и постепенното затваряне на ядрените мощности в страната.
"Индустрията дойде при нас и каза, че иска повече, дори много повече газ. Не само имаше нужда от нов газопровод, заради нуждата от газ, а заради трудностите по тръбата в Украйна. Защо да им противоречим като правителство? На никого не му хрумна, че това може да се превърне в проблем. Просто беше начин да осигурим газ за германците, за германската тежка промишленост, за химическата промишленост с по-малко проблеми и прекъсвания", казва той.
Шрьодер не отрича, че има личен финансов интерес от "Северен поток 1". Той обяснява решението си да приеме предложението на Путин с това, че "след като вече бях канцлер, нямаше как да се върна и да практикувам като адвокат". В представите му - този проект обслужва интересите на Германия, а нито един от членовете на първото правителство на Меркел не се е противопоставил.
Големият проблем възниква веднага щом първият "Северен поток" влиза в експлоатация - тогава Шрьодер започва да лобира активно и за втора тръба.
На негова страна се оказват двама от ключовите министри в коалиционния кабинет на Меркел - Зигмар Габриел (икономика) и Франк-Валтер Щайнмайер (външни работи). И двамата са представители на СДП на Шрьодер, и двамата са от Долна Саксония, чийто ръководител е Шрьодер, преди да бъде избран за канцлер.
Всеки от тях провежда по повече от 10 срещи с представители на руската компания за по-малко от три години - директор на "Северен поток 2" е бившият агент на източногерманската комунистическа тайна полиция Щази Матиас Варниг.
Щайнмайер - днес президент на Германия за втори мандат - беше публично унижен, след като украинското правителство отказа да го приеме в Киев като част от делегация на държавни ръководители от Източна Европа.
Герхард Шрьодер отново не вижда нищо укоримо в действията си: "За нас зависимостта винаги е била двойна. Т.нар. енергийно оръжие не е еднозначно. Те имат нужда от газ и нефт, за да попълват бюджета си. Ние имаме нужда от газ и нефт, за да се топлим и да поддържаме икономиката си".
На въпрос какво ще стане, ако Русия спре газа за Германия, Шрьодер отговаря: "Това няма да стане". Но ако стане? "Тогава ще подам оставка".
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
