Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Всяка година по време по Коледа една снимка обикаля социалните мрежи, публикуващи футболно съдържание.
На нея се вижда много малко - гъста мъгла, футболна врата и един вратар, който се опитва да види какво се случва на терена.
Този човек с Сам Бартрам. Неговата статуя гордо стои пред стадиона на английския “Чарлтън”. Той прекарва 22 години в клуба, участва във Втората световна война и е главно лице в един от най-емблематичните моменти в историята на футбола, превърнал го в Самотника в мъглата.
Годината е 1937. Декември в Лондон обикновено е студен и мъглив, но в онази Коледа над „Стамфорд Бридж“ се спуска плътна мъгла, която прави почти непрогледна завеса.
“Чарлтън” гостува на “Челси”, а с напредването на мача видимостта става все по-лоша.
Около 60-ата минута мъглата е толкова плътна, че футболистите едва различават съперниците си и не могат да видят целия терен.
Малко след това съдията прекъсва срещата и прибира играчите на двата отбора в съблекалните. Сам на поста си обаче остава Сам Бартрам.
Моментът е колоритен, защото макар вратарят да не вижда топката, той чува феновете зад себе си, които пеят песни и се опитват да го провокират.
Първоначалната му реакция е, че явно тимът му се представя много добре и пресира съперника си в чуждата половина, затова няма други играчи наоколо.
„Виждах все по-малко играчи. Бях убеден, че доминираме в мача, но ми беше ясно, че не сме вкарали гол — ако го бяхме направили, съотборниците ми щяха да се върнат в защитни позиции и поне един от тях щеше да се появи пред очите ми. Нямаше дори възгласи на радост”, разказва Сам.
Постепенно обаче и фенските възгласи стихват, преди на стадиона да настъпи тишина. Но Бартрам стои - в мъглата и студа, без да мърда.
“Стоях с разперени ръце и се взирах, но никой не идваше. Едва различавах неясните силуети на хората по трибуните в другия край. Те сякаш гледаха нещо, но не издаваха никакъв звук”, спомня си по-късно футболистът.
“Колкото по-дълго стоях там, толкова повече започвах да се тревожа. В един момент си помислих, че сигурно им е адски трудно изобщо да докарат топката до моята врата”.
Това е моментът, в който неизвестен фотограф заснема Сам Бартрам, без да си дава сметка, че създава шедьовъра на века.
Малко след това един от служитеите на входовете на стадион “Стамфорд Бридж” влиза на терена, за да обясни на футболиста на “Чарлътън”, че срещата е била прекъсната преди повече от 15 минути и може би е време да се прибере в съблекалнята.
Там, разбира се, го чакат много шеги и подигравки.
Снимката обаче става легендарна не само заради случката, а и заради личността на Бартрам - ако беше друг човек, отдавна да е било забравено.
Роденият през 1914 година Бартрам си създава статута на войник на терена, който не се отказва и не спира пред нищо.
В началото на кариерата си дори не е вратар. Играе като ляво крило за “Болдън Вила”, когато е на 18-19 години.
През 1934-а скаут на “Чарлтън” го харесва, докато пази на вратата на “Болдън”, поради липса на друг страж тогава. В онзи ден Бартрам спасява дузпа и е взет на проби в тима, борещ се за промоция от трета във втора дивизия.
Мениджърът Джими Сийд вижда, че този футболист е непримирим, стиска зъби и дава кураж на хората пред него в най-трудните моменти. Дали е добър вратар? Сийд е сигурен, че ще го научи да бъде.
Допуска 6 гола в първия си мач за резервите, а после му вкарват по два в следващите три двубоя.
В първия му мач като титуляр за първия състав “Чарлтън” губи с 0:2 от “Уотфорд”.
Определено се вижда, че от играта на Бартрам има какво повече да се желае. Той няма техниката и навиците на вратар, но е смел като лъв - хвърля се в краката на съперниците с главата напред, а има и случай, в който фен от трибуните го цели с тухла в главата и въпрек и това Сам продължава мача.
Още в първия му сезон “Чарлтън” печели промоция във Втора дивизия. Година по-късно завършва втори след “Манчестър Юнайтед” и е вече в Първа лига.
През септември 1937-а година Сам става легенда в очите на феновете, след като показва, че повече от всичко на света обича “Чарлтън”.
Причината е, че вратарят се жени в деня на домакинския мач срещу “Мидълзбро”. Сутринта е в църквата, а по обяд отива на стадиона, преоблича се и играе блестящо за победата с 1:0, след което буквално е отнесен на ръце от феновете обратно до церемонията. И макар да е контузен, танцува, накуцвайки.
Същата година, навръх 25 декември, се ражда и Самотника в мъглата.
Легендарният Сам Бартрам, който не напуска поста си за нищо на света.
Втората световна война отнема най-добрите години на доста английски играчи от тази генерация. Бартрам влиза в армията и е в запаса, но не стига до фронта, а е инструктор на пилоти от Военновъздушните сили. Заради работата си получава и медал.
В Англия по време на Втората световна война се играе ежегоден турнир за Военната купа, разделила на Северна и Южна лига отборите.
В едно от изданията “Чарлтън” бие “Челси” на "Уембли" с 3:1.
През 1947 година идва и най-знаменитият момент от кариерата на Сам. Той вдига ФА Къп - най-значимия футболен трофей в света по онова време.
“Чарлтън” бие “Бърнли с 1:0 на финала.
22 години и над 600 мача - това е равносметката на Сам Бартрън в отбора на сърцето му.
Футболистът умира през 1981-ва. А 23 години след това клубът вдига статуя пред стадион "Дъ Вали", където и ресторантът, и кафенето на централната трибуна носят името на самотника в мъглата.
