Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Административният съд – София град (АССГ) е отказал да уважи жалбата на Българския хелзинкски комитет (БХК) срещу отказа на прокуратурата да разкрие какви данни са открити при проверките по старите дела срещу Мартин Божанов - Нотариуса.
Проверките бяха разпоредени от и.ф. главният прокурор Борислав Сарафов още през февруари след убийството на Божанов, като се очакваше да хвърлят светлина върху това кой и защо е отказвал да го разследва на фона на множеството данни за престъпната му дейност през годините.
Според съобщение от 6 февруари 2024 г. на сайта на прокуратурата, справка в деловодната система установява, че от 2004 г. до февруари 2024 г. са налице 25 преписки и досъдебни производства, в които Божанов е бил страна – обвиняем, жалбоподател, свидетел и др., отбелязват от БХК.
От БХК обясняват, че са поискали да получат деловодни данни за преписки, които могат да се проверят в публичния електронен портал на прокуратурата, както и актовете, с които тези преписки са решени.
"Редът за достъп до деловодните данни за прокурорските преписки не е регламентиран в НПК, а деловодната дейност е регламентирана в инструкция на главния прокурор, която не е публикувана, тъй като се счита, че не представлява нормативен акт. Деловодните данни не са защитена от закона тайна и е неясно как оповестяването им може да компрометира разследване," отбелязват от организацията.
През март 2024 г. обаче заместничката на главния прокурор и понастоящем служебен правосъден министър, Мария Павлова, отказва да предостави поисканите данни.
Тя аргументира отказа си с това, че заявената информация „не попада в кръга на обществената информация по дефиниция“ и „за нея се прилагат нормите на НПК“. Отказът е аргументиран със чл. 198, ал. 1 от НПК, който регламентира достъпа до материалите по разследването единствено с разрешението на прокурор.
В крайна сметка на 20 май 2024 г. съдът потвърждава отказа за предоставяне на информацията, като се позовава на НПК и следствената тайна. Съдията признва, че обстоятелствата по процесното заявление са от изключителна значимост за обществото, но НПК предвижда, че информацията, развиваща се при предварителна проверка или досъдебно производство, се охранява от следствена тайна.
Случаят изглежда като административен казус, но всъщност издава двоен стандарт на съда и прокуратурата по отношение на достъпа до информация по дела от висок обществен интерес.
Българският хелзинкски комитет например успява да получи от ръководителката на Софийската градска прокуратура достъп до данни за досъдебното производство, водено за убийството на Божанов, включително етапа на производството и имената на наблюдаващия прокурор.
В друго решение на съда по-рано този месец, главният прокурор е задължен да предостави данни за всички производства, по които има постъпили жалби за нарушение на Европейската конвенция по правата на човека, отбелязват още от БХК.
Съдебното решение, отказващо достъп до информация за прокурорските преписки, свързани с Божанов, както и до докладите от проверките в прокуратурата през последните години, не подлежи на обжалване.
Така, със съдействието на съда, всяка информация за контрола, осъществен от главния прокурор във връзка с изключително тревожни явления като „разпъване на прокурорски чадър“ и „поставяне на разследването на трупчета“, остава укрита зад паравана на следствената тайна, казват още от БХК.
